Стивън Кинг има книга, озаглавена "Играта на Джералд". Сюжетът е простичък - мъж и жена отиват в усамотена къща, за да се отдадат на по-специални сексуални удоволствия. Скоро след като жената е завързана с белезници за леглото, мъжът получава удар и умира върху нея, а тя остава в капан.
Спомних си за книгата, докато гледах снощи филма "Little Ashes" - разказ за младостта на Салвадор Дали. В главната роля е набеденият за мъжки секс-символ Робърт Патинсон. Той стана 
известен с ролята си в тийнейджърската халтура "Здрач", където единствените мимики на лицето му бяха мръщене и озъбване. Е, в драмата е далеч по-добър и силно убедителен в мъжките ласки, вероятно за ужас на фенките му. Преди две седмици четох в "Капитал", че покрай истерията около този актьор, тийнейджърите били гледали и филма за Дали и дори започнали да се интересуват кой е пък този.
Значи излиза, че само и единствено ако някой халтурен актьор направи и по-сериозна роля, тогава може да има интерес към изкуството?
В главата ми изникна следната асоциация - Холивуд е Джералд. Като по-силен, той е разпънал изкуството (културата) и го е заключил с белезници до степен да няма възможност за собствена изява пред широката публика. Така Холивуд може да си прави буквално каквото си иска с него, за пример чернокожият Орфей и русокосият Ахил, с
което историята и Омир бяха заплют в лицето.
Не че Холивуд е пред сърдечен удар. Няма и изгледи да умира скоро. Но с безсърдечното си изсмукване на историята и културата е все едно - белезниците са си налице.
Затова стискам палци и други известни на тийнейджърите актьори да се снимат в сериозни филми, барем научат за нещо свястно. А по нашите ширини очаквам Захари Бахаров да се снима в адаптация на "Тютюн" 
например, че как иначе бедните ни гимназисти ще се запознаят с образа на Борис?
Затова, уважаеми депутати, знаем, че и вие имате джипове и хич ви се не чака на пешеходната. Променете го тоя ми ти пусти закон - откъде-накъде някакви си пешеходци ще пречат на мощните машини на бизнесмените. Ами че нали на тях се крепи икономиката и вашата корупционност? Променете го тоя пусти закон.
Виждам по улиците хората, извадили книги от библиотеките си. Трябват им пари. Не им е приятно. Но дали пък това не е шанс на книгите им да се събудят, да дадат това, което съдържат, а не да дремят в шкафа? Не знам този отговор. 
На всичкото отгоре е и хаотичен - от войната в Ирак прескача към нападението при Пърл Харбър, два абзаца по-долу е вече при инспирираните от ЦРУ преврати в Никарагуа, Гватемала и други, после критикува Буш I, по-долу Буш II и накрая пак се връща на Ирак. Е хайде оправяй се.
Нека видим и отношението на САЩ към свободата на медиите. При провеждането на изборите в Ирак преди няколко години една телевизия се стори неудобна на САЩ - разположената в Катар "Ал Джазира", отговорна за малкото нецензурирани и нережисирани кадри от окупираната страна. Телевизията бе изгонена преди изборите, а Чомски припомня и "случайните" бомбардировки над тяхни съоръжения в Кабул и Багдад, при които загина един йордански кореспондент.
Търсейки следите на тези влияния, Даймънд повежда в разходки сред загинали общества - 
Във втората част на книгата авторът насочва внимание към съвременните екоциди - в Руанда, довели до тотален геноцид (научих много неща за допълнителните фактори, довели до него, извън елементарните внушения на Холивуд и BBC).
Край пазара, окупиран от мургави продавачи с китайско-турски стоки, са се наредили купища баби и дядовци с щайги. Взели са някой ранен рейс с безбожна цена на билета и се надяват да продадат нещо, за да си го избият. Зад тях, край оградата, са строени стройни редици книги, сред които има истински бисери, за които на "Славейков" биха ти одрали кожата. Обожавам да се ровя в тях.
Публикации
