Не очаквах това книжле да ми хареса. След като четох тук и тук какво е писано за него, реших, че няма как да ми допадне, ако и книгата да я купих, защото обожавам Стайнбек, особено потресаващите “Грозодовете на гнева” и “Тортила Флет”.
И все пак останах потресен след изчитане на стотината странички. Големият майстор доказва за пореден път, че може всичко, наистина всичко.
В “Ярко сияние” има четирима герои – Джо Сол, Приятелят Ед, Мордийн и Виктор. Сюжетът изглежда банален до болка – Джо Сол и Мордийн са женени и се обичат безумно, но не могат да имат дете заради болестта на Сол. Приятелят Ед се мъчи всячески да го спаси от болката от този факт. Виктор е безскрупулно копеле, което работи за Джо и се надява да спи с Мордийн. Тя го презира, но е готова на всичко, за да дари Сол с дете… дори и да позволи на Виктор да я има.
Но Стайнбек не се е задоволил само с историята като линейно случване. Той е измислил цели три сцени, на които се развива историята. Да, тя е една, но се случва в три различни реалности, преливащи една в друга. Първоначално всички са циркови артисти, после преминават в трудолюбиви фермери, а накрая в развръзката са част от екипажа на кораб. И авторът е създал безукорно тези три свята, ако и сам да признава, че се е опитал да създаде повест-пиеса, с основен уклон на диалозите. Наистина, извън сцените на разговорите няма нищо, но вмъкнатите сред тях звуци, жестове, тишината дори създават пълнокръвни светове.
Книгата е изумителна. Явно за компенсация на малкото страници, в края са добавени едно есе на Стайнбек, наречено “Парадокс и мечта”, както и впечатляващата му реч при получаване на Нобеловата награда за литература през 1962 г.
Книгата струва пренебрежимо малко на фона на удоволствието от нея. Сериозно. И все пак не мога да не добавя, че на фона на атмосферата на книгата корицата е тотално нелепа и не на място. Не отива ама никак Стайнбек да бъде рекламиран с изтъркания образ на хубаво момиче, без никаква връзка с действието.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар