Тъй като малко ме е еня за мнението на околните за мен, никак не ми пука да заявя ясно атеистичните си разбирания, които ме правят един щастлив и борбен човек. Над мен няма нищо, нито измислени свръхестествени дългобрадковци, нито човешки кумири, както се опитват да ми вменят. И сам градя живота си.
“Дълго след като чернокожите и евреите осъществиха огромен напредък и дори хомосексуалистите трупат уважение, приемане и нови права, все още съществува група, която повечето американци просто не харесват - атеистите. Тези, които не вярват в бог, са всеобщо приемани като неморални, порочни и гневливи. Те не могат да бъдат бойскаути. Войниците-атеисти са смятани за потенциално проблемни, когато се окажат недостатъчно „духовни” в психологическите тестове. Анкетите показват, че повечето американци отказват или не са склонни да сключат брак или да гласуват за безбожници; с други думи, фактически невярващите са все още вън от възможността за кандидатстване за публична длъжност, независимо от конституционалната забрана за религиозна проверка.
Рядко оповестявана публично, изумителната антиатеистична дискриминация се подклажда от християнски консерватори, които яростно и грубо обявяват, че липсата на вяра в бог вреди на обществото, превръщайки невярващите в изначално съмнителни и второкласни граждани.
Оправдана ли е тази първосигнална неприязън към атеистите? Ни най-малко.
Постоянно нарастващи социални изследвания разкриват, че атеистите – и невярващите като цяло – са далеч от противните същества, за каквито са приемани. По базисни въпроси за морала и благоприличието – като използването на мъчения от властите, смъртното наказание, възпитанието чрез бой на децата, расизма, секуалността, хомофобията, антисемитизма, увреждането на околната среда и човешките права – нерелигиозните са по-етични от своите религиозни връстници, особено в сравнение с тези, които се определят като силно религиозни.
Погледнато от гледна точка на обществата, нивата на убийства са далеч по-ниски в секуларизирани държави като Япония и Швеция, спрямо много по-религиозната американска нация, която също има и много по-голяма част от населението си зад решетките. Дори и във вътрешен план щатите с по-висока църковна посещаемост имат съществено по-високи нива на убийства в сравнение с по-малко религиозни щати като Върмонт и Орегон.
На индивидуално ниво атеистите постигат високо ниво на изследванията за интелигентност, особено вербални умения и научна грамотност. Отглеждайки децата си, те ги учат да решават проблемите рационално, да имат собствено мнение за екзистенциални въпроси и да се подчиняват на Златното правило*. За тях е по-вероятно да правят безопасен секс спрямо силно религиозните и е по-малко вероятно да са националисти или етноцентристи. Те ценят свободата на мисълта.
Макар много изследвания да показват, че светските американци отстъпват на вярващите по определени индикатори като психично състояние и субективно благосъстояние, нови проучвания показват, че връзките между атеизъм, вяра и психическо здраве са сложни. В края на краищата Дания, една от най-малко религиозните държави изобщо в историята, редовно е обявявана за най-щастливата нация. А изследвания на вероотстъпници – вярващи, които са се отрекли от религията си – показват, че те се чувстват по-добре, по-щастливи са и освободени в живота си без религия.
Нерелигиозността не е само цветя и рози. Някои изследвания предполагат, че нивата на самоубийства са по-високи сред невярващите. Но анкетите, които показват, че вярващите американци са по-заможни, могат да са заблуждаващи, защото включват сред невярващите и тези без твърдо мнение, които може и да вярват в бог, докато убедените атеисти се справят толкова добре, колкото и отдадените на вярата. Множество уважавани признаци за социален успех като нива на бедност, бременност в тийнейджърска възраст, аборти, сексуално предавани болести, затлъстяване, използване на дрога и криминални престъпления са на по-ниски нива в секуларизираните нации в развитите държави. Никоя от секуларизираните демокрации не страда от преплитащите се социални проблеми на Християнска Америка (каквото и да значи това, вероятно Южна Америка? – б.пр.).
Преди повече от 2000 години написалият Псалм 14 обвинява атеистите, че са глупави и корумпирани, неспособни да направят нищо добро. Тези принизявания са се оказали силни. Негативните стереотипи към атеистите са си живи и здрави. И както всички стереотипи, са невярни – и може би ни казват повече за тези, които ги развяват, отколкото тези, които са техен обект. Така че когато хора като Глен Бек, Сара Пейлин, Бил О’Райли и Нют Гингич се ангажират с политика на разделение и унищожение на вредните атеисти, те не правят връзка с реалността.
Както и при останалите национални малцинства, атеизмът отбелязва бърз растеж. Въпреки фанатизма, броя на невярващите американци се е утроил като част от общата популация от 1960 г. насам. Анкети, създадени така, че да надмогнат разбираемата съпротива да се признае неверието в бог, свидетелстват, че около 60 милиона американци – една пета от популацията – са невярващи. На тях трябва да се оказва същото уважение, както на останалите маллцинства.
Грегъри Паул е независим изследовател в областта на социологията и еволюцията.
Фил Зукерман е професор по социология в колежа „Питцер”, автор на книгата „Общество без бог”.
P.S. Извинявам се за всяка неточност в превода, все още трупам опит в тази област.