Намаляват стипендиите в СУ заради камерите?

   След като бях обвинен, че съм снизходителен към СУ, а критикувам УНСС, за съжаление мигновено се появи повод да опровергая тази долна инсинуация.

   В Университета се носят упорити слухове, че стипендиите (понастоящем 120 лв. месечно) ще бъдат намалени, за да се финансира абсурдната приумица за превръщането на сградата в помещение от кретенско реалити шоу.  Казаха ми и че има студенти, които събират подписи срещу това намерение, а това си е дим, който няма как да е без огън.

   За камерите в СУ не съм писал, не виждам смисъл - всеки човек с малко мозък е наясно, че това е гигантска недомислица, която ще превърне една историческа сграда в подобие на охраняван затвор. Не искам да мисля, че са намесени корупционни интереси - ректорът Илчев ми е препопадавал за кратко и останах с добри впечатления от него, но защо напира за този скъп и ненужен проект ми е напълно неясно.

   Да намалиш стипендиите, за да финансираш наблюдение. Това е тъпо, много тъпо. И жалко, ако се окаже истина.

УНСС слага ограничения в облеклото – бедните вън!

   Да си кажа – аз уважавам УНСС. Уважавам късите поли, сексите потничета, дънките с ниска талия, безкрайните токчета и прочие академични атрибути. Не вярвам някой да си прави илюзии, че не е точно това образът, който си създаде това място.

   Сега с болка научавам, че тази уникалност ще бъде унищожена. След тривиалния корупционен скандал от лятото ръководителите на унито явно са решили да му изчистят образа с хвалба, че са първите, въвели “дрес код”, демек ще обличате каквото ви казваме или вън от УНСС.

   Университетите са символ на свобода. От тях тръгват бунтове. Там се кове независимо мислене и облеклото е последното нещо, за което се мисли. Защото интелигентните хора са умерени хора. А ако има проблем с облеклото на студентите, значи това говори прекрасно за манталитета им.

   Ето тук може да видите проекта за “дрес код” на УНСС, а сега да го разгледаме от критична гледна точка.

“Стилът на обличане, видът на поведение и вътрешната университетска комуникация са показателни за съзнанието, мисленето и ценностната система на преподавателите, студентите и персонала.” Тоест в момента облеклото е показателно. Скъпи дрешки – кеш за изпит. Евтини дрешки – зубри, пък ще видим. Като се унифицира облеклото, ще се унифицира тарифата, тъй ли? В следващите редове пък има ред самохваления, които подхождат на нелегитимен колеж, а не на един от популярните университети.

   Ето и принципите на бъдещето обличане в УНСС:

- Корпоративност – това ме изуми. На първо място е, а нито аз, нито никой от околните схвана какво ще да е туй чудо. Какво се очаква – чанти от негърска кожа, смъкната от американска корпорация в Конго? Това ще е добър символ на съвременното корпоративно човекоядство.

- Функционалност – туй ясно, дрехата служи за покриване на тялото, ако и всички да сме виждали различната гледна точка на пеперудки-студентки.

- Адекватност – на кое? На това, че влизаш в университет? Хубаво. Или просто дълбоки джобове за “знанията” ти за изпита?

- Индивидуалност – така де, няма да допуснем женски боеве заради еднакви блузки. Но на еднакви силиконови гърди няма да се сърдим, обещаваме.

- Модерност – никакви животински кожи! Да се разберем, живеем в модерен век на пластмаси и стомана.

- Елегантност – това е важно – може да отнемеш на унесесистка деколтето, но не и хубавите крака, хвала!

- Чистота – това на последно място, дето и трябва. Не е чак толкоз важно.

   От изключителна важност е какво се ЗАБРАНЯВА:

“2. Неподходящо облекло за студенти

Неподходящо е онова студентско облекло, което издава немарливост, небрежност и липса на съзнание за ролята и значението на УНСС, както и неуважение към академичните ценности, нагласи и убеждения. Неприемливо е носенето на много къси поли и рокли, къси панталони и шорти, разкъсани дънки, потници, анцузи, джапанки, сандали и обувки на много висок ток, пиърсинг, прекалено къси блузи, тишърти и други дрехи, разголващи талията, както и предизвикателното, прозрачното и еротичното облекло.”  

   Кой не ги е виждал такива? Кой не се е смял? Тук червена точка за ръководството от екс-патрона Карл Маркс.

   И накрая – върхът на сладоледа - ден на бизнес облекло в понеделник.

