Саморазказ като срез с бръснарско ножче

  Стоиш.
  Животът ти не върви наникъде. Само музика ти спомня за любов. Затова потъваш в балади и не изплуваш от тъга.
  Някъде забрави да плуваш. Като Незнайко незнайно как получи дар, а го загуби безотговорно.
  Иронично. Някой изпълнява всичките ти желания, за да ти докаже колко грешни и объркани, болезени са те. Всяко добро намерение се превръща в острие на нож и някой се порязва на него. А пръските кръв неминуемо полепват по теб и те дамгосват. Дори студена светена вода не би изчистила тези петна. Лъжеш другите, че това са петна от вино, от празници, от щастие. И ти вярват. Евтино лъжеш, почти безплатно. Раздаваш чужди мисли, пленяваш невинни души, като ловец се специализираш в заблуда, за да стигнеш до жертвата. Нямаш нужда от нея. Имаш нужда от лова... зарадо его, минало, страх. Трудно преглъщаш, нали? И когато застанал си в черква, а до теб е една голяма любов, смееш ли и там да я излъжеш? Когато буца заседнала е в гърлото ти и спира думи наизуст изказвани. Тогава осъзнаваш, че нямаш какво истинско да кажеш. 
  Няма го снега. Това е заради теб. Вече белота не ще скрива кървави следи. Не ще прочиства натежала от кал душа. Тя не бива да лети. Тя го не и желае. Тежко е да летиш, носейки този товар. И няма оттърсване.
  Кога започна така да бъркаш? Сигурно не помниш. Беше преди години, май. Но не като месец- беше февруари и отново нямаше сняг. Беше давал обещания- пред себе си, пред Бог- наруши всички тях. Фаетон. Надолу.
  Получи втори шанс, защото кръстен си на Спасителя. Разреши ти се прераждане. И пак започна да грешиш и да сееш болка. Какво ли можеше да пожънеш?
  Научаваш лесно училищни уроци. Но житейските са ти трудни, почти ненаучими. От надуто взиране в небето, сине вавилонски, се препъваш в какво ли не. Дори и мравка спира пътя неразумен.
  Няма звуци, които да тешат. Всички звуци май тежат. Сърцето потреперва, а мислеше го за замръзнало и безгласно. Получават ли инфаркт безсърдечните хора? Или застрахован си от тази смърт. Приспивните песни съвест приспиват ли? Тогава как спиш...
  Изучаваш историята. Минало станало време. Там ли бягаш от решенията? Безумецо, не видиш ли, че всяка посока води до решения. Ти си в книга-игра. И няма епизод с едно продължение, всички предполагат твое решение, отказ от нещо, за да имаш друго. Торбата на гърба ти, която пълниш сам, не е бездънна. Само тази на гърдите ти, дето трупаш грехове, сякаш е. И превиваш гръб. Тази отзад се изсипва. Излизат хора, красоти, смехове, разпиляват се, несъбираемо разпиляват се, чакащи някой по-уравновесен да ги сбере. И оставаш само със своите лични грехове. На този свят само те са си напълно наши, сигурно защото никой не би ги пожелал. А Исус отмина преди векове.
  Сега чакаш телефона да звънне. А чие лице ще е на екрана? Сигурно няма значение, стига да е красиво. Е, успял си - всички са красиви Това ли търсеше - разнообразие? Колекционерите са нещастници. Винаги нещо им липсва. А, недай им Боже, съберат всичко- какво тогава ще правят с живота си? 
  Това си ти.
  Това съм аз.
  Разговорът с огледалото монолог или диалог е???
  Ако търся себе си в човека срещу мен (стига да не говоря с огледало) , сигурно ще се разочаровам от него. И ще го укоря за него/мене си.
  Ако търся различното, ще го разбера, приема, оценя ли?
   
  Имало едно време...
  Живял един момък на име Нарцис. Всички му се възхищавали. И леко му се отдавали. Живял си той живот, изтъкан от лесност. 
  Но (приказното "но") решил да види тази своя красота, да и се полюбува, барем не е тя само за другите, и самият той да си се нарадва. Отишъл до едно езерце и погледнал очаквателно в него. И що да види? Лице като лице, с нищо впечатлително. Посърнал той и се повърнал, но се подхлъзнал, паднал тежко във водата и удавил живота си.
  Боговете се били смилили над него. Не щял той да е щастлив само с чуждото възхищение, а щял да търси красотата си в много очи. И не щял да я намери, и щяло да го тъй боли. Защото се не търси собствена красота в чуждите очи.
   
  Това съм аз, в някой друг, приказно-тъжен живот.
  Търся себе си в чуждите очи.
  Тогава как да видя тяхната красота и да се влюбя?