Величавото двутомие “Илион” и “Олимп” е фантастика от друго измерение!

   След изумителната “Фондация” на Азимов в ръцете ми попадна и едно друго фантастично произведение, което изтрива границите между класическа литература и научната фантастика. Това е двутомието “Илион” и “Олимп” на неповторимия Дан Симънс, познат основно с тетралогията “Хиперион, която си умирам да притежавам цялата, но я имам само на файлове оттук.
   Двете книги са с общо 1550 страници, наситени с без крайно въображение. В тях са събрани няколко паралелни сюжетни линии, които по всички правила от напълно автономни по някое време преливат едни в други и довеждат до края, след който останах буквално без дъх.
   В началото “Илион” обърква, но това впечатление бързо изчезва. Започва с разказа на професор Хокънбери, който в миналия си живот е преподавал “Илиада” на студенти. Сега той е съживен от олимпийските богове, които някакси са станали от реални по-реални, а мисията му е да следи дали битката за Троя/Илион се развива по стиховете на Омир. А великата обсада вече 9 години си е в ход. Нещата обаче не са съвсем по Омир – боговете не са точно свръхсъщества, а са наблъскани с нанотехнологии, движат се с квантова телепортация, а героите като Ахил и Хектор са също поизменени от тях, за да са по-силни. Един жокер – битката за Троя се развива не на Земята, а на Марс, и то в далечното бъдеще.
   Едновременно с това по пръстените на Сатурн и Юпитер, и не само там, живее биомеханична цивилизация, наследници на самоеволюиращи механизми, изпратени някога от хората. Те са съвсем интелигентни, наричат се моравеки, а Симънс им е вменил интерес към древната човешка литература, с което ги превръща съвсем в хора. Та тези полуроботи забелязват, че Марс е странно тераформиран само за няколко години, а и там се случват куп чудати неща на квантово ниво, които застрашават стабилността на цялата Слънчева система.  Моравеките изпращат експедиция, от която само двама - Манмът и Орфу, оцеляват, кацат на Марс и след куп приключения и се забъркват в сеира на битката за Троя.
   В третата линия на романа на Земята живеят едва няколкостотин  хиляди човека. Те са наследници на постчовеците, които имали свръхвъзможности, но тези са изгубили всички, дори не могат да четат. Планетата е опустошена от незнайни битки, а хората живеят без никакви грижи, като за всичко им угаждат загадъчни механизми, наречени “войникси”. Всеки човек има отредени 100 години живот, като на всеки 20 се изпраща чрез телепортация в околопланетните пръстени, където го подмладяват. Смърт до 100-та година няма – при нараняване телата се телепортират пак там и се пресъздават наново с всички натрупани спомени.
   Да, звучи шантаво и объркано, но размахът на автора е огромен. До края на първата част Хокънбери започва да разиграва боговете, опитва се да убие Афродита, обърква войната, става любовник на хубавата Елена. Скоро се намесват и моравеките, които се изсипват с високотехнологична армия на Марс. Ахейците и троянците сключват мир и обръщат оръжията си срещу боговете, като технологиите на моравеките им дават шанс за победа. Неуязвимият Ахил дори неколкократно съсича Арес и Атина, но техните технологии ги съживяват.
   На Земята група от човеците случайно попада на следи и започват да разплитат мистерията на последните векове, трупайки кое от кое по-ужасяващи открития, докато стигат до околопланетните пръстени, където намират интелигентното компютърно създание Просперо и зловещия човекоядец Калибан (да, онези от “Бурята” на Шекспир).
   В “Олимп” нещата продължават да се развиват ударно – марсианският Олимп е обсаден от гърци, троянци и моравеки, които пък изпращат и експедиция към Земята, там се завръща чудовището Сетебос, което се храни с ужаса, натрупан по места като Аушвиц и Хирошима, войниксите от слуги стават врагове на хората и започват методично да ги избива. По някое време боговете се изпоскарват помежду си и започват “гражданска” война, докато Зевс спи непробудно, измамен от Хера за пореден път… 
   Уффф, не мога да преразкажа всички линии, просто романът е невероятен! Симънс трупа загадки, а после със завидна методичност започва да дава отговорите, които разкриват един изумителен замисъл, който поставя пъзела на мястото му – откъде идват древногръцките богове, защо се води отново битката за Троя, какво е станало на Земята и т.н. А от литературна гледна точка препратките към Шекспир са великолепни, а освен него моравеките разсъждават и за Пруст и други известни автори.
   Млъквам. Велико е. Нямам думи повече. Просто велико!

   Ето тук и тук също е писано за поредицата.