30 април 2009

Анонимност без граници


   Вчера отново се разгоря дискусията около обвиненията на Любима, че някои от потребителите на "Свежо" са манипулатори. В никой случай не желая да разпалвам отново този пожар, по-скоро за нещо друго ми се иска да напиша.

   От няколко дни се запалих по известната игра "Conquiztador", което малко се отрази и на писането в блога. Там играх срещу десетки противници с променлив успех, но нещо ми направи много неприятно впечатление.

  Никовете на противниците бяха до един анонимни.

   Това е забавна игра, в която знанията имат значение, както и бързото съобразяване, разбира се. Странното е, че имах шанса да играя срещу наистина интелигиентни играчи, които обаче се бяха скрили под странни имена. В сайта е разрешена регистрацията, както на латиница, така и на кирилица. Аз научих това малко по-късно и съответно останах с ник "hristoblajev", иначе щях да си напиша нормално името.

   Срещу мен днес играха mimeto969, ani1111, STELA571, тъпак 4 и други, да не споменавам далеч по-цветисти имена на играчи. 

   Хора, защо? Кому е нужно дори и в развлекателна игра имената ви да са (полу)анонимни, с изобилие от цифри в тях? Не е ли по-забавно да уважиш противниците си поне с минимална автентична самоличност? И да се знае срещу кой си играл, независимо спечелил или загубил?

   В мрежата е същото.

  Всички знаете какво се случва около писанията на Любима и атаките, които се понесоха във всички посоки, та се стигна дори до заплахи със съд. Последното е забавно, при условие, че непрестанно пишем, гласуваме и коментираме статии, в които осъждаме същия този съд, поставяйки го под една голяяяма въпросителна. А сега изведнъж той става легитимен в битката между нас, така ли?

   Честно ви казвам, анонимността наоколо ми идва в повече.

   Имам чувството, че не мога да вярвам никому, та даже и за нормално написано име започвам да се чудя дали е автентично.

   Разбира се, не подкрепям желанието на МВР и прочие ретроградни институции да имат достъп до всичко, но се чудя,

дали няма някакъв механизъм, с който някакси хората, които се засичат често в даден блог или сайт, да си доказват взаимно самоличността си.

   Да, анонимността може да е нужна някому, който иска да играе някой друг, а не себе  си, дори и без да има лоши намерения. Но все си мисля, че повечето сме хора, които вървим напред, създаваме живота си, борим се за място под слънцето... въобще хора, които нямаме от какво да се срамуваме в живота си.

   Уф, много сериозно стана написаното. Затова ще предложа една моя идея за анти-анонимността - доколкото е възможно,

нека бирата ни свърже.

Ами да, не е лошо да си пишем коментари и т.н., но нищо не пречи да се видим наживо, да окупираме някоя пейка, да научим нещо повече един за друг и т.н.

   Пък после ще се върнем на клавиатурите си и ще пишем, както желаем, но ще знаем, че отсреща стои реален човек, който дори в един момент може да наречем "приятел". 

29 април 2009

Държавата на алчните лешояди


   Не знам какво става. Всичко потъва в хаос. Като облаците навън, превзели небето и задушили слънцето, така над държавата ни властват хищни лешояди.

   Няма леви, няма десни, центристи, задни, предни, оцветени или черно-бели. Всички са в един цвят - алчностният, за който точна шарка няма.

  Говорят ми за тоталитаризъм и колко лошо е било тогава. Аз се оглеждам и се питам - какъв тоталитаризъм повече искате? Олигархията се е окопала несваляемо и си прави каквото си поиска. Няма начин, дори теоретичен, нещо да е промени по нормален, еволюционен път.

   В парламента депутатите страдат от тежка форма на шизофрения, разкъсани им между алчните си щения и задълженията си на държавници, за което са избрани. Но тази болест изглежда не им пречи по никой начин, уклонът е ясен върху първата част в мислите им, а за ангажиментите си към народа навярно сещат се в сънища кошмарни, които сутрин се забравят в промеждутъка между ставането и банята.

   Лешояди. Хищни, кръвопийци лешояди. А отвън по-опасни чудовища налитат, и плащат си комуто трябва и застават на трапезата, че и почетно място получават. Корпорациите унищожиха втория свят, защото им бе нужно допълнение към третия - още безплатни суровини срещу смешни концесии, още евтина работна ръка без профсъюзни ограничения, още продажни политици, даващи задника си без молба, и т.н., и т.н.

   Няма оправия. Сякаш приспани са всички. Всеки скандал избухва... и замира в космичния вакуум на бездушието. А ако някой надигне по-силен вопъл... е, тогава е ред на полицията с палките. Ако ли не, "да дойдат танковете", нали?

   Една мисъл мира ми не дава - лешоядите налитат само на мърша или умиращи животни. Питам се, ще има ли кой да погребе останките ни, когато пирът свърши и хищниците отлетят към други страни. 

Как и къде да протестираме законосъобразно?


   Каква нелепа гюрултия се вдигна около едно поредно законопроектче на скромно борещата се за вечно управление тройна коалиция... 

   Щели да забраняват протести, митинги, демонстрации и прочие масовки около Тяхното Народно събрание, Тяхното президентство и Техния Министерски съвет! Протестна слободия нямало да се допуска и около съдебни палати, военни обекти, болници, затвори; по републиканските пътища, тунели и мостове, по нанагорнищата и нанадолнищата, по кръговите движения, Г-образните кръстовища; край сараите на Доганя, дворците на царя, политцентралите и Бузлуджата на Сергея.

   Проблем ли? Е хей, колко място остава да се протестира, както правилно викаше бай Тошо. Сега има най-богат мат`риал за митингова демокрация, респективно протестна енергия.

   Едно на ръка, можем да си протестираме у дома. Това нали е факт? Аз лично мисля да протестирам главно под душа в банята, пред мръсните чинии в мивката и седнал на пералнята, пълна с непрано пране.

   Второ на ръка - и в службата можем да протестираме умерено. Така, щото шефът да не ни изпротестира скоропостижно. Трето, има си за тая работа мачлета! Протести с цяло гърло срещу каквото сърце поиска, кеф ти срещу реферите и тяхната развратна рода, кеф ти срещу противниковите гадове. Па ако и някой любим гад те нерви, напротестирай го едно сочно и него, ма*ицата му недок*атена... Па след мача потрошете с другари два-три автобуса - срещу Нещата от живота въобще.

   И естествено, от времето на Ганковото кафене всяка кръчма е Мека за протестанти. Пльосни се на стола и не ставай, докато има пийка-хапка. Протестирай до падане под масата, но и оттам с глава, що се люшка изпод покривката, коментирай изтънко и издебело какво не ти харесва в държавата и как трябва да се промени!

   Освен гореописаните хоризонтални несъгласия с властта, може да се демонстрира и във вертикална посока - нагоре и надолу от уличното ниво. Пояснявам: за да се избегнат строгите законозабранителни рамки, гражданите могат и трябва да се ориентират към ъндърграунд или височинни протести.

   Стратегически използвайте подлезите за протести с музикален съпровод. За набиране на жизненоважните стъклени агитматериали работете акапела, но пуснете цилиндър за дарения. Като идея е възможно пълзешката да протестирате в подстоличната канализация мустак до мустака с плъховете, дето излизат на гладни шествия около НДК. И в двата случая -постмодерен ъндърграунд протест.

   Ама големците само поплювали отвисоко? Избирате височинен вертикален протест. На разположение в БеГе-то се извисяват горди планини, че и с върхове до Деветия облак, дето викат мириканците. Таргетирате; според ранга на проектомишената подбирате кота. За прост селски кмет - скромния крайселски баир. За масовка срещу министър - Черни връх; за вицепремиер - Мальовица, за президент, премиер, Цар - Мусала. И - вой до небесата, та ако не "политик мейд ин БГ", Бог да ви чуе. Даже и той може да помогне, я с петиция за спазване на десетте заповеди, я с подписка сред ангелите, я със заплаха със Страшния съд в лицето на Върховния ни политсъдия Яне Янев...

   Протести от чужбината: там никой не пречи на протестите, техните политльохмани са неспасяемо изостанали. Значи, отивате тихичко и кротичко до граничен пункт, за предпочитане с братска държава от Евросъюза. След като преминете сравнително евтино нашата митница, прекрачете граничната линия, обърнете се с гняв назад и започнете да протестирате, като не пестите непубликуемите жестове.

   Това е. Като гражданскоотговорни индивидууми да подхождаме правово. Да протестираме законосъобразно за превръщането ни в правова държава на своите граждани!

  Оригинална публикация във вестник "Сега".

27 април 2009

Яне Янев, моля те, кажи ни...


   Яне, ти баща, ти майка, ти си ни надеждата да излезем от таз изстрадала пустиня...

   Яне, знам, че сега тормозят те мислите грешнаго български, но ще те помоля да погледнеш в своята кристална топка и да ми кажеш отговорите на следните маловажни въпроси:

   - Атлантида истинска ли е и къде е сега?

   - Содом и Гомор с ядрено оръжие ли са ударени?

   - Иисус съществувал ли е?

   -  кой е построил пирамидите?

    - кой организира атентатите от 11 септември?

   - кой уби Кенеди?

    - кой разруши СССР?

   - има ли тайна база на нацисти с летящи чинии в Антарктида?

   -  кои ще са числата от тотото другата седмица?

   -  има ли на Земята други извънземни, освен теб?

   - кога ще кажеш кой те създаде като Борец за правда?

    И други въпроси имам, другарю Яне, но ще ги оставя за по-натам, след като се нарадвам на тези... 

26 април 2009

Легален протест срещу властта - мисията възможна


   Реших, като един примерен и законосъобразен гражданин, да изпреваря влизането в сила на закона "анти-протести" и пробно да попротестирам, така, принципно и гражданскоотговорно.

   Какво? Не сте ме чули ли? Е как така?

   Точно спазих проектозакона - протестирах в Борисовата градина, но тихо, да не смущавам околните - най-много протестирах на тенис масите с един приятел и после по няколко пейки също протестирах.

   На второ място протестирах вкъщи - обилно, мощно и звучно, баш като на истински протест, но да се знае, в законосъобразени рамки.

   Вчера протестирах по кьошета - не близо до пътя, че е противопроектозаконно, а и също протестирах между блокове, по детските площадки, в две кафенета и една бирария.

   Протестирах и протестирах и протестирах...

   Кой е казал, че проектозакона е лош? Ето, аз протестирах тридневно и никой не ми попречи в тази ми дейност.

   Едно се питам... никой ме не чу и към мен се не присъедини...

   Мамка им... затова ли ги пишат тез закони???

Аз подкрепям "Зелените"


   След некратък размисъл реших твърдо на чия страна ще съм в задаващата се изборна вакханлия.

   Сред абсурдната шарения на партиите, които по безумен начин ни доказват всекидневно своята алчност и цинизъм, открих една, която е различна и ВЯРВАМ, че има реални цели и може и иска да промени нещо. Това са Зелените

   Нямам намерение да пиша ода колко са готини. Имат си сайт, влезте и вижте. Надявам се чрез скромния ми блог да убедя поне 10 (десет) човека, че те си заслужават. Защото не мога да повярвам колко елементарно хората за н-ти път ще повярват на абсурдна креатура като Яне Янев и смешното му образувание с громко име РЗС. Защото не ми се иска да се случва пак и пак тази лудост от корупция, цинизъм и злоба.

   Аз вярвам, че промяна е възможна. Вярвам и че "Зелените" могат да минат прага и да влязат в парламента и оттам да се чуе гласът им. Достатъчно млади хора има у нас. Част от тях даже могат и да мислят, и се надявам да използват това си качество.

   Изборът е ваш. 

24 април 2009

Маскираните като криминални се оказаха шегаджии! Миков, чу ли?


   Мислех, че вчерашните действия на полицията плюс изявлението на Миков за върхът на глупостта на МВР. Коментирах ги тук.

   Лъгал съм се, горко лъгал съм се и съмненията ми във възможностите на родната полиция са безпочвени и неправилни.

   Според публикация в "Дарик" арестуваните петима (според други трима) са вече пуснати, оказало се, че " Мъжете си направили шега с полицаите и нарочно са сложили качулки на главите си при приближаването на полицейските коли. Единственото нарушение, което са извършили петимата задържани е шофиране с превишена скорост на автомагистралата."

   Боже! А драматичното изявление на Миков, с угрижената физиономия тип "работим 26 часа в денонощието"? Нали имали маски и оръжие в колата? Нали са се държали нагло с катаджиите?

   Какво излиза - или Миков е бил сериозен вчера, т.е. са му дали фалшива информация и той веднага се е юрнал да се хвали пред медиите, или съзнателно е излъгал всички нас, знаейки, че има нужда да набере точки във връзка с отвличанията.

   Докъде я докарахме иначе? Криминално проявени си правят лакърдии с полицаите по пътищата! Представяте ли си, да се шегуваш с МВР, нещо което по времето на охулвания днес соцпериод е било равнозначно само и единствено на Голям проблем? А сега всеки може да си прави шеги, дори да е с досие, за това последствия няма.

   Не, не знам накъде отива всичко това! Дори не ми се коментират приетите законови промени, с които се отърваха от протестиращи под прозорците тълпи. 

   Искам Миков да подаде оставка! Или е излъгал, или е бил излъган! И в двата случая доказва непригодността си за министър!

23 април 2009

Сайтът "Свежо" мрази чалгата и реалитата, следователно ние обичаме "Свежо" !


   Знаете ли защо харесвам толкова много сайта "Свежо"?
   Защото в него чалгата и реалити "новините" са обречени!
   Всеки ден виждам разни линкове, водещи към жълти и клюкарски сайтове, които още с пускането си потъват надолу под тежестта на отрицателния вот. Признавам, аз съм един от тези, които щом видят заглавие с някоя пайнерка и набеден за известен участник в някое псевдошоу с режисьорски манипулации, мигновенически му смъквам едно гласче, като често то вече е на 0.

   Предлагам на собствениците на сайта "Свежо" да допуснат и пропадане под нулата, т.е. достигане на отрицателни стойности на значимостта на даден линк, и съответно създаване на подобна антикласация.

   Имам ясната убеденост, че в нея в стройна редичка ще се прескачат псевдоновини за псевдозвезди, псевдовипове, псевдошоумени и прочие сбирщина, която по неведоми причини е окупирала праймтайма на телевизиите.

   "Свежо" доказва, че в България има мислещи хора и дори да са налице единиците, които смятат, че с добавянето на чалга новини (във всяка вариация на това определение) могат да заинтересуват някого, то много повече са тези, които реагират негативно и затриват тези им начинания.

   Аз гласувам с "Не" за чалгата и реалитата в "Свежо". А ТИ?

Подарявам книга!


   По случай днешния Световен ден на книгата искам да направя едно добро дело. Заедно с инициативата "Моята библиотека", в която давам книги за четене, логично е да добавя в тази посока и нещо друго.

  Искам да подаря някому една книга - тя е на Зинаида Гипиус и се казва "Петербургски дневници".

   Книгата е биографично-историческа, основана е на дневниците на авторката, които си е водила по време на бурните събития от началото на Първата световна война, през хаосът около Февруарската и Октомврийската революции в Русия, та до бягството й към Париж през 1919 г. Зинаида Гипиус е интелектуалка, движи се сред висшето общество и творческите среди, и за нея завземането на властта от болшевиките е трагедия, заради което и напуска родината си. Интересно е как разказва месец след месец своята гледна точка към събитията в революционния Петроград, хаосът след падането на монархията и ужасът от все по-нарастващата тежест на болшевишкото движение.

   Така, значи, книгата я подарявам, имам само едно условие - искам като коментар под тази статия или на мейла kniga_za_teb@abv.bg да кажете причината, поради която я искате. Идеята ми е да не я дам на някой, който ще я вземе и бутне на някой рафт, а напротив - да иска да я прочете, за да извлече удоволствие или знание от страниците й.

   Ще обявя тук кой ще я получи точно на 8 май - рожденият ми ден :)

   Очаквам ви! 

Маскен бал в СУ - евтин алкохол, чалга... и още нещо

  Снощи се озовах на маскен бал в Яйцето в СУ. Чудя се какво да ви разкажа - хубави работи... или истината. Хмм, май ще карам наред.

   Първа, адски малко хора - едва 200 човека горе-долу, защото бройката на поканите бе ограничена и е тотално неясно на какъв принцип са давани. Моята я взех с връзки, признавам. Алкохолът се изразяваше в бяло и червено вино, тип 5 литра за 2 лв, което ни принуди да направим оборот на околните будки около Университета. Опитът за живо пеене на двама неизвестни изпълнители само ни поразсмя. Лошото настана, когато вместо обявеното ретро парти, диджеят (на видима възраст 50!) започна да пуска някакви нови попхитове и по-лошо - чалгийка. И това в сърцето на СУ. Бравос! 

   Слава Богу, това му увлечение мина, та се позабавлявахме на класически парчета на Rainbow, Kiss, Bon Jovy и други.

   Но какво да ви разправям, я малко снимки, за да видите поне шаренията около нас.

