05 юни 2009

Разделяй и владей по блогърски


   В този текст не искам да критикувам никой за избора му на партия и начина му на агитация за нея. Aз самият мислех да не пиша за политика, но се ангажирах с една от новите партии и считам избора си за правилен, както и смятам, че е етично читателите на блога ми да са наясно с пристрастието ми.

    Преди време повярвах, че блогърите са една общност, която не съвпада с традиционните разделителни линии в едно общество, а е по форма една нова свързаност. По случай репликата на Паси и еднозначния отговор срещу него наистина се почувствах част от нещо голямо и важно, нещо, което може да промени системата и да оправи изкривяванията.

   Бъркал съм и не се срамувам да призная грешката си.

  Такова нещо като блогърска общност няма.

   Оказа се, че всички сме зависими от конюктурата в България, всички сме съпричастни към случващото се в нея и в частност на политическата сцена. И докато до скоро имаше някакво негласно единение срещу управляващата шайка, в последните месеци нещата се фрагментираха до несъбираемост.

   По-рано ми се струваше лесно да се идентифицирам като блогър и изпитвах чувство ан съпричастност към всеки с подобно занимание. Сега вече не мога. Твърде много блогове, които четях, вече пишат само и единствено пронякоя партия, а това не ми е интересно, не ме грабва. Затова и чета все по-малко и по-малко блогове, което се надявам да продължи само до края на изборната вакханлия.

   Политиката раздели и завладя блоговете.

   Те се оказаха като стените на Троя - силни и здрави, но рано или късно падащи. И под напъна на идващите избори кулите на блогърската идентичност се сринаха.

   Няма блогърска общност. Боли ме да напиша тези думи, но това е положението. Съжалявам, че пак се оказах в ролята на глупавия идеалист.

7 коментара:

Vesela каза...

това важи за всички "общности". Различни сме, независимо от "блогърстването". Музиканти, писатели, артисти - също са много различни помежду си. Но пак са от една общност.

morrt каза...

От позицията на партийно ангажиран, може би изглежда така. Но от моята позиция на човек, който е решил да игнорира всячески политиката, трябва да ти кажа - има такава общност.
Да, тя не е еднородна по своята същност и единственото свързващо звено в нея са блоговете. Но те са достатъчни за този тип връзка - хлабава, непостоянна, почти липсваща на моменти, освен в моментите, в които трябва да се инициализира общността като такава.
Точно тази и връзка я пази от политическа ангажираност, което в повечето случаи(в България) е свързано с мръсотия. В най-общия смисъл на тази дума.

Иван Христов каза...

Как беше казано, "Единство и борба на противоположностите". Така, че ако всички сме еднакви - няма да съществуваме. И да те успокоя: Не бой се, по-лошо иде!:))
Бъди здрав!

Хриси каза...

Ице, общността предполага съвпадение ако не на мирогледа, то поне някакви допирателни точки.
Фактът, че по отношение на политиката се получават разминавания, не е нито учудващ, нито странен - всеки има причини и мотиви да вярва в това, което вярва, и да подкрепя тези, които подкрепя.
Отрицанието на блогобщност само на базата на това, че не споделяте общи политически пристрастия е малко крайно, струва ми се :)

Уважението се основава на взаимозачитането на вкусове и предпочитания, знаеш. Дори ако ти се струва, че другите се заблуждават по отношение на истината, за всеки тя е субективна.

А ако ни липсваше наивност, не бихме се и разочаровали :))

Шемет каза...

Ся... очакваш всички блогъри да са за една партия, или да не са за никоя партия? Сещаш се че и двете са еднакво лошо варианти. Нека има разнообразие на гледните точки, нека има поляризация! Пак е изразяване на мнение, на виждане, на ценности... тук всеки си проличава що за човек е.

Това, което можеш да кажеш, е че блогърите не са медия. Медията трябва да пази партиен неутралитет. То за това и няма медия в България :) Пак че вие, глобърите, си казвате кой от кои е.

По-здрав и глей да не се занимаваш с глупости! Ако беше война, щеше да си разочарован, че се пише толкова много за войната ли?

Philipotel каза...

Общата страст към политиканстване и интелектуалничене не е достатъчна за сформиране на общност. Пък дори и да беше, политическите убеждения, както и спортни пристрастия, музикални вкусове и прочее са просто в друга плоскост.

Анонимен каза...

Споко, да си глупавият идеалист не е чак толкова зле. ;) Всъщност е много по-добре от това да си апатичният умник, който ще познае в много повече от случаите, но ... наистина ли предпочиташ да си на негово място? ;)
Ако някога има потенциал за промяна към добро, тя ще е в глупавите идеалисти, помни това.