Рисковано ли е да си блогър в България?

Чувствам, че трябва да напиша няколко думи за блогването на политически коментари, ако и, признавам, да съм начинаещ в тази област.

Медиите са манипулирани. Това е факт. У нас това стана пределно ясно около събитията на 14 януари, когато по телевизии, радиа, вестници изпъкнаха няколко десетки провокатори, а не хилядите истински недоволни. За чуждите медии да не говорим - доста са ни говорили как тоталитарните държави процеждат и избирателно пропускат информацията (справка Оруел "1984" - давам я за четене), но същото нещо се практикува и в "либерално-демократичния" Запад (справка Чомски "Необходимите илюзии", също налична).

Вестниците се изкупуват свободно от хората с пари, добити от спестени закуски предполагаемо, телевизиите по целия свят са собственост на корпорации, скоро и у нас ще се случи същото.

Какво остава? Остава Интернет. Сайтове, форуми, блогове и т.н. са зона на пълна свобода, поне засега, ако не се осъществят въжделенията на силовите структури по целия свят, защитаващи корпорациите, които непряко ги фанансират и използват като маши за вадене на горещите кестени от огъня.(Вижте блога на Бого Шопов, той е лицето на съпротивата срещу тези идиотщини).

Оставаме ние, които имаме мнение и не ни е страх да го кажем. Преди седмица-две написах един материал за Ирена Кръстева, медийната императрица, бленуваща монопол и пълна власт(вж. в етикетите "Политика"). Близките ми хора не на шега се притесниха и ме убеждаваха да не пиша по темата или пък да смекча думите си. Не го направих. Не искам. И не трябва.

Хора, това е шанс. Най-сетне словото, което променя историята, е в ръцете на всички. Не на един монах, който може да го закове на врата на църква във Витенберг, не на шепа манипулатори, получаващи огромна издръжка, за да финансират вестниците си и да насочат една почти стабилизирана държава към втора революция само в рамките на няколко месеца, не в пипалата на гигантските западни октоподи, именуващи се лицемерно безпристрастни медии.

В нас. С една клавиатура може да се твори зло, може и да се създаде добро. Може да се лъже до безумие, може и да се пише честно до болка, болка и за пишещия, и за четящия. 

Свалям шапка на десетките български блогъри, на които не им пука. Знаем, че в тази държава е опасно, знаем, че думите могат да донесат беди. Но те могат и да разпалят пожари, които да прочистят тялото на тази абсурдна държавна машина от метастазите, които са я обгърнали и зловещо я смучат с арогантна ненаситност.

Знаем, че няма оправия по лесния начин! Управляващите нагледно демонстрираха, че не им пука от нищо и никой, готови са да заплатят с Всичките Наши Пари критиките на Европа. И не че там няма корупция и не се краде на поразия. Но поне срещу това се върши работа и се помага на хората да живят човешки. А ужасно е, когато един Човек не може да живее Човешки, колкото и разтегателно и изменчиво да е това определение.

Затова аз знам, че е рисковано да си блогър. Знам приятелка, която се отказа да блогва, след като у тях цъфна един идиот, обиден от думите й. Знам, че някой може да пострада, може да съм аз, може да е всеки един.

Но не и всички!

ДАНС си умира да следи трафика. Защото само така ще може да възпре свободните писания. Само така тъмни сатани ще научават кой откъде какво пише и ще могат да "въздействат" върху тях. Това е положението. Живеещите в мрежата са открити пред света, за разлика от обитаващите клуб "Неро" Бомбастичния и подобни свърталища.

Знаем, че има риск. Но ще го поемем и, надявам се, и вие мислите така.

Защото иначе не си заслужава да сме тук и сега. Не ще сме достойни за времето си и възможностите, които ни дава.

И ще сме само народът-стадо, който не се споменава в учебниците по история. Него не го е имало.