“изисква жените да бъдат делово облечени в костюм в две или три части (сако, блуза и пола или сако, блуза и панталон) в неутрални цветове, прическите им да са прибрани, а обувките - елегантни.”

  Цена – 300-400 лв? Хайде да махнем всички бедняци от УНСС, какво ще кажете? Или ще ги купят запазени от втора ръка? Това е цинично и нечестно – куп хора работят, за да учат, а сега ще ги карат и да пръскат грешни пари за университетски приумици.

“Мъжкото облекло за успеха трябва да съдържа костюм, колан и вратовръзка - за предпочитане черни, тъмносини или тъмносиви.”

  Цена – 200 лв. Успех, колеги, дано ви става балния костюм.

   По празници - строго официално облекло за студенти. Предлагам УНСС да отвори свой бутик и да налага модна линия. Има гарантиран хиляден пазар.

   Обобщавам – това е нелепо и дискриминационно. Иначе хубавата идея да се оправи видът на студентите се изражда в принуждаване да бъдат харчени пари.

  P.S. Снимките са от конкурси за мис и мистър УНСС. Те НЕ ХОДЯТ така на лекции.

Големият брат те гледа... в трамвая

    Предполагам доста от вас имате вече електронни карти за градския транспорт. И сте се натъкнали на поредното класическо недоразумение на развитата демокрация у нас.

   Дори и картите за неограничено пътуване трябва да се валидират при влизане в трамвай или тролей, скоро и по рейсовете. Което автоматично означава сбутване точно до вратата с цял куп бабета, протягане през рамена и лакти, за да се докоснеш до заветния екран. И за чий...?

   Днес изрично попитах в пункт на ЦГМ длъжен ли съм да валидирам, при условие, че картата ми дава неограничено возене? Длъжен съм бил. За статистика. И контрольорът имал право да ме глоби, ако не съм го направил.

   А Големият брат ЕЙ ТАКВИЗ очи е отворил. Камерите по улиците ще видят къде се разхождаш, валидаторите в транспорта ще свидетелстват кога и къде си се возил...

   Всичко е наред, спете спокойно - държавата и службите бдят над нас...

Тази година плащаме за измислянето на нова пандемия догодина

   Датски журналисти са поредните, които вадят на бял свят нещото, което всеки трезвомислещ човек знае - че свинският грип е огромна медийна фъшкия, която осигурява безпрецедентни печалби за малък брой компании.

   Обявяването на пандемията и призивите за масово ваксиниране дошли от "експерти", които са на хранилка при фармацевтичните компании. Това са лекари, които получават пари, за да сеят масова психоза. Не по-малка е и медийната вина - от десетилетия вече пресата в огромната си част не прави опит да провери информацията си, а копира каквото пишат световните агнеции. А каква по-благодатна новина за рейтинга от пандемия?

   Да има някой изненадан? От хората, дето се шматкаме из онлайн пространството, дълбоко ми е съмнително, че някой се е вързал безкритично на истерията. Но обикновените хора не са имунизирани срещу подобни лъжи, защото нямат какво друго да прочетат или видят.

   Ще кажете - тези лекари не правят лошо, все пак ваксината помага и срещу обикновен грип. Вярно е. Но с НАШИТЕ пари от данъци се плащат милиони на шепа олигофрени, които произвеждат ваксини, от които ползата е съмнителна.

  И не се съмнявайте, че с НАШИТЕ пари ще се финансира следващата медийна пандемия... догодина.

Политгрипозност

   Опасността от епидемия по политическите върхове нараства. Доскоро имунизирани срещу честност, срам, умереност и съдебни преследвания, голяма част от доскорошните управляващи се събудиха с липса на глас и желание за свиране в миша дупка.

    Масова епидемия във властническите висините досега в историята не е имало, изключвам революционните опити в Англия и Франция, при които бе направена свръхкрайна трепанация на кралски глави с гилотина.

   У нас политическите индивиди имат ред имунитети, които ги опазват ефективно от проблеми. Депутатският такъв, който се придобива вербално, чрез клетва, е само първо ниво на сигурност. Други имунитети са приятелски, роднински, колегиални, обръчни, партийни, корупционни и прочие такива, които се придобиват по време на пребиваването в политиката.

   Отскоро се появиха нови, мутирали от пиене на стероиди вируси, които покрай собственото си размножаване по държавната хранилка се стремят да изхвърлят предишните хрантутници. Затова и удрят последователно и шумно имунитетите им, изпращайки ги в съдебно лечение с неизвестен край.

   Новите вируси си спечелиха популярност и известна доза търпимост. Важно е обаче бързо да се изработят антиполиотици и срещу тях, защото вирус без противник може да бъде силно опасен... 

Набарекоха му го, както ви казах

   Преди 5 дни написах, че Бареков в уволнен, но май не ми повярвахте. Ето и доказателството в мейл, който получих преди половин час: 

   "Здравейте,

   водещият на "Тази сутрин" Николай Бареков вече не е част от екипа на bTV. Бареков подаде молба за напускане с мотивите, че има други творчески планове в сферата на медиите. Ръководството на bTV му благодари за работата, като водещ на предаването "Тази сутрин" и му пожелава успех! 

Поздрави,

Angel Kasparyanov
PR Coordinator"

   Ликувайте, другари, едно кално петно бе изпрано. 

  P.S. Любопитно ми е дали онуй нещо, наречено "най-влиятелният блог за анализи и политика" ще си смени адреса и изобщо ще го пребъде ли покрай съдружието му с ДПС?

Безцелие

   В момента чета настървено "Атлас изправи рамене" на Айн Ранд. Тази утрин дори осъмнах - чак към 5 и нещо легнах да дремна, и то защото свърщих първата част и си оставих втората за днешна консумация. Сред страниците видях една хубава фраза - "Най-мразя хората без цел". И си мисля колко валидно е това около нас.

   Вижте улицата. Вижте хората, злобата в рейса, стиснатите устни. Да си платиш сметките не е цел, да си върнеш битовия заем, с който си поправил бойлера, не е цел. Не може да е цел това, което служи да те задържи още малко над повърхността на водата.

   Самият аз съм се носил години наред без цел. Без стимули, без силни интереси, или по-точно имах такива, но дотолкова разпръснати, че се обезсилваха взаимно. Затова и продължавам всеки месец да се стисвам, за да дочакам следваща финансова инжекция. И колко хора още са така...

   Чудно, ако всички имаме цели, каква ли блъсканица ще настане.

Защо Бойко не се кандидатира за президент на ЕС?

   Няма с кой предшественик да се оправдава.

До Гръцко и назад

   Я да ви разкажа за разходката ми до Солун в понеделник. Спокойно, нямам намерение да драскам скучен пътепис, само ще щриховам нещата, които ми направиха впечатление.

   Тръгнахме с рейс от Националния стадион в 6:30 сутринта. За наш ужас екскурзоводката реши, че трябва да си върши съвестно работата и започна да обяснява по гърмящата уредба историята на София. В 6:30 сутринта! После се отнесе из още история, легенди, спомени и какви ли не измишльотини, правеше фактологични грешки, но това ама хич не й попречи до границата да не млъкне и за миг. Ужас. Добре че си надух “Disturbed” в ушите, че инак умирах.

   Минахме лесно границата – от наша страна стар соцкадър с намусена физиономия, от гръцка – симпатичен усмихнат младеж. Първото ми впечатление от Гърция (не бях ходил досега) бе купищата соларни панели по покривите – практически 9 от 10 къщи имаха такива и това радва. В далечината пък се въртяха перките на ветрените турбини. По пътищата кипеше огромно строителство.

   Скоро стигнахме до Солун, но радостта ни трая кратко – въртяхме се поне още час из тесните улички, докато стигнем до крепост, която дори не исках да разгледам. Снимахме се пред нея и забягнахме от основната група. В компактна групичка Надя, Петя, Сашо и аз поехме на самостоятелна разходка. Видях това:

   Солун е мръсен. Точно както София – навсякъде има угарки, пликчета, т.нар. “разкопки” из целия център са ниски зидове, пълни с боклуци. Скъпичко е, но не прекалено, като за морски град приемливо. Гърците бяха навлечени с куп дрехи, а бе поне 20 градуса – дебелите дрехи, с които тръгнахме, останаха в рейса.

   Има прекрасни велоалеи. Особено тази край морския бряг бе великолепна – с хубаво покритие, по което можеш буквално да полетиш! Улиците са пълни с мотори и мотопеди, които са и паркирани буквално навсякъде. Странно бе, че имаха право да се движат и по пешеходните булеварди, та е хубаво да се пазите.

   Светофарите мразят пешеходците точно както у нас – зеленото човече святка за 10 секунди срещу поне 3 минути червено в полза на трафика.

