И това ако са почивни дни...

   Не, има нещо сбъркано в ежедневието ми. Не стига, че ставам по нощите да гледам волейбол, а то взехме, че и паднахме славно, а трябва и да ходя на лекции и съботата, и неделята. И това ако са почивни дни...

   Почна се от петък, когато противно на принципите ми отидох на работа. Пояснявам - нещата, които са ми пряко задължение, са с краен срок в четвъртък и поради тази причина наистина в петък не е задължително да ходя на работа, но поради някои кризисни обстоятелства вече ще се налага.

   Вечерта си легнах нормално към 1ч., за да стана в 3:30, за да гледам първия мач на волейболните национали с Куба. Вместо очаквания триумф под ръководството на новия треньор Пранди, гледах с болка как някакви извънземни младежи (единия на 15!!!) разпиляват Жеков, Казийски, Николов и компания.

   Не стига туй, но в 10 ч. трябваше да съм на лекция, та затова поспах още 2 часа между 6 и 8 и пак трябваше да се наливам с кафе. Лекцията я откарахме в нормални рамки до 14ч. прибрах се, хапнах, поспах, и то пак стана вечер и не остана минутка да изляза по парка с колелото.

   Тази нощ пак се вдигнах в нечовешкото 3:30 и изгледах с горест втората загуба на нашите. Изумително е как тим, който всяка година губи по някой титуляр, оставащ завинаги в чужбина при гостуванията, успява да вади нови и нови изумителни таланти, които без грам респект сгазиха безцеремонно елитните ни звезди.

   Сега пиша това и изчезвам. Пак на лекция. И пак денят ще си иде, защото и курсовите работи (точно 10 на брой) си чакат неумолимо, а до края на юни почти не остана време спрямо усилията, които трябва да вложа.

  Абе уикенд ли е да го опишеш! Дано вашият е бил по-почивен!