Светът е населен с демоните на псевдонауките според Карл Сейгън

   “Науката е нещо повече от натрупани знания. Тя е начин на мислене… Научният начин на мислене е едновременно творчески и дисциплиниран… Науката ни подканя да изложим фактите, дори и те да не отговарят на собствените ни превзети разбирания… Науката изгради цивилизацията, а псевдонауката ще го разруши.”

   Това са малки откъси от прекрасната книга “Свят, населен с демони. Науката като свещ в мрака” на известния космолог Карл Сейгън, която лично за мен бе като искрено прозрение и искам още в началото да изразя искрената си благодарност на добрите ми приятели Петър и Петя, които ми я подариха.

   В малко повече от 500 страници Сейгън аргументирано унищожава всички модни увлечения, които заемат все по-голямо място в живота на хората – астрология, магьосничество, жълти таблоиди с истории за извънземни, подземни или подводни цивилизации, телепатия, хипноза, новоизлюпени религии и какви ли още не. И го прави не с високомерието на учен, а с тревогата на Човек, който вижда как науката, която изгради цивилизацията ни, става все по-елитарна и недостъпна, а масите отново потъват в невежество. Точно както е било в древен Египет или средновековна Европа. Само че сега това се случва в името на печалбата, защото консумативизмът като нова религия се основава именно на затъпяването на хората и превръщането им единствено в работещи и консумиращи индивиди.

   Сейгън аргументира с богатство от примери и обяснения защо не трябва да се вярва на историите за НЛО, житни кръгове и други, и особено за “признания” и “спомени” под хипноза. Той пояснява, че често хората, освен тривиално жадните за слава, се мъчат добронамерено да “помогнат” на разпитващия ги и дори създават спомени според неговите въпроси – например, ако той пита дали извънземните са били с голяма глава и малко тяло, доста вероятно е човек наистина да реши, че е било така и да започне сам да си вярва. Сейгън критикува обстойно западното видиотяване по телевизията и таблоидите, които трупат милионни печалби именно заради лековерието на хората, а оставят на заден план доказателства и факти, сочещи към тривиални обяснения.

   Освен тази битка, Сейгън води и друга – със затъпяването на САЩ и цивилизацията в частност. Надълго и нашироко той се спира на системата за образование и нейната непригодност, за отлива на кадри от техниката и науката и вливането им в сектора на услугите. Това е сериозна опасност за целия свят. И съдя по себе си и всички около мен, че положението е точно такова – знаем все по-малко за истинските магии, които движат технологиите около нас.

   Същевременно ученият не отрича проблемите, които носи науката – замърсяването, ядрената заплаха, отровите и какво ли още не, но според мен основателно посочва, че науката е само инструмент и е в ръцете на хората да решат за какво ще го ползват.

   Повтарям, за мен книгата бе истинско прозрение, доколкото самият аз съм имал залитания към някои псевдонауки като астрологията, но сега съм щастлив, че съм намерил почва под краката си. И тя е вярата, че демоните може да обгръщат човечеството, но все пак оръжие срещу тях има. Но дали ще бъде използвано, става все по-неясно.

   Човечеството заспива отново в летаргия след последните векове на бясна активност за добро или зло. И не мога да не посоча филма “Идиокрация” като пример какво ни очаква. А е напълно възможно да се стигне до другата опасност – корпоративния тоталитаризъм, когато масите ще бъдат безропотни роби с промити мозъци. Ще бачкат като малки винтчета и ще отдават заработеното обратно на работодателите си срещу порция телевизия и храна.