   Първо - най-готиният костюм носеше едно момче - по мое мнение той бе инквизитор, според други бе йезуит. Аз пък научих, че ще ходя 2 часа преди бала, та трябваше да импровизирам. По случай рождения ден на Ленин взех кепето на съквартиранта, защипах на него една рубла от съветски времена, сложих тениска с герба на Съюза и успешно минах за нещо като текезесар :)

   

Ето го тук и с  дяволчето на вечерта: 

  Един приятел бе много оригинален в ролята на хипи:

  Наложи му се да се моли за милост на инквизитора:

   Имаше и малко пънк и метъл фенки:

   Знаете ли, че обичам нещата да са по две?

   Мдаммм, а също и други неща да са двойни :)

  А, да не забравя и Шотладският боец: 

  Има и още доста снимки, но са далеч по-компроментиращи, няма как да ги покажа. Иначе уникални костюми се мяркаха в изобилие, но бях твърде зает с дяволчето и бирата, за да ги снимам всички, за което се извиняваммм :)

22 април 2009

Хванаха криминални, маскирани като... криминални


  Невиждан успех на родното МВР. Хванали са група криминални, умело маскирани с маски на криминални, докато си карали по магистралата. При спирането си даже са си позволили да се държат арогантно с полицаите, сякаш са си просели ареста...

   На някой нещо да му изглежда странно? Веднага тръгаха слухове, че те са част от бандата, отвлякла Киров. Кой пусна тази информация? Пак ли тези лошо полицаи, снабдяващи журналистите с информация, нищо, че вчера другарят Миков им се скара за това? Или пак нещо се измисля, за да се прикрие безсилието на униформените у нас...

   Аз само се чудя - какви са тези идиоти, каращи в лека кола по магистрала, където е нормално да дежурят полицаи, с маски? Криели са самоличността си един от друг? Или са разчитали ченгетата да се скатаят?

   Не знам какво мислите вие. На мен това ми мирише. Мирише гадно на нагласеност, и то нагла и подла. Точно както отрудената физиономия на министъра, като съобщаваше за случилото се, той изглеждаше като че сам е гонил пеш тези типове.

   Аре, аз отивам на маскен бал. Последното сериозно, в Яйцето на СУ е. Само се чудя като мене си ли да се маскирам... по-добре не, ще вземат да не ме познаят :)

   P.S. Тази сутрин излезе информация, че арестуваните са трима, а не петима, и не са били с маски, а такива са открити в багажника. Прегледах вчерашните новини и навсякъде пише "петима маскирани". Положението според мен е следното - или са били с маски и горния текст си е валиден, или не са - следователно МВР воглаве с Миков снощи са излъгали медиите и нас. Бравос, другари, бравос!

Ленин и делото му - Октомврийската революция

   Имах доста работа и пропуснах да напиша статия за Адолф Хитлер (роден на 20 април 1889 г.) и неговия принос за въздигането на Германия до равнището на най-мощната световна сила. Да, правилно четете, точно за това бих писал, а не мракобесни писания, които вече стотици историци са предъвкали. Изумително е как се пропуска фактът, че през 1933 г. Германия е на дъното на пропастта, а до началото на войната през 1939 г. става страшилище за всички. Това е историята - Хитлер може и да е чудовище, но е свършил и много важни за немската икономика неща, ако и да не го пише в учебниците. 

    Сега пък ще обърна внимание на друг очернен герой, но от другата страна на барикадата -  Владимир Илич - Ленин (роден на 22 април 1870 г.), ръководителят на Октомврийския  преврат (революция) и символ на социалистическия идеал чак до разпада на съветската империя в началото на 90-те. За основа на писанието си ще използвам една моя пространна курсова работа за събитията от 1917 г. Подредил съм някои неща за Ленин, които вярвам, не сте чували или поне не с такава интерпретация. Надявам се изложението да не стане много фрагментирано, ще се опитам да го загладя и слея максимално. За по-подробна негова биография вижте тук.

   Все още е факт липсата на всякакъв консенсус при спомнянето и интерпретацията на събитията, довели на власт болшевишката партия в разбунения като кошер Петроград. Може би защото са все още в оборот огромна част от книгите, писани преди рухването на съветската власт, може би защото още са живи милиони хора, живяли в пашкула на фабрикуваните събития, може би защото една лъжа (или цяла поредица взаимосвързани такива), повтаряна непрестанно, неминуемо се истинизира. Сигурен съм, че един мит се разрушава само със създаването на опозиционен такъв, но ако новият е поне малко по-истинен, колкото и безтегловно да е това определение, ще съм изпълнил предначертанието си.

   Първо, един цитат от Ленин: “Дайте ни организация от революционери и ние ще преобърнем Русия”. Това са думи, които се оказват пророчески. Болшевишката партия, която той организира, е малка, но силна и успява да грабне властта, търкаляща се по улиците на столицата Петроград.

    
    Февруарската революция изненадва болшевиките. Чак на 3 април Ленин пристига в Петроград, като още на гарата обявява курс към преминаване на предначертаната от Маркс буржоазно-капиталистическа революция към нова, пролетарска, която да доведе на власт работниците (и техните “представители” в лицето на болшевиките). Те разгръщат небивала по размаха си пропаганда, като до събитията от октомври те издават 17 ежедневника с 320 000 тираж седмично(!). Щедро и безотговорно вестниците обещават мир, земя и хляб незабавано, докато другите партии разумно призовават към търпение. Тези им обещания са прокламирани и от множество талантливи оратори- освен Ленин, още Луначарски, Колонтай, Володарски и присъединилия се към болшевиките Троцки, а както и самият Хитлер преценява по-късно, казвайки, че “…силата, кояо раздвижва великите исторически лавини в политическата или религиозната област, от незапомнени времена е била само магическата мощ на живото слово”. Тази им дейност дава блестящи резултати и броят на болшевишките симпатизанти нараства неимоверно.

   През юли Ленин бяга за кратко във Финландия, защото болшевиките са обвинени в участие в бунт на столични военни части , теза, която е все още недоказана, но съществуват предположения в тази посока. Независимо от тази кампания срещу тях обаче вестниците на болшевиките продължават да се списват, а Червената гвардия не е разпусната. Н. Бухарин по-късно споделя: “На вратата на жилището ми пишеше: “Бухарин, болшевик”. Но никой не посмя с пръст да ме пипне. Разбира се, беше огромна глупост от страна на буржоазията, че тогава не ни довърши”. Ген. Лукомски- началник-щаб на армията записва: “...за всеобщо изумление Временното правителство, след като разпръсна болшевишката демонстрация, прояви престъпна слабост... Изменници на страната, работещи с немски пари и открито призоваващи към прекратяване на войната и за мир без “анексии” и ”репарации” не само не бяха наказани с цялата строгост на закона, но им бе дадена възможност отново да започнат своята разрушителна дейност в столицата и сред армията”. 

   Болшевиките продължават подривната си дейност и в началото на септември получават мнозинство в най-влиятелните Съвети- Петроградския и Московския, а Троцки става председател на столичния. В такъв момент избухват нови спорове вътре в партията, защото Ленин, върнал се неизвестно кога в Петрогард, призовава към незабавно въстание, а Каменев, Зиновиев и Сталин смятат, че насроченият Общоруския конгрес на съветите на 25 октомври ще им даде мирно властта.
  Все пак Ленин се налага и курсът към въоръжен преврат е продължен. Уникалното е, че превратът на болшевиките седмици наред е широко обсъждан в преата, но няма кой да мобилизира съпротива срещу него. Това е и окончателното доказателство за мъртвородеността на Временното правителство, което е всячески замествано от Съвета, а когато болшевиките взимат властта в него, те взимат и държавната власт. На 10 и 16 октомври има заседания на ЦК, на които водачът на болшевиките се мъчи всячески да убеди съпартийците си в изгодността на момента за показен преврат, но среща известна съпротива, като дори на 18 октомври Каменев и Зиновиев публикуват във вестник “Новая жизнь” своя протест, което по-късно ще им струва скъпо. Въпреки съпротивата вътре в партията се създава Военнореволюционен комитет(ВРК), излъчен от Петроградския съвет, като завземането на властта се осъществява от негово име, но членовете му са само болшевики. Михаил Гелер пише: “Членовете на Временното правителство не съзнават, че властта вече се е изплъзнала от ръцете им. Болшевиките не си дават сметка, че я имат”.

   Вечерта на 24 октомври Ленин пише до ВРК: “Трябва на всяка цена тази вечер, тази нощ да се арестува правителството”. Той недвусмислено обявява целта си: ”Целта на въстанието е да вземем властта. Политическите задачи ще изясним когато тя бъде в наши ръце”. За кратко време Зимният дворец, където заседава Временното правителство е обграден и скоро започва превземането му.

