В изборния ден ще избягам за малко от политическата тематика. Снощи бях на мача с Ирландия и с очите си видях какво значи публика, отдадена на отбора и победата.
Отбор имаше, вярно, но второто липсва. Затова се чудя и мая колко още ще ни тресе онази американска лудост от 1994 г., която си остана бяла лястовица за България. Очевидно е, че сме един средняшки отбор, който дори е в долната част на средняците. И това не ще се промени.
Затова пък другата седмица започва борбата в Световната лига по волейбол. Там българският национален отбор не е аутсайдер с илюзорни шансове, а напротив - нашите момчета са 4-ти в света и неведнъж доказаха, че могат да победят и първите три световни сили - летящите бразилци, мощните руснаци и организираните американци.
В нощта на петък срещу събота нашите момчета излизат в първи мач в далечна Куба, бившите величия във волейбола (не без огромната помощ на наши специалисти по време на социализма), които жадуват да се върнат на голямата сцена. Вярвам, това няма да им се отдаде, поне не в мачовете срещу нашия тим.
Скоро и в България националите ни ще играят със световните величия. И ще ги побеждават пред пълните зали, които заслужават.
Волейболът е най-успешния ни отборен спорт. Затова нека засега стихнат футболните страсти и обърнем внимание на златните ни национали. С треньор като Пранди световното злато вече не е химера.
А малка България на световния връх... това звучи гордо!
Публикации
1 коментар:
Наистина съжалявам, че снощи не можах да отида на мача, просто в последния момент всичко се прецака. Щеше да бъде невероятна емоция.
Отдавна съм на мнение, че винаги залагаме най-големите надежди на футбола, а там в близко бъдеще трудно може да очакваме нещо значимо и забележимо. Затова нека сега обърнем малко внимание на националния ни отбор по волейбол. Момчетата ни доказаха, че го заслужават!
Катя Илиева
(Ицо, съжалявам, че коментара го пускам като "Анонимен", обаче не знам как иначе... Русичко... :P )
Публикуване на коментар