Екологичната катастрофа на Великденския остров вещае бъдещето на цялата планета

   От няколко дни съм се зачел в мащабното изследване на Джаред Даймънд "Колапсът. Човешките общества между успеха и провала". Известният изследовател (автор и на "Пушки, вируси и стомана") е разгледал из основи редица общества - както древни, така и съвременни, като при всички е потърсил общото между тяхното развитие и въздействието, което оказват върху околната среда.

   Реших, че подобен труд не заслужава една бегла, па макар и хвалебствена статия, затова и ще напиша няколко, посветени на някои от най-интересните случаи, които е разгледал.

   Като за начало ще разкажа накратко за историята на Великденския остров, предполагам, че повечето знаете за какво иде реч. Интересното при него е, че той е едно напълно изолирано късче земя, което след заселването му от мигриращи полинезийци през Х в. е напълно откъснато от останалия свят. Затова и ме впечатли прекрасната аналогия, която прави Даймънд - островът е просто умалена версия на нашата планета - не можем да я напуснем, а ако унищожим екоравновесието й, ще унищожим себе си...

   Какви са условията, които заварват полинезийците на острова? Покрит с гъсти гори, около него има бедни на риба води. Достъпът до питейна вода е труден – вулканичната почва изсмуква бързо дъждовната, а и не вали чак толкоз. Заселниците бързо избиват птиците и морските бозайници, а като домашни животни гледат само кокошки.

   Островът е бил разделен на няколко територии, контролирани от племенни вождове. Именно техните образи са запечатани в огромните статуи (моаи), които и до днес впечатляват със своята загадъчност и събуждат безпочвени теории за извънземна намеса. Няколко думи за тях - те са разположени на огромни платформи, наречени аху. Повечето са разположени по крайбрежието, а моаите върху тях са обърнати с лице към сушата.  Малките платформи тежат около 200 т, най-голямата – Аху Тонгарики – 9 000 т! Пред  ахутата има крематориуми с останки от хиляди тела на хора и животни. Традицията на изграждане на подобни статуи не е уникална, има аналози в източната част на Полинезия. Повечето статуи са около 4 м високи и тежат 10 т. Най-високата – Паро – тежи 75 т. П0-късните статуи са по-големи, но и по-леки - увеличаването на размерите им Даймънд обяснява с нарастанала конкуренция между вождовете, които се опитвали да изтъкнат властта си.

  Защо са били издигани? Причините според изследователя са на първо място е имало добър вулканичен материал за ваене - туф. Другите островни общества в Тихия океан са били относително наблизо и са изразходвали енергия в търговия и войни, но на Великденския са били напълно изолирани - може наистина да се каже на шега, че са нямали какво толкова за правене. За преноса на статуите е помагал почти равнинния терен на острова.  
   Моаите са пренасяни по дървени траверси – опитно е доказано, че за около седмица 50-70 души за 5 часа работа дневно могат да издърпат средна статуя на 17 км – най-дългото разстояние от мината до крайбрежие. Според изчисления на учени 1 статуя е била изработвана от 20 ваятели за около месец.

   И оттук насочваме вниманието към екологичната катастрофа. Днес на Великденския остров дървета няма. Местните са ги изсекли до едно за изработка на въжета и трупи за пренасянето. На острова е имало огромен вид палма с диаметър ок. 2 м и над 20 м височина.

   Тежкия труд е изисквал сериозно хранене – увеличение на посевните площи, които бързо изтощили почвата.  Бързото увеличение на населението е причинила необратима промяна в екологичното равновесие.

  След изсичането на дърветата са започнали да греят с треви. Дотогава местните са кремирали мъртъвците си, но се насочват към мумифициране и погребване. Но и тези мерки не спасяват положението - липсата на дърветата отприщва неудържима ерозия на почвата и последвал глад, канибализъм и демографски срив. Даймънд цитира едно от най-лошите оскърбления на местните: “Плътта на майка ти да се заклещи между зъбите ми".

   Гладът срива авторитета на владетелите. Започнали размирици и мнозина се върнали в пещерите за защита. В началото на XVII в рухва и религията – край с моите, немалко са разрушени.

   След идването на европейците сценарият е до болка познат - епидемии от шарка и отвличане в робство. През 1872 г. на острова са останали само 111 местни жители при многохилядно население през предните векове.

   Това ли ни очаква? Може да ни се струва смешно, че заради владетелски амбиции е могло да се унищожи природата на цял остров - местните буквално са отрязали клона, на който са стояли.

   Но не правим ли и ние същото в този миг с безкрайното преклонение пред консумистическия бог?

----------

Виж още:

Болц оповестява своя "Консумистически манифест", но апологетиката му дразни 

Филмът "Корпорацията" показва жестоката реалност на съвременното хищничество

Кървавият метал, носещ смърт в Конго, е в GSM-те ни

Престъпленията на световните марки и транснационални корпорации