Последните попълнения към "Моята билиотека" са налице, цели 4 са, но едновременно и са напълно и качествено различни.
На първо място - "Критика на практическия разум " от небезизвестния Имануел Кант. Според продавача, комуто нямам основания да не вярвам, Хегел е казал, че са му били нужни 10 години, за да изчете произведенията му, и после още 10 - да ги осмисли. Демек ми е време, та към петдесетака да съм грокнал* за какво иде реч.
На второ - солидното томче на "Посмъртните записки на клуба Пикуик" на Дикенс, моят отговор на разочарованието, че не схванах великия британец в дисекциран вид.
На трето - стихосбирката на моят съсед - поетът Светослав Георгиев, която ми бе подарена от моята любима съседка и приятелка Петя. Освен книги, носи у дома и храна. Как да я не обича човек в тези мигове :)
На последно поради морални причини е една друга стихосбирка, подарена ми от Петя. Тя се казва "Цирк България", а неин автор е Митко Динев. (Снимката е на втората част, нещо не намерих на първата, но е подобно:P)
Честно казано, искаше ми се да напиша цяла статия за тази книга и нейния автор, но реших да опазя блога си. Затова само ще кажа, че това е най-съвършената вулгарна поезия, която ми е попадала, а този човек прави епиграми от най-греховен вид!
Ще цитирам едничко, без нецензурни думи (а такива са рядкост, знайте).
"Всички мои резултати слаби
само от доброто ми сърце са.
В живота си целунах толкоз жаби,
но не стана никоя принцеса."
Това е. Поръчвайте и получавате.
* Грокнал (марсиански) - Разбрал, осмислил, почувствал, чатнал... "Странник в странна страна", Робърт Хайнлайн.
Няма коментари:
Публикуване на коментар