11 май 2009

Една утопия


   Хубава държава е тази балканска България. С дълга история, в която великото и тежкото се смесват неотделяемо. Но българите не се заглеждат много-много в миналото. Знаят, че византийската власт е издигнала цивилизацията по земите им, знаят, че османската власт ги е предпазила от разрушителни войни, знаят, че социалистическат власт им е донесла ядрената енергия. Помнят и лошото, но и върху него не се фокусират излишно, кому е нужно отмъщението, а не опрощението?

   През 1989 г. в България сменят режима и се запътват към демокрацията. Постъпват умно и не скъсват връзки с големия си съсед Русия, както и не се доверяват твърде много на могъщите САЩ. Партиите, които се създават, имат ясни програми как да поправят грешките на социализма, но стъпвайки върху успешните му начинания. Народът ги подкрепя равностойно и коалиционни правителства умело прокарват важни реформи, които са с ясни и честни правила за всички.

   Извършва се приватизация на част от важните държавни предприятия. Те са оценени на реалната им стойност и са дадени на доказани компании, които не търсят кратковременна изгода. Опитът на организираната престъпност вътре в страната или от съседните държави да придобие власт е пресечен из корен.

   През 1999 г. просперираща България получава покана да влезе в НАТО и ЕС. След референдуми първото предложение е отхвърлено, защото политиците добре осъзнават геополитическото значение на държавата и не искат да се ангажират с едната страна в разрез с другата. Второто е прието и през 2001 г. държавата става част от европейското семейство, изпълнила предсрочно всички условия, благодарение на множество завърнали се от чужбина млади и кадърни хора. Отношенията с големия съсед Русия са прагматични и ясни, без излишна емоционалност.

   Блоковете на АЕЦ "Козлодуй" са подменени поетапно и страната става основен енергоизточник за целите Балкани. Насърчено е екопроизводството, а плажовете по Черноморието се борят помежду си за престижната международна награда "Син флаг", давана на екологично чисти плажове. Хотелите са малко и строени по предварителен план. Същото се случва и в планините, като големи територии от страната са обособени като защитени от строителство. Туризмът процъфтява и започва да носи милиарди в държавната хазна, които се ползват за строеж на 4 нови магистрали (завършени 2007 г.) и умела реклама в чужбина, която се изплаща щедро.

   Партиите периодично сменят позициите си в зависимост от волята на избирателя, а активността при гласуване стои твърдо около 60-66%. Отделните случаи на корупция са бързо разкривани, съдени и наказвани с ефективни присъди.

   Раждаемостта е насърчена с редица закони и през 2008 г. се ражда заветния 9 милионен българин (Иван от Кърджали). Областните градове просперират, а едномилионна София е умело управлявана от далновидни кметове с помощта на държавните институции.

   Ето я България в 2009 г. Умерено силна, с ясни цели и план как да ги постигне. Помнеща историята, но живееща в настоящето и мислеща за бъдещето.

   Та каква ли друга може да бъде? 

5 коментара:

БАЛТАЗАР ИВАНОВИЧ каза...

В НАТО сме.

Христо Блажев каза...

Знам. И? Смяташ това за правилно? Аз не.

БАЛТАЗАР ИВАНОВИЧ каза...

Видях, че нещо за референдум по повод на НАТО имаше, а не помня да са правили. Ето за този пасаж говоря

" През 1999 г. просперираща България получава покана да влезе в НАТО и ЕС. След референдуми първото предложение е отхвърлено, защото политиците добре осъзнават геопол"

Христо Блажев каза...

Да, Балтазар, това е утопична измислица, просто си мисля, че такива важни събития трябваше да са одобрени чрез референдум. Също съм склонен да смятам, че българите биха одобрили влизане в ЕС, но не и в НАТО.

Сашо и Миро каза...

"Постъпват умно и не скъсват връзки с големия си съсед Русия"
Това беше пълна безмислица...