   На следния ден в Петроград излизат вестници с безнадеждно закъснели предупреждения за болшевишки преврат, които стават комични със заглавията си, когато в 10 ч Ленин се обръща към гражданите с думите: “Временното правителство е свалено”. Зимният дворец е окончателно превзет малко след 14 ч, а митът за “отчаян” щурм е измислен впоследствие - голяма част от защитниците на Временното правителство дезертират преди нахлуването. Депутатите са арестувани.

   Така мечтата на Ленин е изпълнена. След успеха си през ноември Ленин убедително ще заяви: “Господството на работническата класа е в конституцията, в собствеността и в това, че именно ние държим нещата...”, но тези “ние” са всичко друго, но не и работници.  Но нека видим доколко тя е в съответствие с марксистките тези, които той заявява, че следва.

   Енгелс пише: “Комунистите твърде добре знаят, че всички заговори са не само безполезни, но дори вредни. Те твърде добре знаят, че революциите не се правят предумишлено и произволно и че революциите винаги и навсякъде са били необходима последица от обстоятелства, които съвсем не са зависели от волята и ръководството на отделни партии и на цели класи”, така че естествения път на развитие, твърдо определен от създателите на марксическата теория, е изчакване на развитието на капиталистическите отношения, които да доведат до революция вследствие подтискането на трудовите класи. 

   Първоначално Ленин подлага на съмнение тези изводи, пишейки, че “...за руските социалисти е особено необходимо самостоятелно да разработят теорията на Маркс, защото тази теория дава само общи ръководни принципни положения”. През 1923 г. той ще заяви: “... за мен винаги е била важна практическата цел". Ленин пуска отрано в обръщение и тезата, че никоя революция не може да бъде извършена без подготовка и водачество на дадена организация, в частност визирайки своята партия.

   В реч, произнесена в Швеция буквално шест седмици преди революцията, той прискръбно заявява: “Ние, старите, може би няма да доживеем до решаващите битки на тази бъдеща революция”.В свое писмо от 13 март 1917г. Ленин пише: “От Русия няма нищо, дори писма”, малко по-късно, 17 март 1917 г., вече уведомен, изпраща следните думи до Александра Колонатай: “благоволете да помислите - “директиви” оттук, когато новините са архиоскъдни, а в Питер вероятно има не само фактически ръководещи от нашата партия, но и формално упълномощени представители на Централния комитет”, тоест още не вярва, че революция е избухнала без неговото или на партията му участие.

   В началото на века Ленин застъпва тезата, че “На нас ни е нужна военна организация на агентите”, тоест създаване на тесен кръг професионални революционери, защото “... партийният член ще работи само ако е подложен на непрекъснат контрол от партийната организация”, така че доброволното и свободно участие в тази организация е категорично изключено.  Същевременно Ленин обосновава тезата, че тези революционери трябва да са издържани от партията, а не от личен труд, което отново отрича връзката им с работническите среди. За финансирането се предвиждат експроприации (откровени грабежи, Сталин примерни безспорно има връзка с такива инициативи), а след 1910- дарения от руски богаташи, та дори и американски нефтени компании дават пари на болшевиките заради конкуренцията на руските сонди в Баку, които произвеждат 30% от световния нефт. Самият Ленин признава тази дейност със следните думи в едно свое писмо: “Обиколени ли са в провинцията и при вас богаташите за събиране на пари? Пишете... В касата цари пълна путош...”. Към тази финансова осигуреност се прибавят и някога митичното, а днес категорично доказано немско подпомагане, които не само осигуряват превоза на руския гражданин Ленин през воюващата с Русия Германия, но и щедро го подпомагат в по-нататъшните му инициативи. 17-те всекидневника изискват сериозно финансиране, а самата Червена гвардия е организирана именно с тези пари, колкото и абсурдно да звучи това на фона на събитията след юни 1941 г. Доказателства за тази немска помощ са извадки от дневниците на немски военни, за пример ген. Хофман, който пише: “Дойде ни мисълта да използваме тези руснаци, за да унищожим по-бързо духа на руската армия” и ген. Лудендорф: “Помагайки на Ленин да се върне в Русия, нашето правителство пое върху себе си голяма отговорност.От военна гледна точка операцията беше оправдана. Русия трябваше да бъде победена”.

   С тези откъси ще завърша. Личността на Ленин е неговите действия са разностранни и многоизмерни, даващи здрава основа на безброй тълкувания.

   Изберете вашето. Само, моля ви, съобразете го с фактите, а не с написаното в учебниците по история, написани с много различна цел от казване на истината :)

21 април 2009

В Райландия един не възкръсна...


    Поредното възкресение ме застигна сред дивата джунгла, където опитах да избягам от всички. Но напразно, и тук живот след живот редувам в непоносима поредица, отдавна вече опитал съм всичко по безброй пъти и безброй начини.

   А около ми всичко е така противно съвършено - безкрайни зелени гори, кристалносини морета, ромолящи поточета, купища пойни птички, навсякъде висят едри плодове... Само яж и пий, весели се и за нищо не мисли. Но я се опитайте да го правите стотици години непрестанно? Ще луднете и още как.

   Писна ми още преди векове. Райландия е най-ужасната планета в цялата Вселена, ако ще да е крайна или безкрайна - няма как нещо да е по-досадно от безсмъртието!

   Ще попитате защо толкова се вбесявам, че тук хората не умират? Ами ето, де що животни и растения има около мен, всички следват свой цикъл на живот - раждат се, порастват, дават живот на следващото поколение и умират... ах, таз сладка и красива дума "умират". Смъртта е блаженството, което всеки от прокълнатия ни човешки род бленува...

   Само хората нямаме този дар небесен. Да, телата наистина застаряват и в крайна сметка умират, ако ги не застигне инцидент междувременно, но и в двата случая след три дни възкресението се случва неизбежно и пак се събуждаме за живот. Няма изход от този кошмар, няма спасение от безкрайните тягостни години на правене на едни и същи неща.

   Сега ставаме все повече и повече, нови деца се раждат, но никой не умира. Вече усещам как лудостта обзема все повече от хората около мен. Все повече хора започват да търси смъртта с яростно настървение, и намират я лесно, но, уви, така кратко е това бягство в небитието.

   Ще ви споделя една тайна - преди месеци се реших и аз на самоубийство. Изкачих един връх и литнах отгоре му. Полетът бе прекрасен, даже не помня удара в земята. Надявах се тялото ми да е толкова смазано и разкъсано, та да не се събудя никога вече и най-сетне един път завинаги да се свърши с това безкрайно тегло на ден след ден след ден досада. Но не би. Пак се събудих, лежащ в подножието на върха. Бях цял, жив и здрав както винаги. И птички около ми зловещо чуруликаха, сякаш се присмиваха на безкрайността на живота ненавистен.

   Но има надежда!

    Преди дни чух, че на изток, в една от провинциите на Ремската империя някакъв мъж е бил разпнат на кръст, защото проповядвал вяра в смъртта. Не е първият, който разказва, че има смърт, към която можем да се стремим и да постигнем, но този път има нещо различно...

    За изумление на стражите и насъбраната тълпа след три дни той не възкръснал! Представяте ли си? Тялото му вече няколко седмици си е все така бездиханно и студено. Той е мъртъв!

   Слуховете за това чудо вече плъзнаха навсякъде и виждам надежда в очите на хората. Може би това е най-сетне предречения Спасител, който ще ни спаси от теглилата райски. И ще се изпълни древното пророчество - всички ще умрем и ще отидем на Земята, това най-прекрасно място сред създадените от Бог светове! Ах, възможна ли е радост такава...

   Не знам, не знам, не смея да вярвам още. Утре заминаваме на изток, искаме с очите си да се уверим в мъртвото му тяло. Пък тогава ще видим.
    Но поне надежда вече има...

Забавен бъг в "Blogger"

   Аз да си питам: някой има ли идея защо  се получава този забавен бъг, а именно, че когато искате да следите някой блог, ви дава надпис, че "не [го] следите"?

   Аз разбирам, че думата "следене" си има двояко значение, но чак да  ти вади точно обратния резултат на действието ми се вижда прекалено :)


20 април 2009

Разделяй и владей или слабостта на блогобщността


   В тази държава, в този свят свободата не е толерирана. Тя не е възможна, не е допустима, нежелана е. Тя е злото, което трябва да бъде изтръгнато от корен, а земята посипана със сол, както руините на древния Картаген. Свободата не е ценност, тя е цел, тя е посока, не може да бъде изначално притежавана, а трябва да бъде завоювана и защитена. 

   Блогърите искаме свобода да пишем каквото си искаме, да четем каквото си искаме, да го коментираме, да изграждаме свое мнение, свой светоглед, преценка и знание. Търсим алтернативата на манипулираните медии и бомбастичните, но нищоказващи новини. Търсим свободата да изразим себе си, да намерим подобни на нас, да създадем свои "кръгове", но от съмишленици и съучастници в най-великото нещо - мисленето.

