27 май 2011

Противоречие IV

 

    Корпорациите – двигателите на света или алчни печалбари? Две гледни точки, които на всичкото отгоре не са и взаимоизключващи се. Тематиката ми е безкрайно интересна, дори и дипломната ми работа бе на тема “Триполюсната шахматна игра на държавната власт, транснационалните корпорации и гражданското общество”. И все пак нямам отговор на горния въпрос.

   “Мръсната история” – Майкъл Бландинг

   “Черна книга на търговските марки” - Клаус Вернер и Ханс Вайс

   За “Светът е плосък” на Томас Фрийдман нямам мое ревю, четох я далеч преди създаването на блога, но е силно прокорпоративна.

DSCI0271

18 май 2011

Книгосрез XXXII Лъженародите

   image

   Проф. Шломо Занд обяснява в “Изобретяването на еврейския народ” защо учебниците по история лъжат, учейки ни за съществуване на хомогенни народи преди Новото време и че процесът на нациоформиране протича изцяло след изобретяването на книгопечатането и отстъплението на църквата и монархията:

     Нещо повече, всяка общност, по-голяма от племе или населението на едно село е въобразена, защото членовете й не се познават помежду си. Такива са били и големите предмодерни религиозни общности, но нацията използва нови средства за моделиране на образността, свързана с преживяването за съпринадлежност, които не са били на разположение на някогашните общества.

    Андерсън неколкократно повтаря, че настъпването на капиталистическото по своята същност книгопечатане през ХV в. съдейства за заличаването на древната дистинкция между високите свещени езици и различните местни говори на простолюдието. Административните езици в различните европейски кралства също се развиват с появата на книгопечатането, полагайки основите за бъдещото формиране на националните езици, които днес се говорят на определени територии. Романът и вестникът са първите действащи лица в новия свят на интензифициращи се комуникации, които участват в полагането на възникващите национални граници. По-късно, картата, музеят и различните места за отдих и култура ще продължат процеса на национално конструиране.

    За да бъде възможно втвърдяването на контурите на нацията, двете древни исторически рамки, които предхождат нацията - религиозните обединения и династическото управление – трябва да загубят значителна част от влиянието си, както в институционално, така и в концептуално отношение. Това не означава просто, че великите имперски структури и църковни йерархии в известна степен губят тежестта си, но и че е настъпил значим разрив в характерните за епохата религиозни нагласи, което, от своя страна, оказва влияние върху традиционната вяра в божественото право на кралете. Гражданите на една национална държава, за разлика от поданиците на дадено кралство и лишените от собствена земя селяни в княжествата, започват да се възприемат като равни и, което е по-важно, като господари на съдбата си, иначе казано, като суверени.

16 май 2011

Противоречие III

   Не са много примерите за по-противоречиви книги от мрачните и дълбоки романи и разкази на Франц Кафка (“Замъкът”, “Процесът”, “В наказателната колония”) и лековатите книжки от типа на “Яж, моли се и обичай”.

  Аз смятам, че не е възможно един и същ човек да харесва и двете, вие как мислите?

DSCI0263

13 май 2011

Моята библиотека вече е Книговището

   Реших да сменя името на “Моята библиотека” на Книговището по две причини – първата и по-важната е, че ужасно ми харесва да създавам нови думи, вплитайки книжен корен в тях (като “книголепие”, да речем :Р) и “книговище” описва много добре моя хол, заринат в книги. Втората е, че отвреме-навреме става объркване с библиотеката на Читанката (които си имат и фенстраница вече), което може само да ме ласкае, но не е истина.

   Ето и новите заглавия, които надойдоха след последната проверка. Да, признавам, идват по-бързо, отколкото мога да ги прочитам, не е на добре тая работа, накрая ще стане като в книгата на Карлос Мария Домингес :)

  image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

 

image

image

image

image

  Другата седмица очаквам да добавя и още две, които нямам търпение да прочета:

 

image

image

12 май 2011

Поука

 

   Научих важен житейски урок – понякога просто трябва да оставиш колелото у дома, когато е валяло. Доводът “Какво толкова може да се случи?” не винаги е удачен, когато нещо наистина се случи.

   Ще ми липсваш, верни приятелю, който не ме предаде ни веднъж години наред. Дано попаднеш в добри ръце.

SDC10232

11 май 2011

Мое интервю в “Академика”

 

     Тази утрин в популярния образователен сайт “Академика” излезе мое интервю, взето от Косара Белникова. С нея си говорихме страшно много за книгите и четенето у нас, в текста далеч не е включено всичко по обясними причини. Не виждам причина да копирам текста тук, затова беж натам да се потопите сред мъдростите ми. И очаквам опозиция :)

   Ето и две снимки, които ми направи за интервюто фотографът Николай Николов, много си ги харесвам (angel). Книгата наистина я чета сега, в петък ще ви изсипя пространно и възхвално ревю за нея.

