Започвам анотирането на прочетени книги от лятната книжна олимпиада с книгата на Борей “Реликвата”. Тя ми бе подарена лично от автора Боримир Дончев, заради което и мисля, че е заслужила водещата позиция сред многото следващи.
Романът е с големина 480 стр., меки корици. На предната е уместно разположена красива жена с меч в ръка на фона на пясъчна пустиня и извисяващи се планини в дъното. Корицата е красива и наистина привлекатална.
На първо място трябва да кажа, че рядко се случва да прочета добър приключенски роман с жена в главната роля. Още повече тя да е Жена в истинския смисъл на думата, а не някоя груба мъжкарана, която се задоволява с това да върти меча и да наказва мъжката арогантност.
Още повече, че в “Реликвата” главните героини са две, при това близначки. Имената им са Жанет и Катерина, а романът е една епопея на техния живот. А той е замислен и описан от автора по един изумителен, стремителен и богат начин.
Няколко думи за сюжета. Жанет и Катерина попадат като млади момичета в ръцете на средиземноморски пирати и са продадени на тържище в Мароко. Стават собственост на богат търговец, който ги обучава в древното изкуство на сексуалната наслада, което се допълва с изумителната им красота. След ред премеждия в ислямската страна те успяват да се завърнат в родната им Франция, където се обучават като воини в имението на възрастен благородник, а междувременно се запознават с учението на катарите. По-късно поемат с рицарите в Третия кръстоносен поход, където се прочуват със своята смелост и жестокост към мюсюлманите. Не искам да разкривам излишни тайни, та само ще ви кажа, че двете красавици попадат в полезрението на Ричард Лъвското сърце, а по-късно и на самия султан Саладин, един от най-великите ислямски владетели. Действието стремително се развива и пред читателя се редуват битки, дворци, манастири…
Погледът на автора се мести плавно от стените на Йерусалим и се насочва към Балканския полуостров, където Жанет става довереница на цар Калоян и е с основана заслуга за водената успешна кореспонденция с папа Инокентий III, битката с кръстоносците при Адрианопол и всички други важни събития във възстановената българска държава.
В действието се намесва и орденът на тамплиерите, търсещ загадъчна реликва, а в крайна сметка като най-мощна сила се налага Папството със своите стремления към унищожение на всички изкривявания на официалната доктрина.
Романът се чете бързо и леко. Диалозите са изпипани, описанията са богати, а авторът смело акцентира на човешките изкушения, непреодолими дори за легендарни владетели. На пиадестал в романа е поставена Жената, която, нехарактерно за онази епоха, успява да налага волята си посредством неустоима амалгама от красота, ум и нечовешка воля.
Много кръв се лее по страниците, но няма и как да бъде другояче като се описват тези смутни времена. Боримир Дончев е успял да създаде една привлекателна сплав от исторически верни събития, допълнени умело с обяснителни бележки като в професионален труд, заедно с пронизващи измислени персонажи, които съединяват истината с фантазията.
А и какво може да обедини антагоностичните светове на православието, католицизма и исляма, ако не женската красота?
Каква е реликвата, дала името на романа? Няма да ви кажа. Тя е между страниците, загадъчна, променяща се, мнозина мислят, че знаят каква е, но бъркат, защото една разкрита реликва няма стойност. Затова и битката е най-жестока, когато не знаеш какво търсиш, а въображението ти разпалено се надява на безмерна награда.
Книгата си заслужава. Особено за мен, като неизлечим библиофил, финалната сцена на спасяване на безценна библиотека току пред нахлуването на кръвожадните папски кръстоносци ме потресе и изуми. Това е съкровището, което мнозина преследват, мислейки наивно и алчно за златни планини – кому са нужни те, толкова преходни и безсъдържателни. Но библиотеката с трудовете на древните е много повече – тя носи в себе си безсмъртието на мисли вечни…
И в края искам отново да изкажа благодарността си към Боримир Дончев, който ми даде възможността да прочета красивата книга, която е създал.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар