“Записките на чистачката Мод” на Мариан Пала – абсолютна постмодерна хахавщина

   Е няма такава книга, бих казал убедено. Но я има и понастоящем е в ръцете ми, с всичките си 306 страници.  Странна. Наивна. Луда. Абе книга, ама не баш. Каквото и да напиша, не ще е вярно напълно, нито пък грешно отчасти. 

   Да, книгата е странна.  Ето тук са написани разни умни работи за нея, каквито едва ли ще успея да доближа.

   Двамата герои на книгата се казват Матей и Кърт. Те са идиоти и дебили. Но имат в себе си нещо крайно донкихотско. Имат оригинален начин на набиране на пари – хвърлят гнили ябълки през прозореца и по неведомите сили на светът, измислен от Пала, те винаги падат до късове злато. Безотказно е, опитайте.

  Иначе светът им е странен. Тоталитарен е, ръководен е от съвет, в който по право влизат всички деца на Председателите, които са колкото незаконни, толкова и многобройни. Условието за взимане на решения в този съвет е, че те са легитимни само ако Васил присъства. Той обаче през повечето време спи, яде или се разхожда, а не кисне в заседателната зала. Причина – Васил е куче.

   Обществото е устроено просто – има земеделци и космонавти. Първите произвеждат точно определено количество храна, което често надвишават неволно и се налага тежък труд по изгарянето му. А раждаемостта се компенсира чрез космическата програма – всички излишни хора се изстрелват с ракети, които се сглабят под открито небе по време на дъжд, а ако не вали, ги поливат при сглабянето. Целта е да не се херметизират. Всъщност ракетите нямат цел, екипажите също.

    Да не забравяме и немалкото идиотски картинки, които са доста концептуални.

   Двамата герои и няколкото второстепенни минават през купища гротескни приключения, които на пръв поглед са крайно тъпи, но има нещо странно забавно в тях. Пълно е с готини шеги, които те разсмиват с простотата си, а няма и ни най-малък шанс книгата да ти стане тежка или скучна – тя просто се лее като ручей. Матей и Кърт са всичко – те са рицари с мечове, после решават да станат партизани за няколко години, за радост на управляващите, бият се с плъхове-човекоядци, които са доста интелигентни, а даже и в минутите на ябълково богатство са като разглезени богаташи, които си строят дворец. А чистачката Моб е една преходна героиня, която чисти след Васил и пише романа, демек автора описва как някой пише този роман за приключенията на двамата идиоти.

   Книгата е изключително шантава и не може да се характеризира с никой жанр – тя пародира всички други, но не е пародия, защото е съдържателна по един странен начин.

  Уф, наистина не знам какво точно буди в мен, но ми хареса. Не знам как, защо, но е забавна по крайно ненатрапчив начин.