   Пречим с това. Някой някъде е безумно недоволен от тези ни желания. Пресата, радиото, киното, телевизията... всички тези открития намериха приложение във формиране на общественото мнение, ако и в началото на тях да са се възлагали надежди да освободят хората и да ги научат да мислят.

   Наред е Интернет. Свободата му е присъща изначално, и тя е в основата на светкавичната му експанзия по целия свят. Но сега наред е поход именно срещу тази свобода - ето тук съм писал за международните измерения на този поход.

   Но сега искам да допълня нещо за атаката отвътре. Доц. Йорданова започна битка срещу наличието на манипулатори в мрежата - вижте текста. Виждал съм се лично с тази жена, знам, че тя вярва в нещата, които пише и казва.

   Аз не мога да преценя тя права ли е, или хората, които цитира, са наистина злонамерени. Анонимността е надежден плащ срешу истината и аз не вярвам, че нещата ще се променят. Честно казано, не ми се иска и да се променят, защото тогава мрежата ще загуби част от чара си, а сигурността в нея ще се изроди в ясни и строги правила с уклон към полицейщина.

   Но знам, че независимо каква е истината хаосът е налице. Блогърите не ще станат общност. Няма да им се позволи. Ще си останат разидинени единици, а рано или късно старата подредба ще се върне - блогър, манипулатор, блогър, манипулатор... Злото има разнообразни оръжия на своя страна, а истината има само себе си за защита.

   А наистина си представям такава общност. Тя ще се обединява при нужда, ще спори при неясни моменти, но ще изважда истината наяве. Ето тук имаше един спор и от него излезе както обединение, така и реакция, адекватна на атаката.

   Но вече не вярвам, че е възможна промяна. Няма да се позволи. Може и на мен да ми вменят желание да манипулирам, може да ме обвинят в пристрастност и недобронамереност. Никой не е застрахован. Господи, това напомня ми на сталинови репресии и тъмни времена, когато, за да не бъдеш набеден, ти набедяваш...

    Сега не знам как ще е. Много имена се цитират, мнозина са обвинени, още много тепърва ше получат клеймо и не се знае кой може да изчисти себе си и името си. А ако е истина? Ако наистина манипулатори бродят помежду ни и играят своята мръсна игра?

   Не знам. Възможно е, много възможно е. Но май печелят.

   И отново губи свободата, онази, имагинерната, към която се стремим. Тя пак ще бъде точка на хоризонта.

   Недостижима.

19 април 2009

За близкото и далечното


   Хубаво си е у дома. На 200 км от София съм, а сякаш съм на различен континент. Всичко е така различно, далеч по-бавно, по-сиво, но и по-спокойно, по-бедно, но и по-тихо... 

   Най-важната отлика - политиката. Бог високо, цар далеко, а боклучените войни са в галактика far, far away.  Бойко оттук е само грамада по телевизията, Станишката е палячо от цирка, Доган е зловещ като Вейдър, а царя е старец от сапунка.

   Тук властват реалитата, които са по-важни от правителствените цигании и опозиционните крамоли. Хората по улиците са примирени, че от тях нищо не зависи, и мост ще има, ако "онези" позволят и имат полза от него, а не защото е нужен за града или страната.

   Интересуват се от това във Видин да има университет. Не вярвам някой да си го представя реално, да е наясно какви хора биха дошли в северозападналата провинция да учат и защо ще направят тази глупост, но смятат, че едно висше учебно заведение ще налее кръв в стареещите жили на града. 

    Видин е далеч от столицата. Той е далеч от живота. И връщането му е под въпрос.

    Ето, дори и статиите ми оттук едва-едва минават десетина гласа, явно са безинтересни за неместната аудитория. Нищо, утре се завръщам към столицата и пак ще се гмурна в нейния смог, грохот, забързаност и хаос.

   Точно както ми харесва... 

Възкресение по нашенски...


  Ексклузивна новина: Христос Воскресе! Информационните агенции разпространяват новината по целия свят, а поклонници от целия започват да се питат накъде да се запътят.

   Знам къде НЕ бива да отиват. В България. Тук и Второто пришествие едва ли ще дойде, защото Исус няма да бъде избран нито като мажоритарен кандидат, нито в коалиция с Бог и Светия дух. Тук странни коалиции ще управляват до свършека на Вселената и отвъд него, защото непробиваеми силови обръчи така за обградили таз земя кат човешка длан, че нито външен натиск, нито вътрешно брожение може да ги пробе.

   Снощи видях религиозност. Реших целенасочено да пропусна обикаляне на църква, изпълнен с верски нихилизъм от цялата абсурдност на реалността около нас (и не само у нас). С 300 зора мои приятели ме изнудиха да излезем на ретро парти тази вечер с идеята да се видим всички стари дружки. Навих се аз и към 23:15 кацнах в едно (от двете) нечалга заведения във Видин - "Силует". За мое изумление в тозичас имаше заети 2 маси и вътре цареше пустота, подобна на тази в министерските глави. Тази ми заблуда обаче бе бързо разсеяна, като се оказа, че почти всички маси са запазени.

   Даммм, така става. 3 обиколки на църквата, изпълнен с религиозен трепет, боязън и любов към Спасителя, и после... КУПОНННН, по всички правила на провинциалния алкохолизъм! Очакването ми се сбъдна. В 00:20 тълпи заприиждаха от всички посоки и до 00:40 заведението бе тъпкано, музиката (ретро) усилена страхотно, а алкохола започна да се лее...

   А навън бавно минаваха възрастни хора със свещи...

  P.S. Чудя се дали Исус не е решил да върне в старата капиталистическа лелка Великобритания, където потресаващото лелче Сюзън Бойл предизвика небивал фурор, какъвто в кретенските имитации у нас са по-невъзможни от честен митничар.

   Вижте тук за какво иде реч и бягайте да трапезните!  

18 април 2009

Видински хроники или абсурдите на местно ниво

   Великденското ми прибиране у дома във Видин се превърна в поредната порция абсурдности, които в прекрасната ни държава започва да става правило. За тях ще ви разкажа сега. В момента, признавам, ползвам нечии безжичен интернет, който хващам съвсем слабо в кухнята, но поне го има, за което съм безкрайно благодарен на този някой благодетел.

   Преди малко се прибрах след един прекрасен ден, изкаран навън, сред Градската градина край дунавския бряг. Искаше ми се и да ви разкажа за разходка по плажа, но една дреееебничка подробност ми обърка плановете: 

   Мдаммм, през този вход има стълби, които водят до дунавския плаж. Голямата река отново се е разпростряла на свобода, както започна да й става навик пролетеска.

   А, да не забравя и един забавен надпис пред входа:

   Мдам, в нашите ръце е всичко, та даже и дунавската чистота! Предлагам свикването на кризисен щаб и да отправим официално обвинение към НАТО за унищожаването на сръбските заводи, от които през притоците се изсипа цялата Менделеева таблица в реката.

   

   Но да се върна към абсурдите. Във Видин ще има РЕФЕРЕНДУМ!

   Днес го разбрах. Абсолютната демокрация достигна и до нашия град и тук ще има всевидинско допитване по един щекотлив въпрос, а именно - да има ли пореден български университет, този път в китния Северозапад. 

   Ето, официално и ясно подканяне за упражняване на основното ни гражданско право.

   А и агитацията си върви - целият град е облепен с този плакат: 

    Имам някои възражения към този шедьовър на пропагандното изкуство, за който Гьобелс би си изял униформата със все свастиката и ордените на нея.

   Първо, текста отгоре императивно предрешава нуждата от референдум изобщо. Видин явно е едно събирателно лице, което вече си е казало думата. Само питам на какъв език е - във влашките села, водещи се видински, има хора, които не могат да говорят хич български. Подобно положение е и с кварталът "Нов път" (знаете го от сеира с фамилия Зрънкови), където циганите чакат идващите избори с огромно нетърпение. Знаете защо... 

  Второ, референдумът не е за "бъдещето на Видин", а за университет, и то по-точно мъгляв филиал на някакъв швейцарски такъв. Тази идея се развива от години насам, от всеки пореден кмет, та дори се стигна до идея този филиал да приема китайски студенти, и то в хилядни борйки, което явно ще помогне на града да живне. Да му мислят кучетата.

   Трето - не мога съвсем да схвана с какво показаните снимки са свързани с университетска дейност. Народни носии, питка, гъдулка, младеж... кое? Никак не ми става ясно за какво иде реч, но може би има подсъзнателно внушение, че ще бъде народен университет, за всеки, в който ще хранят на корем и следването ще е песен. 