  IMG_1305   IMG_1312

10 май 2011

Книгосрез XXXI

   В Книголандия ви представих великолепното изследване на проф. Шломо image Занд “Изобретяването на еврейския народ”. На фона на буквалното измисляне на подобна народност с общи корени, за да се формира националното съзнание на съвременен Израел, той анализира цялостно начините, по които са се появили всички съвременни нации – подобно на евреите, те са практически измислени и въобразени. Снощи качих един хубав откъс във “Фейсбук”, сега ви пускам тук още един, а малко по малко ще добавям към тях.image

  По отношение на религозно-атеистичните войни от миналата седмица събирам  душевни сили, за да ги продължа, толкова пустословие на едно място не бях виждал скоро… или съм, всъщност, този уикенд, докато четох ненормално смешната “Книга на гениите” на Росен Тахов за графоманщината като болест, която ще ви представя в петък. Обезателно станете фенове на страницата във “Фейса”, качвам всеки ден култови откъси от Великите драскачи.

      Та, откъса най-после:

  

…самоопределянето на дадена нация в подобно безредно и разклоняващо се културно пространство изисква множество „древни” белези за общ произход и поради това всеки елемент, несъвместим с мита за обединяващия първоизточник, предизвиква страх и отхвърляне. Дори националистите, които са заклети атеисти, самоопределяйки се прибягват до традиционни религиозни символи, а за сметка на това уважаваните представители на духовенството приемат „кръвния” принцип за белег на националните граници. Иначе казано, също както немският национален характер се нуждае от арийския принцип за своето самоопределяне, така и полският се нуждае от католицизма, а руският – от православния панславизъм, за да канализира своята национална идентичност и съпътстващата я образност…

09 май 2011

Противоречие II

 

   9 май е и можем да посочим две много противоречащи си книги за войната. В единия ъгъл са шесттомните мемомари на Чърчил, удостоени с Нобелова награда за литература, в другия – авторитетния учен Норман Дейвис, който громи англосаксонските митове за Втората световна война.

DSCI0276

04 май 2011

Превод от “Уошингтън Поуст”: Защо американците още не понасят атеистите?

   От няколко дни под поста ми за “Делюзията Бог” на Ричард Докинс в Книголандияimage тече оживен диалог от страна на небезизвестния блогър Ангел Грънчаров и моя милост. Засегнах господина с тезата, че религията е най-масовият убиец в историята, заради което и получих пространни нападки на антикомунистическа и прорелигиозна тематика, гарнирани със съвети за личностното ми израстване. Коментарите на г-н Грънчаров бяха надлежно документирани и в личните му сайтове, където дежурната му публика поде подхвърления кокал.

   Тъй като малко ме е еня за мнението на околните за мен, никак не ми пука да заявя ясно атеистичните си разбирания, които ме правят един щастлив и борбен човек. Над мен няма нищо, нито измислени свръхестествени дългобрадковци, нито човешки кумири, както се опитват да ми вменят. И сам градя живота си.

   Вчера си направих труд да преведа една хубава статия в “Уошингтън Поуст”, която показва нелепото положение, в което са мислещите и разумните хора, отхвърлили робските окови на вярата, в САЩ, идеалът за свободомислие на Сульо и Пульо. Да, ама не, драги зрители на бтв.

image    “Дълго след като чернокожите и евреите осъществиха огромен напредък и дори хомосексуалистите трупат уважение, приемане и нови права, все още съществува група, която повечето американци просто не харесват - атеистите. Тези, които не вярват в бог, са всеобщо приемани като неморални, порочни и гневливи. Те не могат да бъдат бойскаути. Войниците-атеисти са смятани за потенциално проблемни, когато се окажат недостатъчно „духовни” в психологическите тестове. Анкетите показват, че повечето американци отказват или не са склонни да сключат брак или да гласуват за безбожници; с други думи, фактически невярващите са все още вън от възможността за кандидатстване за публична длъжност, независимо от конституционалната забрана за религиозна проверка.

   Рядко оповестявана публично, изумителната антиатеистична дискриминация се подклажда от християнски консерватори, които яростно и грубо обявяват, че липсата на вяра в бог вреди на обществото, превръщайки невярващите в изначално съмнителни и второкласни граждани.

   Оправдана ли е тази първосигнална неприязън към атеистите? Ни най-малко.image

   Постоянно нарастващи социални изследвания разкриват, че атеистите – и невярващите като цяло – са далеч от противните същества, за каквито са приемани. По базисни въпроси за морала и благоприличието – като използването на мъчения от властите, смъртното наказание, възпитанието чрез бой на децата, расизма, секуалността, хомофобията, антисемитизма, увреждането на околната среда и човешките права – нерелигиозните са по-етични от своите религиозни връстници, особено в сравнение с тези, които се определят като силно религиозни.