   И така, разгледахме Бялата кула и статуята на Ал Мак, обиколихме площадите, пазарите, крайбрежната алея и прочие бля-бля, за които не ми се пише.

   Навръщане българщината си каза думата и от супермаркет в близост до границата бяха накупени чутовни количества прах за пране и други такива. А във фришопа цените бяха като във “Фантастико”, доста разочароващо. Вместо “Grant’s” си взех гигантски “Toblerone” и стекче с шест бири “Mythos”, мир на праха им към този момент.

   Като за един ден разходка си заслужаваше. Очаквах нещо повече, но поне се успокоих, че и “старите” европейци са си балканци до мозъка на костите.

      

"Параграф 22" властва в общежитията на СУ

   Ако не сте чели Хелър, "параграф 22" е положение, при което дадено действие парадоксално зависи от друго, което пък е неразривно свързано с първото, така че двете се блокират взаимно.

   Да видим как това се прилага това от комисията по настаняване в общежитията на СУ. Поради изгубване (!) на  молба за настаняване, моя приятелка бе принудена да заживее в блок 8 на СУ, който е със значително по-висок наем. Обещано й бе скоро да може да се премести на обикновено общежитие, след като минат класациите.

   И така, вчера тя прави постъпки в тази посока. Обясняват й, че ще й кажат коя е новата й стая, като представи обходен лист, който се взима от домакинката на блока й. Отива тя при нея и разбира, че такъв лист се получава едва след като напусне напълно стаята и върне ключа от нея.

   Следователно в този момент багажът й трябва да е в коридора или пред блока, а тя дори няма да знае в кой блок и коя стая ще я настанят. А между 8-ми блок и комисията си има бая път.

   Значи не може да се нанесеш в нова стая, ако не си напуснал старата напълно, но не можеш да напуснеш старата, ако нямаш нова, където да пренесеш нещата си. Типичен параграф 22!

   Ето от такива простотии ми се повръща от бюрокрацията и вогонските й правила!

Бареков е уволнен, ама тихичко, да не стане сеир

    Днес научих от заслужаващ доверие източник, че милият ни ББББ (Баш Блогър Бареков Битивийски) ще остане без последното си “Б” и ще се доближи по име плътно до онзи, комуто задник най-обича да ближе.

   Мдам, Бареков е уволнен от bTV за взимане на подкупи и далавери с фирми, близки до Ирена Кръстева. Това обаче не се оглася, за да не се изложи телевизията, която му гласува доверие толкова време.

   Затова и ви информирам тихичко, да не стане сеир. Очаквам сега Бареката да каже, че има други планове, че иска почивка, че ще се отдаде на семейството си или някоя подобна измишльотина, за да маскира срама.

   P.S. За Солун ще пиша в близките дни, когато щатната ми фотографка Надя благоволи да ми предостави  снимките.

За чий ми е тоя блог?

   То и аз това се чудя. Хриси откога ме е заръчкала с остен да напиша отговор на този въпрос и най-сетне се наканвам. Причина - утре в ранни зори отивам на разходка до Солун и не искам да ви оставям без мъдрите си мисли дори и за ден. Хак да ви е.

   За чий ми е този блог? Създадох го в една мрачна февруарска вечер, сред халища и сняг (а може и да е било приятно, кой ти помни?). Пиша отдавна, основно глупости, както се полага, като отличително е, че бях кореспондент на "Тийнейджър love", поне там се опитвах да пиша по-различни глупости от останалите - например ми публикуваха едно разказче, в която свързвах затварянето на вятърните мелници край Козлодуй с упадъка на някое от българските царства. Алегории и промивки мозъчни от малък.

   После в СУ установих окончателно, че мога да пиша, а като говориш, по-лошо става. И си писах курсови работи до 101 и обратно. Преди година в "Сега" се объркаха и ме взеха на работа, но това не е свързано с писането - в журналистиката да имаш собствен стил на писане си е недостатък. Но пък опитвам да променя това с гениални писания.

   И тъй, направих си блог, подмамен от идеята да си драскам каквото ми е на душата. И започнах да си драскам, вие взехте, че го харесахте, и малко по малко Всичколандия наистина ми стана любимото хоби. И тук наистина пишех за какво ли не, и продължавам да го правя в общи линии.

   После дойде идеята за Книголандия. И в момента това е моята гордост, признавам. Харесва ми да чета книги и да пиша за тях. Това е което искам да правя и така и ще бъде занапред.

