Убиецът на икономики – Джон Пъркинз или как се подчинява една държава?

   Преди дни един приятел ми прати линк към запис на английски на репликите на един от “героите” във филма “Духът на времето” 2 – Джон Пъркинз. По професия той е убиец на икономики или просто наемник, чиято цел е да корумпира ръководители на държави за да угодничат на интересите на САЩ и вездесъщите транснационални корпорации.  Оригиналният текст е тук.

    Инак на български от него има една прелюбопитна книга, озаглавена “Taйнaтa истoрия нa aмeрикaнскaтa импeрия. Истината за глобалната корупция”, която е само за дейността на транснационалните корпорации, знаете какво е и моето отношение към тях. А все още само на английски е най-важната му книга – “Confessions of an Economic Hit Man”, ето тук има написано за него и книгата, отдето и разбрах, че Пъркинз е потомък на Томас Пейн, един от “бащите” на американската нация.

   Направих превод на текста, както и съм се възползвал от великолепните субтитри към филма в “Замунда”. Вярвам, че думите му са истинни, колкото и чудовищни да са…

 

"Има два начина да се завладее и пороби народ.

Едната е с меч.

Другата е с дълг"

Джон Адамс (1735-1826) 

 

 

   Ние, икономическите убийци, сме отговорни за създаването на първата наистина глобална империя. Работим по различни начини. Най-важният от тях е следният – набелязваме държава с ценни ресурси или нефт и организираме нещата така, че те да получат огромен кредит от Световната банка или някоя от другите й финансови посестрими.

   Но парите никога не отиват наистина в тази страна. Вместо това те отиват в нашите корпорации за изграждане на инфраструктурни проекти в тази страна - електрически централи, промишлена паркове, пристанища... Това са нещата, от които се възползват малцината богати хора в страната и нашите корпорации. А за голямата част от хората остава да плащат огромния дълг. Всъщност той е толкова голям, че е невъзможно да бъде върнат. И точно това е целта. Те да не могат да го върнат.

    И така, в един момент, ние икономическите убийци, отиваме при тях и им казваме: "Слушайте, загубихте доста пари. Не можете да изплатите своя дълг. Така че ..."

   "Продайте своя петрол евтино на нашите нефтени компании."

  "Позволете ни да изградим военна база във вашата страна."

"Изпратете войници и подкрепете нашите на някое място в света като Ирак или гласувайте за нас в следващите сесии на ООН"

   Важно е още да се приватизират техните електрически компании, водните ресурси и други, които се купуват от американски или европейски мултинационални корпорации.

   Така че има цяла пирамида, по чиито принцип работят МВФ и Световната банка. Те поставят нарочно една страна в дълг, и то толкова голям дълг, че да не могат да платят. И след това те им предлагат този дълг да се рефинансира, така че да плащат повече лихви.

   И заради това от държавите-жертви се изисква “добро управление”, което означава основно, че те трябва да разпродават своите ресурси, включително много от техните социални услуги, компаниите за битови нужди,   училищни системи, понякога своите наказателни системи и застраховането на чуждестранни компании. Така че това е двойна, тройна, дори четворна примка.

   Ето и някои примери за дейността ни…

   ИРАН, 1953 г.

   Началото на институцията на икономическите убийци започва в началото на 50-те, когато в Иран за министър-председател демократично е избран избран д-р Мохамед Мусадех. Той се смята за "Надеждата за демокрацията" в Близкия изток и света. Избран е дори за човек на годината от списание “Time”.

   Но едно от нещата, които той издигна като принцип и започна да прави, бе, че чуждите петролни компании трябва да заплащат много повече на хората в Иран, че те трябва да печелят от богатството, което се изнасяше от страната им. Ние обаче се страхувахме да направим обикновените неща като пращане на армията. Вместо това изпратихме един агент на ЦРУ, Кърмит Рузвелт, роднина на президента, въоръжен с няколко милиона долара, и той стана много влиятелен и ефективен. За кратко време той успя да свали Мусадех и да сложи за заместник шаха на Иран, който е бил винаги благосклонен към петролните компании. Медиите довършват работата, обявявайки премиера за диктатор, срещу който се е възправил “народа”.

  И така, тук във Вашингтон хората се огледаха и казаха  около погледна и каза: "Уау, това беше лесно и евтино". Така се създаде изцяло нов начин за манипулация на държави и създаване на империя.

