Идат избори. Това изживяване ни връхлита периодически и всеки път буквално обсебва живота ни, а след отминаването му изведнъж се оказва, че нищичко не се е променило. Замислих се, дали пък не е възможно НИЕ да използваме идващите избори, та поне да получим нещо в замяна? Не, не говоря да продадем гласа си, подобни предложения ще дойдат от други места.
Преди няколко седмици писах една курсова работа за магистратурата ми, в която се опитах да защитя тезата, че велосипедистите в София нямат нужните количествени характеристики, за да се класифицират като микротренд, но имат нужния организационен потенциал, за да постигнат своето, а именно
ПОСТРОЯВАНЕТО НА ВЕЛОАЛЕИ В СОФИЯ.
Ето и основната част от изложението ми, пълния текст е твърде голям за публикуване.
Първо, един цитат:
„Ако бих могъл да изразя едно желание
за коледен подарък към Бойко Борисов,
бих му поискал да направи поне една колоездачна алея в града.
Много хора, включително и аз, обичаме да караме колело,
но тук просто няма къде”
Михаел Ернст Антоан Гайер,
посланик на ФРГ,
в интервю за списание "Мениджър".
Да започнем с това
какво е микротренд.
Според създателя на идеята за тях Марк Пен това са „обществена група с ясна идентичност и определено поведение, нужди и желания, на които пазарът и политиците в момента не съумяват да отговорят”. Той твърди, че ако 1% от населението има сходни потребности, то те могат да се превърнат в микротренд, който да повлияе на пазара и/или политиката.
Мисля, че микротрендовете могат да бъдат интересни от гледна точка на въздействието си върху местната политика. Смятам, че съвременните комуникационни технологии са ключ към превръщането на един разпокъсан микротренд от отделни хора, сбрани заедно само в една суха статистика, в една ясно осъзната група с цели, които могат да бъдат осъществени.
Затова се спрях на
групата на велосипедистите, и то само в София.
Аз мисля, че те могат да се възползват от обстановката и да постигнат своето.
Велосипедистите в София ми се струват по-особени поради няколко причини – те имат организация – Велоеволюция (http://velobg.org/), имат цел – изграждане на велоалеи, имат и желанието да постигнат целите си. Нямам намерение да заливам изложението си с цифри, от една страна, поради тяхната относителност, а от друга, защото смятам, че описанието на тази група би дала по-ясна представа за нейния потенциал да стане микротренд, отколкото цитирането на статистика. Все пак трябва да се спомене, че по неофициални данни
в София има около 10 000 велосипедисти,
което е пренебрежимо малко на фона на близо двумилионното софийско населенение.
Според „Пътеводител 2020” на "Еконмедия" велосипедистите не са микротренд. Авторите й пишат, че „...да се движиш с велосипед в София може да си остане само опасна ексцентричност, но когато хората на колела станат достатъчно много, за да променят ситуацията на пътя, когато поискат велоалеи от общината и стойки за колела от работодателите си, а търговците започнат да предлагат стоки специално за тях, тогава говорим за микротренд.”
Това твърдение според мен обаче е погрешно. Не е нужно велосипедистите да станат много. Важно е само да се организират.
В нашия случай велосипедистите в София, поне активистите, готови да защитават правата си, не са много. Но за сметка на това имат желание да променят нещата. Тяхната организация „Велоеволюция” вече проведе протести, макар и малобройни, пред общината срещу продължаващото отлагане на създаване на функиониращи велоалеи. Те настояват, че
още през есента на 2007 г. е било взето решение за изграждане на 6 велоалеи,
което обаче не е приведено в действие по една или друга причина. Велосипедистите настояха и за разследването на един милион лева за велоалеи, които според тях са изчезнали от общинския бюджет, което е вече сериозно обвинение и излиза извън рамките на възможностите да бъдат пренебрегнати.
Преди няколко седмици екоактивисти блокираха за кратко столични булеварди само с мирното си присъствие, организирани по интернет. Велосипедистите могат да бъдат много по-ефективни – освен неминуемата онлайн оргазнизация, те могат да се събират далеч по-бързо и да се разпръскват със същата скорост. Вече имаше организирани придвижвания на големи групи колоездачи, които създават проблеми на механизирания транспорт. А в софийския трафик и най-малкия проблем еволюира светкавично в разрастващо се задръстване.
Идват избори. Софийският кмет Бойко Борисов ще бъде подложен на тотален обстрел от всички страни заради грандоманските си политически амбиции. Едно от оръжията срещу него безспорно ще бъде това, което не е направил за столицата през периода на своето кметуване. Освен вездесъщия боклук, чиято миризма го съпътства последните години, за младите избиратели не по-маловажна тема са велоалеите. Тук
Борисов може да набере бързо точки,
защото пари са предвидени още от миналата година, остава да бъдат оползотворени, а изграждането на велоалея не е времеемко. Тоест, без да са микротренд по смисъла на Пен, велосипедистите може да получат политическа подкрепа и да осъществят желанията си.
В ход според общината е и идеята за
даване на колелета под наем,
взаимствана от Барселона, където тази практика е много разпространена. Подобна инициатива обаче би отнела повече време, отколкото Борисов разполага до изборите, и затова съм склонен да смятам, че няма да й бъде даден ход до идването на следващата администрация, която пък ще се заеме с по-належещи неща, т.е. идеята е неосъществима в близките години.
През 2005 г. дори стартира инициатива за разполагане на
специални сфетофари на велоалеите,
но поради тяхната малобройност това е все още мираж. Те обаче са нужни според Европейската конвенция за пътните знаци и сигнализаци, което означава, че рано или късно ще бъдат разположени.
Велосипедистите може да не са отделен микротренд, но те са част от общите екологични такива. Те се ползват от тяхната тежест, начинания и възможности. Призивите за по-чист въздух в столицата не са издигани основно от велисипедистите, но са функция от техните действия: повече колелета –> по-малко коли -> по-чиста атмосфера.
Следващата седмица и аз ще си взема колело. Вярвам, че София ще стане приятно място за велосипедистите, ако не днес, утре, ако не утре - скоро. Трябва да се получи. Всяка власт произтича от народа според Конституцията - дано сега тази власт направи нещо за част от него.