   И така, за чий ми е тоя блог? За да имам лична трибуна. За да се свързвам с разни сладури, които инак никога нямаше да познавам. За да мога да бъда себе си, когато и както си поискам. А по отношение на Книголандия - за да правя това, което мога най-добре - да чета и пиша за прочетенето. А както си личи от снимката, понякога правя и двете наведнъж :)

   Конец.

Книга vs Видео

   Преди седмица-две колегата La Sombra ме провокира да напиша мнението си по въпроса дали интернет и манията по сайтовете за видео споделяне ще сложат край на писаното слово. Ето и моите мъдри мисли тип татус с бръснарско ножче.

   Ясно е, че съм силно пристрастен по темата, книгите за мен са като въздуха и съм първи кандидат за изпращане на пуст остров с голяма библиотека и достатъчно провизии. Но наистина тая мания по видеосайтовете започна да ме плаши.

   Вижте днешните тийнейджъри - не могат да се отлепят от монитора. Някъде около моя набор (1985) май са последните, дето са играли футбол от сутрин до вечер, мишкували са в чужди градини, забавлявали са се с купищата детски игри като криеница, шише и прочие, и всички други неща, които са осмислили детството ми. Към тях прибавям и книгите, за които винаги, ама винаги имаше време. Телевизорът никога не ме е привличал, а компютрите бяха само мираж.

   А сега какво - на 6-7 г. им взимат първия такъв, а от 2-3 г. гледат неограничено телевизия. Как може една двуизмерна книга да им стане интересна, като на екрана същите цветни неща се движат? И как няма да гледат странно лавиците с книги, като те не могат да се преровят със "Search" и "Find"?

   Сега не пишат есета, а правят презентации. Не четат книги, а търсят кратка анотация, по възможност и с малко преразказче на основните моменти, но не повече от страница, че им се доспива. Не си пишат бележки в час, а се бият пред камерите на телефоните. В училище в родния ми Видин едно девойче дори се изхитри да прави групов секс в класна стая и си заслужи изключването.

   Ами не съм оптимист. Няма и как да бъда. На пръв поглед блогърите сме следващата генерация творци на писаното слово, колкото и кощунствена да звучи тази идея за консервите. Но и на нас ще ни дойде времето. Няма и как да е другояче - бъдните блогъри няма да пишат, не ще им се щрака по клавиатурите - всички до един ще записват видео. Или ще създават анимационни или триизмерни клипчета с бъдещите технологии, точно както ние пишем сега.

   Но няма да пишат, няма да четат. Е, няма да го доживея. И това ме прави щастлив поне малко.

Еволюция: Дръж прасето! Бягай от него!

   Да помогна за медийната параноя малко...

Размисли за агитлистовката на Георги Кадиев

   Преди малко в пощенската си кутия намерих  неизбежния политически спам под формата на листовка на мераклията за кмет Георги Кадиев.

   От пръв поглед забелязах, че на лицевата страна няма и следа от принадлежността му към БСП. Обърнах, там има въздългичък текст, в който декларира своята компетентност и решимост да бъде добър кмет (че какво ли друго да пише?), а единственото указание за червената му принадлежност е малка роза в долния десен край, където лесно може да остане незабелязана.

   Мисля си – дотам ли го докараха т.нар. “социалисти” – кадрите им прикриват, че са от партията, за да имат шанс на избори. Те са като благородници по време на Френската революция – до вчера си колил и бесил, а днес се скриваш под сламата и се молиш каруцата да стигне до морето и оттам – беж към Англия.

   Както тогава, така и сега редица социалисти са кандидати за политическата гилотина. И дано я получат, едва ли някой би имал нещо напротив. Но ми допада желанието на Кадиев да се дистанцира.

   За Фандъкова не ми се говори – Бате Бойко в пола ми се струва прекалено.

Свястна група, ама руска, така ли?

   След малко тръгвам за концерта на "Любе", една от любимите ми руски групи. И имам ясното намерение да си изкарам великолепно със страхотните им песни!

   Искам публично да заклеймя всички десетина човека, но които предложих да дойдат с мен - имам свободен пропуск, но не пожелаха, защото "ама тия са руснаци" и "не съм чувал/а тази група".

   Аман от МТВ зомбирането и американската поп-чалга!