   И четвърто, никъде не видях нито едно плакатче срещу т.нар. референдум. Да разбирам, че всички са съгласни. Тогава защо правят референдум?

   И за последно, една абсурдност от прибирането му преди малко - вървях през центъра с една приятелка, когато до мен с конспиративна физиономия се доближи един циганин, който извади кутия "Марлборо" и още някакви тънки от типа на "Ева" или "Карелия", и прошепна:

  - Евтини цигари?

   Аз се облещих и отминах мълчаливо. Какво да му кажа?

17 април 2009

(Псевдо)НаУчен опит с Opera, IE, Firefox и Chrome

   От няколко дни не бях сядал сериозно на компютъра, предпразничните седмици са винаги по-натоварени. Та пратих тази сутрин Надя на работа (все някой трябва да изкарва пари, нали? :)) и заседнах на компютъра. Реших да наваксам ударно с публикациите в блоговете, които следя и да прочета всичко, което съм пропуснал. За тази цел отворих любимия си браузър Opera и систематично му друснах 57 отворени таба - всички статии, които ме заинтересуваха.

  За моя изненада браузърът издържа стоически това напрежение и аз без проблеми изчетох интересностите. Горд с него, отидох да се похваля на съквартиранта, който пък е твърд фен на Ubunto и Firefox. Той ме посъветва да пробвам и с този браузър.

   Та, ето ме сега, както бях почнал, рекох да довърша експеримента и да доизпробвам и другите два налични на моя компютър браузъра - Internet Explorer и Chrome.

   Отсега казвам, че всички успяха да отворят и 57-те идентични таба. Разликата в натоварването на компютъра обаче е значителна.  Имам RAM 2 Gb, при нормално използване на компа свободни са между 1,1-1,2 Gb. Ето и точните резултати за отделните браузъри:

 1. Opera: 

  Извод: Стабилно, без проблеми, оставаща свободна RAM: 435 Mb.

  2. Firefox:

   Извод: Стабилна, без проблеми, оставаща свободна RAM: 720 Mb.

   3. Internet Explorer:

   

   Извод: Отвори табовете, но от стабилност няма и помен. Натежа стабилно и дори Paint-ът не пожела да се отвори, докато не затворих табовете. Оставаща свободна RAM: 214 Mb.

   4. Chrome:

      Извод: Стабилна, без проблеми, оставаща свободна RAM: 521 Mb.

   

   Генерално погледнато, с горест на сърце признавам, че любимият ми браузър отиде на незавидната 3-та позиция. Признавам, съквартирантът е прав и Firefox явно е най-добрия браузър плюс всичките му допълнителни опции, от които аз засега не се интересувам. Chrome също не се справя никак зле, особено по скорост на зареждане, но все още имам съмнения около сигурността му.

   IE какво да му говорим??? Махайте тази боза и сваляйте някоя от трите други посочени!

   Ай, след този (псевдо)наУчен опит отивам да стягам багаж и си заминавам за Видин да наобиколя крайдунавските пейки с бира в ръка и стари приятелчета наоколо.

   Весело прекарване на празниците на всички ви!

  

  

16 април 2009

Бог, душа, талант, човечност, консуматорство, падение, смърт


  Съзидание.
  Първомайсторът на Вселената е в нас. Човекът, сътворен по Негов образ и подобие, носи Божественото. И създава. Както Бог създаде Света.
  Отдалечавайки се от кота 0 (рождението на Христос за християнската цивилизация), човечеството (и не само християните) все повече губят своята вяра. Предпочитат души, обгърнати от научно обоснована космична пустотишина, смразени от вакуумна самота. И губят. Топлината на звездите не ще сгрее заключени сърца.Оттук и неминуемата загуба на свещената Божественост, даваща ни дарът на съзиданието.
  Няма да говоря за религия. Не ще благославям, нито ще проклинам. Не желая да идеализирам. Отказвам да демонизирам. Отрицанието не може да доведе до нещо положително.
  Ще говоря (разбирай “пиша”) за талант. По нашему “майсторлък”. Тази способност на даден човек да може да прави нещо по- добре от другите, да създава, да променя, да претворява... да бъде Бог в нещо. Това е дадено всекиму, разностранно пръснати са семена в човешките сърца. Откриваш своето семе, посяваш го в ума си, наторяваш го с книги, обгрижваш го с внимание... и береш плодовете- някои пишат, други композират, трети рисуват, четвърти... многообразието на нашите възможности е генетично-духовно вродена в нас. 

  И искаме да се откажем от това? Целенасочено и безсмилостно желаем да изрежем хирургически връзката с нашия Отец, в името на себичната ни мания за величие. Тогава ще си останем хора. Но няма да сме Човеци. И Диоген вечно ще броди със запаления си фенер, но не ще намери търсеното.

  Имаме парче скала. Поета от вещи ръце, тя губи материалнита си стойност на такава. Човешката сръчност и Божественото вдъхновение я унищожават... и създават Венера Милоска. Скала с душа. И дори осакатена от злощастна неразумност, тя запазва тази си душа. Попила божественост, тя живее. И дарява от своята душевност на желаещите да я приемат и усетят.

  Кое е ценното? Книжното тяло, корицата, качеството на хартията? Не оспорвам стойността на едно дърво. Но то се жертва заради поредицата от букви, претворяващи се в мисли. Всяка книга е триумф на въплатената мисъл- форма над веществената материя. И дано вместо цинично словоблудство в ръцете си имаме “Божествена комедия”.

  Многообразието от цветове граничи с безкрайност, но само хармоничното им подреждане поражда чувства. Светлина и вода, обединени в дъга, докосват душата. Палитрата на художника е подредена, но не разделението на цветовете, а смесването им в душата ражда “Мона Лиза”. 

  Съвременният човек мрази шума, той е негов неизменен и влудяващ спътник. Светът генерира една типично човешка объркана дисхармоничност. Но, обработен и подереден, същият този шум се превръща в “Девета симфония”, в чиста и безусловна мелодичност.

   Но кому вълнуват днес тези неща? В такъв свят живеем- тържество на лъжеизкуството, на словоблудството, на плътта над душата.  И няма измъкване. Няма промяна.

   Човечеството ще се самоунищожи. Ненаситното консуматорство води до там, че вече не се раждат Хора, а Потребители. Пък те са пионки в алчните ръце на корпорациите.

   А алчността води до едно - Содом и Гомор.

14 април 2009

You'll Never Walk Alone...

  Тази вечер за пореден път "Ливърпул" доказа, че е най-великия отбор на света и никога, никога не спира да се бори и да търси победата. Поклон!

Държа в блога ми да има текста на химна, който е много повече от песен, а е обединената душа на поколенията фенове:

When you walk through a storm
Hold your head up high
And don't be affraid of the dark
At the end of the storm
Is a golden sky
And the sweet silver song of a lark

Walk on through the wind
Walk on through the rain
Though your dreams be tossed and blown
Walk on, walk on
With hope in your heart

And You'll Never Walk alone
You'll never walk alone

Walk on, walk on
With hope in your heart

And you'll never walk alone
You'll never walk alone!


А ето и превод, взех го от http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=72703 .

Kогато минаваш през буря
дръж главата си високо вдигната
и не се страхувай от тъмното,
в края на всяка буря 
има златисто небе
и сладката сребърна песен
на чучулигата.

Продължавай да вървиш през вятъра,
Продължавай да вървиш през дъжда,
Въпреки,че мечтите ти са преобърнати и отвяни,
Продължавай да вървиш,
продължавай да вървиш,
с надеждата в сърцето
си и никога няма да бъдеш сам.
Никога няма да бъдеш сам!

Затова "Ливърпул" е велик. И ще пребъде. Тогава, когато маргинални тимове като "Челси" няма да се къпят в златен дъжд от руски кървави пари и ще сe завърнат на средняшкото си ниво.

Поклон, мърсисайдци!

Престъпленията на световните марки и транснационални корпорации - I част


     Една книга сама по себе си е безобидна. Написаното в нея обаче може да бъде по-взривоопасно от ядрена бомба.

   Такъв хартиен взрив е "Черна книга на търговските марки" на Клаус Вернер и Ханс Вайс, с подзаглавие “Машинациите на международните концерни”, издадена от “Дилок”. Книгата представлява един ужасяващ документален разказ за основата, върху която е изграден съвременния западен свят, който ненаситно консумира в една безкрайна яростна вакханлия, нехаейки как получава евтините си блага.

   Черната книга аргументирано доказва, че световните марки и транснационалните корпорации не са нищо повече от алчни хищници, които смучат кръвта на едната част на света и парите на другата. Нищо не застава на пътя им - те унищожават безпощадно природата (Shell), подкупват цели правителства (Bayer), използват деца-роби (Nestle), пръскат с отдавна забранени пестициди, които се изсипват направо върху берачите на плодове (Chiquita), както и още стотици най-гнусни машинации... А на помощ им идват и армията на САЩ там, където обичайните методи не работят (Афганистан, Ирак, Никарагуа, Гватемала, Ел Салвадор).

