Всъщност почти напълно забравих да похваля една от най-креативните народни кръчми (малко оксиморонно, но факт!), в които съм попадал – “Железният светилник” в Бургас. В мъжката тоалетна (беше чиста, само по себе си похвално), чинно стояха списание “Максим” и мокри кърпички.
Хвала!
Имам въпрос, който снощи ме тормозеше, докато пиех по едно с приятел.
Кой пази колелото ми, сложено пред гротескната катедрала до “Пиротска”:
бог или двете вериги, с които съм го вързал?
Наглеете, другарю Енчев. Бих ви препоръчал “Цитаделата” на д-р Арчибълд Кронин, но се опасявам, че няма да изкарате пари от четенето й.
Снощи имах една незабравима вечер, а едно таралежче с кодово име Рошко гарнира нейната прекрасност. Кенът на заден план не е сложен за сравняване на размерите :D
Откакто МВР ми връщаха лаптопа в продължение на 11 седмици, не съм склонен да се разделям с любимата ми машинка. Понякога това обаче става неотложно, особено след като перките на вентилатора й започнаха една по една да се разхвърчават, шумът стана кошмарен, и в крайна сметка въртенето спря окончателно оня ден, с което тотално ми върза ръцете в момент, в който е просто кошмарно да съм офлайн.
Тази сутрин в 10:30 дадох лаптопа за ремонт в Magic Systems Computers, които в 16:30 ми звъннаха да ида да си го взема. Сами можете да сметнете колко часове са това. Очаквах обаждане не по-рано от понеделник и не искам да крия огромното си задоволство от бързата и професионална помощ от тези момчета.
Препоръчвам ги, определено. Пък нека после някой ми се накара, че блогърите правим реклама. Когато нещо е добро, трябва да се посочва, нали? :)
Честно казано, не смогвам да държа сметка за всички книги, които се стоварват върху мен, но се опитвам през месец да добавям всичко ново в Книговището – вчера добавих над 50 книги в него и пак подозирам, че съм пропуснал няколко, още повече, че се наложи да го пренеса на нова страница поради някаква глупава грешка в кода :(