Квартал "Стрелбище" ще става "Светлина" или за преименуването в новата ББ-ера

   Днес летях на колелото към една бирена среща, но един червен светофар унищожи устрема ми като комунист печелившо от робски труд предприятие. На стълба на светофара бе залепен лист, който съжалих, че не мога да снимам.

   Той съдържаше покана за тържествен водосвет по случай промяната на името на квартала, в който живея - от "Стрелбище" на "Светлина". Не знаех, че ще се случва такова чудо и останах изненадан.

   Сега си мисля, че в новата ББ-ера трябва наистина да сменим имената на кварталите и улиците, после на месеците и дните от седмицата, а неминуемо е и да почнем ново летоброене.

   Предлагам "Хладилника" да стане "Духалката", че парното скъпо, "Дървеница" на "Къртица", че в ДАНС само такива земекопни останаха и др. 

 За улиците ясно - ББ1, ББ2, ББ3 и така до края на света.

   За месеците и седмиците ще помислим допълнително, но не мисля, че ще са проблем, а относно летоброенето трябва да се помисли дали да почва от раждането на ББ или от качването му на престола.

Писна ми от предрешени избори

   Нещо започна да ми се повръща от предрешени избори. Сякаш от години насам всичко е ясно предварително – Бойко за кмет, Бойко за премиер, сега пак Бойко за кмет, омагьосан кръг с предизвестен победител най-малко окаляния.

   Чудя се за какво тогава се харчат пари – из цяла София гледам билбордовете на жертвата Кадиев, а не вярвам, че и самият той си прави илюзии, че ще се добере и до почетна загуба.

  Социолозите изживяват щастливи времена – бъркат само в дребните щрихи – измислените партийки като РЗС, “Лидер” и други колко процента ще излъжат/купят.

  На никой не му пука какво ще обещае Фандъкова. Още по-малко какво ще изпълни от обещаното. Всичко е предрешено като мач от Лига Европа с българско участие в него.

   Мамка му, писна ми от предрешени избори. Чувствам, че по улиците чувам само блеене.

Как стигнах до блогозадръстване?

   Отскоро установих, че вече не мога да изчитам всичко, което пишат любимите ми блогъри. За последните няколко месеца намерих толкова много нови блогове, които си заслужават вниманието, че малко по малко започнах да изпушвам.

   В началото беше лесно – следях едно десетина блога, които изчитах, коментирах, оставаше ми доволно време за писане в моя, отговаряне на коментари, безцелно сърфиране и така нататък. Да, но интересните блогове се трупаха и трупаха. Ставах последовател, добавях в блог-листа, следях от “Свежо” някои, въобще съвест страхотна.

   Но от известно време ми идва нанагорно – просто не мога да проследя всичко, което пишат хората, които ме интересуват. За това положение съм си и сам виновен, защото създадох нов блог, чета много повече книги – след лятната книжна олимпиада си създадох хубав навик за поне 200-300 страници дневно, и в крайна сметка не ми остава време да чета гениалностите всички приятели.

   Затова, другарчета, извинявайте, ако не коментирам често и не се включвам в дискусии. Блогозадръстих се. Трябва ми малко офлайн лечение, за да си избистря главата.

Малко суетност

Тъй като гледам футбол или поне версията, която предлагат българските представители в "Лига Европа", не ми се пишат премъдрости, макар че имах намерение да разпердетушиня италианските мрънканици, че разпятията в училищата са културен, а не религиозен символ. Блях ги и католическите зомбита.

   Та, за да не почвам темата, ще се похваля с мааалка суетност, че двата ми блога Всичколандия и Книголандия по някакво странно изчисление са между първите 10 в събралите най-много гласове в българския ТопБлог. Вярно, на 7 и 9-о място, но наличието им там, честно казано, ме изненадва, и даже нямаше и да науча, ако Балтазар не беше писал за това.

   Поздравявам всички други, за тях нямам и съмнение, че са си заслужили почетните позиции. :)

Абсурдната ноемврийска коледна украса

   Не ви ли дразни? Мен ме влудява! Кой идиот си мисли, че като сложи отсега коледна украса, ще си повиши продажбите? Или го правят от любов към празника - хайде холан, да чакаме дядо Коледа и дядо Мраз да си спретнат министудена война на покрива кой да влезе през климатика, а?

   Днес видях коледна украса във "Фантастико". Изглеждаше зловещо. Иначе, както и миналата година, първенец според мен е един лъскав магазин между "Попа" и подлеза в посока СУ, който още преди две седмици (през октомври!) си беше украсил витрините.