  Единственият проблем е, че Рузвелт носеше карта на агент на ЦРУ и ако бе заловен, това щеше да доведе до сериозни усложнения.  Затова бързо е взето решение да се използват частни консултанти, а парите да се насочат през Световната банка, Международния валутен фонд или някоя от другите подобни. И така до наемане на хора като мен, работещи за частни фирми, така че ако някой бъде уловен, да няма връзки с правителството.

ГВАТЕМАЛА, 1954 г.

   Когато Арбенц стана президент на Гватемала, страната бе в ръцете на “United fruit company” и други големи корпорации.  А Арбенц използва лозунга “Искаме да дадем земята обратно на хората” и започна да провежда политика в тази посока. “United fruit” не хареса никак това. Затова наеха голяма фирма за връзки с обществеността, която започна широка кампания в САЩ, която целеше хората, пресата и Конгреса да бъдат убедени, че Арбенц е съветска пионка. И че ако му се позволи да властва, руснаците ще имат база в нашето полукълбо. А в този момент цареше огромен страх от комунистически терор. И така, след подобна кампания ЦРУ и военните поеха ангажимент да елиминират този човек. И го направихме – изпратихме самолети, войници, убийци, всичко, за да го елиминираме. И го направихме.

   И щом падна от власт, новият властник даде всичко пак на корпорациите, включително “United Fruit co.” 

ЕКВАДОР, 1981 г.

   Еквадор дълги години е бил управляван от проамерикански диктатори, и то често брутално.  Тогава беше решено да има истински демократични избори. Хайме Агилера бе кандидат и основната му цел бе ресурсите на държавата да се използват за благото на хората. И спечели съкрушителна победа. С повече гласове отколкото който и да е друг на избори в Еквадор. И започна да прилага тази политика. С цел печалбите от петрола да идат в помощ на народа.

  Това не ни хареса тук, в САЩ. Аз бях изпратен като един от няколкото икономически убийци, за да го разубедим. Да го корумпираме, да му намекнем… нали знаете:

  “Вие можете да станете много богат, ако играеш с нас, но ако продължаваш така, ще си отидеш.”

   Не ни послуша. Беше убит…

   Обявиха самолетна катастрофа, но веднага след нея цялата зона беше отцепена и единствените допуснати бяха наши военни от близката база и част от еквадорските военни. Когато започна разследване, двама от ключовите свидетели загинаха в автомобилни катастрофи… много странни неща се случиха. Не се съмнявам, че беше атентат. И от моята позиция аз знаех, че нещо ще му се случи – заговор или атентат, но ще бъде отстранен, защото не се поддаде на корупция, както искахме.

 

 

ПАНАМА, 1981 г.

   Омар Tарихос, президента на Панама, беше една от любимите ми хора, наистина, наистина го харесвах. Беше много чаровен и наистина искаше да помохне на страната си. И когато се опитах да го купя, той ми каза: “Виж, Джон, казваше ми Хуанито, аз нямам нужда от пари. Това, което искам е, страната ми да бъде третирана справедливо. Искам САЩ да погаси дълговете, които има към народа ми за разрушенията, които сте причинили. Искам да помогна и на други съседни страни да спечелят своята независимост и да бъдат свободни от това ужасно присъствие от Севера. Вие ни експлоатирате така лошо. Искам Панамския канал обратно в ръцете на народ. Това е, което искам. А сега ме остави на мира, не се опитвай да ме купиш.

   През май Хайме беше убит. Омар знаеше, че навярно е следващият. Той каза, че не се страхува, че е изпълнил това, за което е дошъл, че е предоговорил Канала след преговори с Джими Картър.

   През юни той също загина в самолетна катастрофа, която без съмнение е била причинена от ЦРУ. Има много доказателства, че един от охранителите е предал на Тарихос в последния момент диктофон, в който е имало бомба.

ВЕНЕЦУЕЛА, 2002 г.

   Интересно е как тази система продължава с години и години, само че икономическите убийци стават все по-добри. Но наскоро се примирихме със случващото се във Венецуела.

   През 1998 г. Уго Чавес стана президент, след дълга поредица властници, които бяха корумпирани и унищожиха икономиката на страната.  Чавес се изправи срещу Съединените щати и го направи с искането венецуелския петрол да се използва в помощ на народа. 