   Затова реших в следващите дни да ви запозная с малка част от книгата, като съм потърсил най-ярките и безумни примери от информацията, която двамата немски автори са събрали с цената на огромен труд. Тези факти трябва да се знаят, трябва да се намери начин да се обуздае ненаситността на бизнеса, трябва да се спре абсурдната консуматорска култура, трябва да се помогне на хората в Третия свят (а и у нас дори, чували сте при какви условия работят в шивашките фирми)... Много неща ТРЯБВА.

    Тази книга заслужава цената си, 15 лв е и още се намира по големите книжарници. Естествено, може и да ми драснете един мейл и да ви я дам за прочит.

  Надявам се следващите редове и страници да ви шокират, вбесят и най-важното - променят, както промениха мен. Вече твърдо се отказах от Coca-Cola, няма да пия повече какаото на Nestle, нито ще купувам бананите на Chiquita, и др... С времето вярвам, че ще намеря начин да изразя позицията си и към другите марки, които измерват морала в пари.

 

Знаете ли, че:

Bayer е един от основните виновници за гражданската война в Конго, взела 2.5 млн. жертви в интервала 1998-2001 г.


Shell са нанесли в Нигерия щети върху околната среда за 4 млрд евро, като през това време са добили са нефт за 35 млрд. евро.


Daimler Chrisler освен Мерцедеси чрез дъщерната си компания Deutsche Aerospace участва в разработката на ядрени оръжия и мини.


Nestle изкупува евтина какаова суровина от Кот д’Ивоар, където в плантации работят деца-роби. Те се купуват на 8 години 30 евро, работят всеки ден и умират докато навършат 12!


Unocal и Total строят газопровод в Мианмар, използвайки роби от местното население.


Фармацевтични компании правят незаконни опити с лекарства в клиники в Унгария и други страни  с разбита здравна система.


Benetton получава тениските си от производители в Турция, които наемат срещу мизерно заплащане 12 годишни деца.

   Списъкът може да бъде продължен поне още няколко страници...

   Следва продължение...

 

    

Блоговете срещу Паси, Паси срещу себе си, но естетически...


   Ей я най-сетне и отдавна готовата публикация за "Сега" по въпроса за Паси и ролята на блоговете по света и у нас. Оригиналът се намира тук.

Що е то блог и колко простотия се съдържа в него?

   Изумително е упорството, с което нашите политици се стремят да "съветват" медиите що е то новина и как тя трябва да бъде предадена на обществото. Най-пресният пример е неотдавнашното гостуване на ексвъншния ни министър и вече бивш кандидат за генерален секретар на НАТО Соломон Паси в студиото на предаването "Булевард България" на телевизия RE:TV. Непосредствено преди разговора водещият Иван Бедров цитира откъси от материали, публикувани в популярни български блогове. Постъпката му предизвика бурното недоволство на Паси, който без грам колебание нарече този вид сайтове - 



"простотии, в които няма нищо естетично"


Също така той си позволи да "посъветва" Бедров да се свърже с ръководството на медията и заедно да помислят "как да представят България в по-добра светлина", защото основният проблем на страната ни бил в "неизграждането на позитивния й образ пред останалия свят". 

Изказването на Паси в телевизионен ефир мигновено получи огромен отзвук в интернет пространството. Почти не остана блогър, който да не коментира думите му. Даже бе организирана кампания под наслов "Аз не съм простак!", целяща изстрелването на сайта на Соломон Паси на първо място в Google по ключова дума "Простак". Всички блогъри, включили се в инициативата, сложиха в личните си сайтове банер на кампанията или връзка към сайта solomonpassy.com с текст "Простак". Така българското блог общество иска да покаже не само на Паси, но и на останалите политици "силата на обединението", надявайки се да осъзнаят "какви неща могат да постигнат "простаците" на България". 

Освен с подетата кампания мнозинството блогъри дадоха писмени отговори на Паси, публикувани в личните им сайтове. Петър Стойков например се обърна директно към него: "Явно живееш в свой собствен, комфортен медиен свят, в който поръчковите вестници и партийните телевизии не смеят да тревожат живота на политиците с някаква си там истина, а послушно публикуват само каквото им спуснат отгоре".

Иван Пидов пък написа: "Вие може и да имате контрол над големите медии, но над нас - НЕ! Нямате власт над нашето мнение. Аз ще изразявам мнението си независимо колко лоша визия на страната ни създава то. Аз ще го изразявам, за да покажа в какъв абсурд живеят 7.6 млн. души". В същия този дух са и стотиците други мнения, обединени изведнъж срещу външния неприятел. По-същественото в случая е, че в крайна сметка една необмислена реплика доведе до 


реализацията на едно отдавна чакано явление 


на родна територия - формирането на гражданско общество, въплътено в хилядите блогове и сайтове, които се списват от българи, с лична позиция и смелост да я заявят.

Останалият свят, пред който Паси така иска да се докаже, отдавна вече е приел съществуването на блогове и не ги отрича. Напротив, даже ги характеризира като "новите медии". Според самите пишещи те не са коректив на традиционните източници на информация, а тяхно естествено продължение. Много от младите се насочват все повече към тях, вярвайки, че поднесената от първа ръка информация, нефилтрирана и често леко нецензурна, е по-обективна, отколкото тази в телевизията или вестниците. Това положение се затвърди особено около януарските протести, когато бе създаден блогът bulgariaenasha.blogspot.com. На него се публикуват в реално време писмените искания на протестиращите, снимки и видеоклипове и материали за полицейското насилие с автентични доказателства. Историите, разказани там, често влизаха в пряка конфронтация с версиите, които мнозинството от медиите разпространиха, използвайки официалните източници като МВР например. И тези информации не могат да бъдат наречени "простотии" въпреки желанието на министър Миков и останалите управляващи.

Разликата между традиционните медии и блогърите е както между домашните кучета и уличните помияри. Политиците са свикнали да обгрижват по един или друг начин пресата и телевизията, която с някои изключения се държи добродушно и маха с опашка. 


Блогърите обаче не са такива, те са диви и ръмжат, 


а погледът от Европа като че ли все повече е склонен да се спира на тях, а не на "опитомените" медии. 

Но, що е то блогър и има ли той почва у нас, ще се запитат много хора?! Блогът е личен сайт с текст, снимки и видео, обикновено списван от един човек, често професионалист в дадена област, който споделя мнението си с широка аудитория посредством социални мрежи от типа на svejo.net, dao.bg и др. Най-популярни у нас са т. нар. "политически блогъри", които коментират свободно политическите процеси. Част от тях са анонимни (balthazar-ivanovich.blogspot.com, blog.sepuko.org), други - не (bogomil.info, yurukov.net/blog), но общото между всички тях е ясната и аргументирана позиция по актуалните теми от управлението на държавата. Блогърите имат едно качество, което ги отличава рязко от традиционните медии - тяхната непредвидимост, а тя никак не се харесва на политическата класа и свързаните с нея добре облечени господа. И нерядко започна да се лансира тезата, че упоритият стремеж на МВР за безконтролен достъп до Мрежата е искан както заради криминалните разследвания, така и за мониторинг на все по-множащите се свободомислещи сайтове.

Наскоро излезе и първото научно изследване по темата за блогването и личностите зад него. Негов автор е доц. Любима Йорданова, която се осмели да се "смеси" с обекта на своето проучване и да разгледа блогърите "отвътре", както чрез техните интернет страници, така и в пряк диалог с тях. Според нея най-популярните блогъри са над 35 и не се вместват в ограничената представа за нахални младежи, които просто изливат яда си. Йорданова е на мнение, че 


за да се пише авторитетно, се изисква опит


Блогърите не стоят у дома си пред монитора, а напротив - развиват инициатива, ходят на срещи, консултации и конференции, въобще те са "в час" с живота. Изследването стига до извода, че "блоговете печелят все повече привърженици поради няколко причини: бързина на съобщението за събитието, което се публикува в реално време, със сравнително ниски разходи и предлага интерактивен режим на поднасяната информация. Информацията е лична и нецензурирана, опазена от деформиране и манипулиране".

Съвременните медии имат власт, но трябва да се съобразяват с малките си блог-братчета, които доказаха, че могат да стигат първи до новини и да ги разпространяват ефективно. Политиците също трябва да се примирят, че вече имат нова, силна и ефективна опозиция, която не е оцветена партийно и не може да бъде купена. Блогърите ще се множат и мнението им ще натежава и тогава никой не ще ги характеризира като "простотии".