   Коледа не е празник на търговците, ако и така да се получава, като им гледам оборотите по празниците. Коледа не е и празник на "Кока-Кола" даже!

   Стига алчност, дявол да ви вземе!

P.S. от Philipotel  в 23.30:

Сменям каналите, следователно съществувам. С дистанционното човек е седящо животно, което живее щастливо.

Следващите редове са великолепен откъс от книгата на Бернар Пиво "Професия читател". Преди седмица помолих издателство "Прозорец", чието издание е заглавието, за разрешение за цитирането, но не получих отговор. Приемам това за мълчаливо съгласие и ви предоставям мислите на един голям телевизионен водещ и изключителен читател.

"...Кой ли не е осъзнал, че телеуправлението означава вездесъщност?... Човек е едновременно или почти едновременно навсякъде, прехвърля се от едно място на друго, вмъква се от една история в друга, прекъсва някаква дискусия, за да хване друга, грубо се измъква от определена логика, от дадена общност, която може би само след миг ще напуснем, защото не я разбираме, и ще полетим към предполагаемо атрактивни, различни образи, които избираме да гледаме или отхвърлим, в зависимост от размислите, настроенията, прищевките си. Ето я старата мечта на всички нас – завоюването на вездесъщността е скрито в кутийка, която всеки миг можем да докоснем.
… С увеличаването на каналите вече можем да се прехвърляме от едно към друго зрелище, тоест от едно място към друго, а пък – ако загасим телевизора, това също ще рече, че избираме място: място, където телевизорът е мебел като всички останали.
… За съжаление, макар да иска да бъде навсякъде, всъщност вездесъщият е никъде. За него вече не съществува продължително зрелище, а само редуващи се фрагменти. Той вече не гледа, а превърта каналите. Не се устремява никъде, а скача.... Тъй като нищо не иска да пропусне, той се вмъква във всички истории и във всички дискусии, но без да прониква в тях истински, така че пропуска основното... За повсевместността си вездесъщият заплаща с разпиляна, фрагментирана, зависеща от случайно натискане на копчето култура. Той вижда света като мозайка. Всяка вечер играе с пъзели, но никога не може да подреди частите им. Колкото по-често ползва дистанционното устройство, толкова повече се превръща във воайор н всякакви реалности и се откъсва от действителността. Смяната на каналите фабрикува нетърпеливи горделивци.
Невъзможно е придобитите пред телевизора навици да не се проявят и другаде. Как да четем спокойно вестници, когато в очите ни гори нетърпението на вездесъщността? Как закоравелият щракач на дистанционното да се реши дълго да остане с книга в ръка?
… Дистанционното управление е трескаво и лукаво подстрекателство да изискваш повече от другите: незабавно да са ти на разположение, на секундата да се отзовават на повика ти, на заповедта ти, да изпълняват повелите, както го прави телевизорът.
Дистанционното управление поражда у нас особени желания: да не се задоволяваме лесно или, както казва народната мъдрост, очите да станат по-големи от корема (развратът е сексуална смяна на каналите, докато СПИН е антителеуправление на секса), по-големи от сърцето и ръцете. Горко на наивниците, които вярват, че да сменяш каналите значи да живееш и като следствие телеуправлението е живот.
Смяната на каналите в също така и упражняването на абсолютна власт в домашни условия. Да отнемеш думата на политик, на журналист или на певец. Да изтриеш всеки, който те безпокои. С едно движение да изтриеш непоносимата истина или претенциозната култура. Да казваш да или не. Дистанционното управление е играчка за малки шефове, биберон за товарни добичета. Дава възможност на човека да се прояви пред семейството си или пред самия себе си, да демонстрира авторитет, решителност, комбинативност, сбособност да се съпротивлява, дързост, каквито другаде трудно би могъл да прояви. Помага на нервите и не крие риск.
… Сменям каналите, следователно съществувам. С дистанционното човек е седящо животно, което живее щастливо..."

Други откъси от книгата има тук, тук и тук :)

Снимки в действие на очакваните нови играчи в "Левски" и ЦСКА (или кой е по-по-най-пиянде)

   Идващият зимен трансферен прозорец буди очаквания за нови удари на футболния пазара от страна на грандовете ни "Левски" и ЦСКА. По анонимна информация от клуба следните четирима играчи са набелязани и текат преговори за тяхното привличане. Очаква се в най-скоро време те да дойдат да тренират с отборите в клубните дискотеки "Sin City" и "Биад".