   Това не ни хареса.

   Така, през 2002 г. започна бунт, без съмнение ЦРУ бе зад него, аналогично на това, което Рузвелт бе направил в Иран – от платени хора, които излизат на улицата да протестират, до бунтовете, целящи да докажат, че Чавес е непопулярен. Вие знаете, че ако можете да накарате няколко хиляди души да направят това, телевизията ще направи да изглежда сякаш така е в цялата страна и нещата се разрастват. Само че Чавес бе достатъчно умен и хората бяха зад него, така че преодоляха това и най-сетне имаше прецедент в историята на Латинска Америка.

ИРАК, 2003 г.

    Ирак е отличен пример за това как цялата система  работи. Ние, икономическите убийци, сме първата линия на отбраната. Отиваме там, опитваме се да корумпираме правителства да приемат тези огромни заеми. Ако не успеем, както не успяхме в Панама и Еквадор, са изпращани убийци. А те или ще свалят правителството или ще премахнат хората, които пречат. После идва нова власт и знаят какво ще стане, ако не се подчинят. 

   В случая с Ирак, и двете тактики се провалиха. Икономическите убийци не можаха да стигнат до Саддам Хюсеин, опитахме се да го накараме да приеме сделка като с династията Сауд в Саудитска Арабия, но той не прие.

   И убийците отидоха да го елиминират, но охраната му беше много добра, все пак за известно време беше работил за ЦРУ, бил е нает да убие един бивш президент на Ирак, но се провали. Но бе запознат със системата. И така, през 1991 г. изпратихме войски и смазахме иракската армия.  Решихме, че той ще се поддаде. Можехме да го ликвидираме, но той беше от типа силни мъже, каквито харесвахме. Той контролира хората си, ние решихме, че той може да контролира кюрдите и да запази иранци в техните граници и да добива петрол за нас. И щом няма армия, трябваше да се предаде.

  Икономическите убийци се върнаха там, но отново без успех. Ако бяха успели, Саддам щеше още да управлява. Щяхме да му продадем всички изтребители, които поиска, както и каквото друго му е нужно. Убийците  също не успяха да го елиминират. И пак изпратихме военните.

Подписахме изгодни договори да изградим наново страната, която разрушихме, и то с наши строителни компании.

По този начин изградихме империя, но го направихме деликатно. Всички империи в миналото са били построени от военните и  са били явни – британци, французи, германци, гърци, римляни са знаели, че градят империи и са жили горди с това. Винаги са имали извинение като разпространението на цивилизацията, на религия, нещо такова, но са знаели, че те го правят.

Ние не. Мнозинството от хората в САЩ нямат никаква представа, че ние живеем от ползите на Империята, че днес има повече робството в света, отколкото когато и да било.

Трябва да попитам себе си, ако е империя, тогава кой е император? Очевидно е, че нашите президенти в САЩ не са императори. Един император е някой, който е избран, има мандат или отговаря пред някому. Но имаме това, което е равностойно на император.  Това е, което наричам

КОРПОРАТОКРАЦИЯ.

Това е тази група от хора, които управляват най-големите корпорации и те наистина действат като императори. Те контролират нашите медии или като собственици, или чрез рекламата, те контролират по-голямата част от нашите политици, тъй като те финансират техните кампании или чрез корпорациите или чрез лични вноски, които също излизат от тях. Те не са избрани, те нямат ограничен мандат, те нямат отговорност пред никого.

И на върха не можеш да кажеш дали този човек работи за частна корпорация или за правителството, защото те непрекъснато се местят. Например имаме човек, който е президент на голяма строителна компания като “Халибъртън”, а в следващия е вицепрезидент на САЩ – Дик Чейни.  Или президент, който е бил в петролния бизнес – Буш. И това е така независимо дали демократи или републиканци са на власт. И се получава, че в голяма част от времето имаме правителство в сянка и политиката се провежда от корпорациите. Това е изключително уютно партньрство.

   Това не е “теория на конспирацията”.  Не е нужно тези хора да се съберат и да плетат интриги. Те просто работят под общото мото: “Максимални печалби, без оглед на последствията за хората или за околната среда”.

 

   Това са думите на Пъркинз. Сами помислете дали са правдиви, имате глави на раменете си и сте свободни от оковите на bTV и сродните мозъкопромивки.