Нека родните политици да продължават демонстративно да пренебрегват блогърите. Те пък от своя страна вече доказаха, че могат да организират кампании и още повече - могат да нападат. Доказателство са двете "Гугъл-бомби" - едната, която свързва думата "простак" със Соломон Паси, и другата - "провал", която директно препраща интернет потребителите към сайта на Министерския съвет. Може би на някой това му изглежда като детинска шега, но за да се осъществят тези начинания, се изискваше участие на много хора и те се отзоваха. Утре същите тези блогъри, или т. нар. "простаци", ще станат от компютрите си и ще идат да пуснат бюлетина и съм убеден, че тя няма да е с традиционен цвят.

13 април 2009

Кучетата си лаят, керванът си върви...


   Няма такава държава. 

   Знам, че е абсурдно да казваме, че сме най-някаква си държава "на света", защото има десетки държави от Третия свят, които са затънали в бездната и няма никога да излязат от нея, не и докато западните корпорации не им позволят това. Но по отношение на нашата страна аз смятам, че важи следното определение - УВИСНАЛА ДЪРЖАВА.

  Да, това напомня на примка и бесило, битка за глътка въздух и предаване на богу дух. Но ние наистина сме увиснали в пространството между богатия Запад и стъпканата останала част от света.

   Изумява ме едно - безсилието на медиите у нас. Да, аз работя в една от тях, това ме прави щастлив и знам, че с това искам да се занимавам и занапред. За тези месеци обаче, откакто съм в тази среда, наивната ми вяра, че има полза от честна журналистика, започна да угасва бавно, но сигурно.

   Ето кое уби всичко светло в мен - сделката на държавата с медийната императрица Ирена Кръстева. Последните месеци вестниците "Сега" и "Капитал", които следя, основно анализираха готвената сделка, извадиха наяве депесарския натиск, ясните ползи за неясни лица, очеИЗвадната корумпираност дори на министерско ниво, предизборното бързане за лапане на последните парчета от баницата и т.н. 

  И КАКВО? Стана ли нещо? НЕ!

  Яростния лай на медиите не доведе до нищо повече от снизходителни усмивки - сделката си бе сключена и поредният обръч бе завършен, само че този път той обгради цялата държавна машина.

   Защо става така? Аз не го разбирам, просто не схващам как може част от медиите в България да си вършат работата, да показват истината, да разпалват нужните скандали... и нищо... НИЩО!

   Има нещо сбъркано в тази държава... тук корупцията и криминалността са показни и явни и хич не ги е еня от тази им публичност. При поглед на Запад веднага виждаме, че, макар и контролирани от бизнес кръгове, медиите все пак имат институционална тежест и успяват да вършат работата си на регулатор. Пред 2 седмици вестник извади наяве, че един испански министър е ходил на лов със съдия, който е начело по комисия за разследване на корупция в опозиционна партия и е очевидно, че му е оказвал натиск в една или друга посока. Този министър мигновено бе принуден да подаде оставка. А у нас Гоцето не веднъж и дваж се забърка в скандали именно около кървавата си страст, но това промени ли нещо? НЕ.

   Медиите си лаят, държавата си върви към светлото бъдеще, когато окончателно цялата държава ще бъде парцелирана според желанието на сенчестите групировки.

  И тогава вече трупът на бесилката ще ритне за последно, ще се изпусне зловонно и ще замре вовеки... 

  Амин.

  

Един виц:

   Млада двойка решали да си търсят апартамент. Преглеждали обявите, спрели се на един и отишли да го разгледат. Звъннали на вратата и им отворил един мъж.

  - Добър ден, интересуваме се от обявата за продажба на апартамента - казали те.

  - Да, да, разбира се, заповядайте. Ето, тук вляво е кухнята, моля, обърнете внимание на мухъла по стените, печката е с газова бутилка, тя често гърми и отзад има дупка, през нея мирише от тоалетната, в масите и столовете има дървеници, лесно се трошат, подът е изгорен от фасове, хладилникът не работи... 

   В този дух той ги развел из всяка стая и им показал всичко най-лошо, което може да си представи човек.

   На излизане младата жена се престрашила и попитала:

   - Извинете, как мислите да продадете този апартамент, щом така го показвате?

   Мъжът се усмихнал и отговорил:

   - Не, не го продавам аз. Само искам да покажа на всички в каква отвратителна дупка ме застреляха преди 10 месеца...

12 април 2009

Пролетно коте

10 април 2009

Най-страхотното реалити - съня...


   Днес не ми се пишат сериозности. Колкото повече времето доближава тези пусти избори, толкова повече абсурдите се трупат със страшна скорост и накрая просто ще сме се замозаровили в един масов гроб с големина 111 000 кв.км. Как е възможно в един-единствен ден МВР да се опита да ни сложи окови, правителството да измисли криза в София, оня пък ми ти супермен да дотича на пожар (нали си е профешънъл), присетил се, че е още кмет, и пак тия вездесъщи невинни птички от Мин. съвет да сключат абсурдна сделка с един от Догановите обръчи, при все че ДАНС ги разследва за произхода на парите им...

  Но казах, че не ща сериозности. Тази сутрин измислих как да се гледат най-готините риалита на света! Да, и то абсолютно безплатно! И даже с личното ни участие.

  Открих го, след като ставах в промеждутъка между 7:30 и 10:30. През това време алармата ми ("Until it sleeps") ми звъня над 10 пъти, като всеки път я нагласявах за произволен интервал от 10 до 30 минути. Във всеки от тези блажени промеждутъци съзнанието ми потъваше в различен сън, който бе прекъсван брутално от следващата аларма, но аз не тъжа, така е далеч по-интересно и мога мислено да продължа случката. Сънувах най-различни неща, които сега обаче се изплъзват от спомените ми, май е време да почна да ги записвам, може да се пръкне някоя гениалност случайно, справка Менделеев.

   Та това е идеята ми. Излежавайте се дълго, но с по-чести събуждания - така ще сънувате повече различни сънища и ще изживеете повече епизоди на най-прекрасното реалити - съня :)

09 април 2009

Абсурдна реалност





 

Карикатурите са дело на Христо Комарницки, вестник "Сега"

08 април 2009

Как се прави фалшива революция, която медиите ще дооформят в "правилна" посока?


   Знаете ли кога започват революциите и гражданските вълнения в съвремието? Когато някой иска да свали демокрацията (ако я има) и да установи диктатура? Вярно е. Или когато има тежка диктатура и хората се борят за демокрация? Пак вярно. Но също и когато управлението не е изгодна на някому, дори и с "демократичен" етикет, и той иска да я замени със "своя" демокрация. Обикновено с подкрепата на някоя от Великите сили.

   Молдовската столица Кишинев потъна в хаос. Мой близък приятел, Николай Марченко, е там и поне можах да получа информация от  първа ръка. Две партии си оспорват върховенството - комунистическа, ползваща се с благосклонността на голяма част от народа, и националистическата Либерално-демократическа партия на Влад Филат. Последните са дотолкова "националисти", че зоват за обединение с Румъния (автоматично влизане в ЕС), както и забрана на руския език и изобщо връзките с Русия. Комунистите спечелиха безапелационна победа на изборите в неделя  - 49,95 процента от гласовете, което и осигурява 61 от мандатите в 101-местния парламент. Опозиционните партии получиха общо 35 на сто от гласовете, като формацията на Влад Филат взе само 14.5%!

   Ето какво ми написа Коля: "Ми, преувеличават и делят на лоши и добри всички - вярно е че комунистите са шибаняци, но са по-малко зло от ксенофоби. След като Молдова е обявена за полинационална държава, няма как фашисти тука да диктуват кой на какъв език ще говори и ще учи, затова и българите в Молдова гласуваха за комунисти, защото все пак е по-малко зло". Той добави и, че хилядите младежи са тотални ксенофоби и вандали, а "като гледаш европейски телевизии все едно всеки от тях е Исус".

   Значи така ставало. Някой губи безапелационно изборите, но има добра организация - докарва купища демонстранти и започват провокации. Оттам цялата западна преса ще гръмне, че държавата е срещу комунистите и после обяснявай, че изборите са били честни и че нямаш сестра.

   Не заемам позиция, че е хубаво която и да е партия да спечели, комунисти или не, нали затова живеем в "демокрации", за да може народът да си казва думите.

   Да е чул някой САЩ да са осъдили размириците? Те го правят само когато русофобите са спечелили и срещу тях има брожения (без да изключвам външната помощ от Русия, естествено).

   Интересен щрих е посещението на Георги Първанов само преди месец там, който показа явна благоразположеност към управляващите и дори връчи вездесъщия орден "Стара планина" на президента Виктор Воронин. Вижте тук повече по темата от Иво Инджев.