   Ето и снимки от последните им фамозни изпълнения:

Неделна битка с Windows 7 и Linux Ubuntu 9.1 – май спечелих

   Знайно е, че почти всички известни блогъри са добри програмисти или най-малкото навътре в уебдизайна. Аз не съм нито едно от трите – нито съм известен, нито съм програмист и съвсем нищичко не разбирам от уебдизайн. Затова и всяка промяна в блога ми я правя трудно и с големи спънки, а резултатът рядко е точно това, което съм искал. Знам си тези неща и затова и не напирам особено да науча тез магически заклинания.

   Та вчера се заех с нещо още по-голямо –  преинсталиране на операционни системи. До това се  стигна, след като преди 2 месеца унищожих добрият стар боец XP и вследствие на това открих прекрасния Linux Ubuntu 9.04., с който осъзнах колко съм бил заблуден с уиндоуса. Та живеех си аз добре, но ми липсваха някои малки нещица – едното е програмата Windows Live за публикуване в блог, много ми харесва, а другото е да поиграя на някоя и друга компютърна игра.

   И така, тръгнах аз със светлото намерение да инсталирам прехваления Windows 7 и да ъпгрейдна убунтото си до новата версия 9.1. И стана голяяяма каша. Спокойно, няма да ви занимавам с куп сложнотии.

   При качването Windows унищожи достъпа ми до Ubuntu, безсрамникът му не един, но това се очакваше. Нейсе, преинсталирах и него, но се оказа, че и новата версия на убунтото нещо не ме радва, променили са неща, с които бях свикнал. На всичкото отгоре и двете операционни системи вървяха зле, което ме наведе на мисълта, че не съм направил нещо като хората.

   След поредното допитване до злополучния ми съквартирант започнах наново – пак преинсталирах Windows 7, и после върнах и Ubuntu, но старата версия 9.04, с която съм си щастлив.

   И така, май спечелих битката. И накрая ще ви кажа защо избирам безусловно Ubuntu от гледна точка на напълно обикновен потребител.

1. Инсталира се бързо и безпроблемно, по-лек е и по-бърз.

2. Осигурява ми пълна сигурност от всички опасности в нета.

   3. Има изумителни визуални ефекти (виж снимката), за които Vista и 7 могат пасти да ядат.

4. Имам количество десктопи по избор, където се работи хиляди пъти по-ефективно. На работата се мъча като грешник с отворени 4-5 прозореца на XP.

5. Има си безплатни програми за почти всичко, което ми е нужно,  а и са разположени на едно място, а не да се ровя из десетки сайтове, за да ги свалям.

   Има и още сума ти неща, но няма да продължавам – Ubuntu е програмата за обикновения потребител, а Microsoft каквото и да правят, все ще са на опашката. 

Равносметка за лятната книжна олимпиада - 3 месеца по-късно

  Преди 3 месеца започнах една голяма олимпиада по четене на книги. Бях си поставил срок до вчера и днес доволен излизам с равносметката. В първоначалния списък влизаха точно 46 книги от личната ми библиотека, които не бяха прочетени и чинно чакаха своя ред. Както можеше да се очаква, през тези 3 месеца се насъбраха доста нови книги и в крайна сметка списъкът набъбна до 77 заглавия, тоест добавих още цели 31.

   Неизбежно беше да не успея да прочета всичко, все пак това не бе състезание по бързо четене - всяка книга получи вниманието, което заслужаваше. В крайна сметка по едно съвпадение окончателната бройка прочетени книги се оказа точно 46 - тоест, ако не бях добавял нови заглавия, вероятно щях да успея да завърша книгите в срок.

   Завършвам олимпиадата удовлетворен - прочетох куп книги, които си заслужаваха, имаше естествено и няколко разочарования. Все пак вследствие на това упорито четене и анотиране дойде и идеята за отделен блог, посветен само на книги - и така се роди Книголандия, която си е моята гордост.

   Благодаря на всички, които коментираха под анотациите, даваха мненията си и посочваха други книги от авторите, които си заслужават. Аз продължавам да чета и да пиша за книгите, само че в другия блог, надявам се да стане и ваше любимо кътче.

   Ето тук е окончателният списък с прочетените книги и линкове към анотациите на всяка една от тях.

  P.S. Малко по малко всяка една от тези анотации ще бъде прехвърлена към Книголандия, за да са на едно място.