Спомен за Гошко, моят съквартирант-хлебарка от Студентски град...

Гошко, къде си?

Къде скриваш се сега? Още ли зад секцията свиваш се денем, а нощем нежно шумолиш по вестници и книги... Още ли снасяш яйцата си в саксията, или пътешестваш из канализацията...

Липсваш ми. Как си живеехме някога в блок 4?б, стая ?0?*, а? Славни времена, четири години с теб деляхме тази килия сакрална. Да, знам, че ти не бе един - ти бе събирателния образ на всички гадинки, които изхранвах волю или не. Всички ви наричах Гошко, така и така не ви различавах кои към кой пол се числите. Само големината ви бе известен индикатор, но е всеизвестна обратната зависимост на големината на една гадинка с дължината на живота й. Забележителността е наказуема в студентскоградската джунгла.

Сега живея на квартира, Гошко. И ми е чисто. Да, приятно е, свикнах и с това. Имам си стая, даже легло само за мене си, ама наистина само за мен, без среднощни бездомници и приятелка на приятелката на съквартиранта, или по-лошо, третия му братовчед по съребрена линия, дошъл за трашконцерта. Но пак нещо, нещо малко липсва, и това си ти, Гошко, вечното ми второ Аз, който никога не ме остави, ни в добрите (трезвите), ни в лошите(останалите) времена.

Помниш ли? Сядах ли да ям, ти идваше. Размърдваше антенки от някой край на масата, гледаше ме нежно и знаеше, че все някоя трошица ще падне за твоята трапеза. Е, понакога отгоре ти падаше чехъл, но аз знаех, че ти си безсмъртен и скоро пак ще се покажеш от някоя сянка.

Извинявай за неколкократните геноциди. Предупреждавах те за гостите и приятелите ти, вие просто ставахте твърде шумни и нахални. Поне ги погребвах наедно, знаеш, в торбичката на прахосмукачката и оттам навън при боклука, тяхната изконна Валхала.

Помниш ли Светли? Той те харесваше, никога не вдигаше ръка(чехъл, вестник) срещу ти, а напротив, ласкаво те изпровождаше към по-скришните места.

Сигурно сме спали много пъти с теб. Слава Богу, не помня тези момента, но съм наясно с тази неизбежност. Така е укрепвала връзката ни.

Ти ми помагаше да отсея момичетата, помниш ли? Която успееше да преодолее автоматичните си рефлекси към присъствието ти, значи бе момиче на място. Е, малцина от тях успяха. Хвала им. Сигурно и при тях си се разселил вече, познавам те, обичаш да скиториш, макар и никога да не напускаш място, където си стъпил веч.

Та това е, Гошко. Не можахме да се сбогуваме, беше се скрил, вероятно за да не видя сълзите ти. Не тъжи. Знам, че в стаята сега има други. Радвай тях. Но пази се от радостта им, че те виждат, знаеш, тя може да е убийствено голяма за теб.

Аз... ще се справя. По-добре не идвай тук. Няма да понеса да се срещнем отново, ще си спомня старите времена и ще ме боли.

Не идвай, Гошко. Остани само в спомените ми...

*Скривам координатите, да не хвана да се върна там някой пагубен ден...

↕ Заслужава ли един глас "свежо" според теб? ↕