   Погледнато от гледна точка на обществата, нивата на убийства са далеч по-ниски в секуларизирани държави като Япония и Швеция, спрямо много по-религиозната американска нация, която също има и много по-голяма част от населението си зад решетките. Дори и във вътрешен план щатите с по-висока църковна посещаемост имат съществено по-високи нива на убийства в сравнение с по-малко религиозни щати като Върмонт и Орегон.

   На индивидуално ниво атеистите постигат високо ниво на изследванията за интелигентност, особено вербални умения и научна грамотност. Отглеждайки децата си, те ги учат да решават проблемите рационално, да имат собствено мнение за екзистенциални въпроси и да се подчиняват на Златното правило*. За тях е по-вероятно да правят безопасен секс спрямо силно религиозните и е по-малко вероятно да са националисти или етноцентристи. Те ценят свободата на мисълта.

  image Макар много изследвания да показват, че светските американци отстъпват на вярващите по определени индикатори като психично състояние и субективно благосъстояние, нови проучвания показват, че връзките между атеизъм, вяра и психическо здраве са сложни. В края на краищата Дания, една от най-малко религиозните държави изобщо в историята, редовно е обявявана за най-щастливата нация. А изследвания на вероотстъпници – вярващи, които са се отрекли от религията си – показват, че те се чувстват по-добре, по-щастливи са и освободени в живота си без религия.

   Нерелигиозността не е само цветя и рози. Някои изследвания предполагат, че нивата на самоубийства са по-високи сред невярващите. Но анкетите, които показват, че вярващите американци са по-заможни, могат да са заблуждаващи, защото включват сред невярващите и тези без твърдо мнение, които може и да вярват в бог, докато убедените атеисти се справят толкова добре, колкото и отдадените на вярата. Множество уважавани признаци за социален успех като нива на бедност, бременност в тийнейджърска възраст, аборти, сексуално предавани болести, затлъстяване, използване на дрога и криминални престъпления са на по-ниски нива в секуларизираните нации в развитите държави. Никоя от секуларизираните демокрации не страда от преплитащите се социални проблеми на Християнска Америка (каквото и да значи това, вероятно Южна Америка? – б.пр.).

   image Преди повече от 2000 години написалият Псалм 14 обвинява атеистите, че са глупави и корумпирани, неспособни да направят нищо добро. Тези принизявания са се оказали силни. Негативните стереотипи към атеистите са си живи и здрави. И както всички стереотипи, са невярни – и може би ни казват повече за тези, които ги развяват, отколкото тези, които са техен обект. Така че когато хора като Глен Бек, Сара Пейлин, Бил О’Райли и Нют Гингич се ангажират с политика на разделение и унищожение на вредните атеисти, те не правят връзка с реалността.

   Както и при останалите национални малцинства, атеизмът отбелязва бърз растеж. Въпреки фанатизма, броя на невярващите американци се е утроил като част от общата популация от 1960 г. насам. Анкети, създадени така, че да надмогнат разбираемата съпротива да се признае неверието в бог, свидетелстват, че около 60 милиона американци – една пета от популацията – са невярващи. На тях трябва да се оказва същото уважение, както на останалите маллцинства.

   Грегъри Паул е независим изследовател в областта на социологията и еволюцията.

Фил Зукерман е професор по социология в колежа „Питцер”, автор на книгата „Общество без бог”.

* http://en.wikipedia.org/wiki/The_Golden_Rule

   P.S. Извинявам се за всяка неточност в превода, все още трупам опит в тази област.

02 май 2011

Пролетен Видин

  

   С умерено закъснение все пак искам да ви покажа снимки от миналия уикенд, прекаран сред пролетния Видин. Снимките са дело на Стела, която ме спаси от безкрайно досадното за мен снимане :)

    Изглед към плажа пред крепостта “Баба Вида”:

DSCI0159

    Бъдещият “Дунав мост 2” вече се очертава:

DSCI0155

  Тук-таме по някой шлеп си седи закотвен по незнайни причини:

DSCI0160

  Някогашната крепостна стена сега служи за разходки:

DSCI0167

DSCI0169

DSCI0197

  Страхотен кадър към моста иззад зеленината:

DSCI0174

  Аз и природата си подаваме клони:

DSCI0175

Плажът все още пустее:

DSCI0179

Нещо много странно се е случило с това дърво:

DSCI0198

 

  Дунав по залез:

DSCI0220

DSCI0221 DSCI0223

Не знам защо, но изпитах желание да подпра тая стена:

DSCI0237 

  Не бе лесно, но все пак убедих Стела да ми даде фотоапарата и да застане пред него:

 DSCI0246

И едно хубаво кадро като за фейсбук статус :)

DSCI0249

  Хубаво си е вкъщи, както никъде другаде :)

01 май 2011

Guilty pleasure

 

   Автор: Деси