В спортно настроение съм. След двете великолепни победи над Сърбия и Италия на Европейското по волейбол единственото, което ме спира да напиша възторжени статии, е да не дърпам дявола за опашката.
Затова и ще напиша няколко думи за фантастичната антология “Спортът на бъдещето”(255 с.), която прочетох още на морето, но все не й идваше реда.
Както вече споменах, харесвам антологиите, защото дават малки, но много различни точки към една обща тема. И в тази е така, като темата е спортът, този “опиум за народите”, ако е разрешено да парафразирам другаря Ленин.
Какви ли не спортове има в антологията – регата с космически яхти, движени от слънчев вятър; странно сумо с психичен натиск вместо сблъсък на огромни тела; модифицирани лекоатлети, постигащи изумителни резултати за славата на корпорациите; дежурни два разказа за бейзбол и баскетбол (все пак оригинала е издаден в САЩ), които не са никак лоши, както и един малко странен разказ за зомбита-проститутки, който ама хич не е на мястото си, и други.
Да, спортът се движи към бъдещето далеч по-бързо от останалата част на света. Вижте плувците и техните “рекорди” благодарение на костюмите им. Вижте извънземния Болт. Дори и любимия ми волейбол се е променил до неузнаваемост от последните години, когато играех. Спортът си лети, защото в него има пари, много пари, а няма по-силен стимул.
Като чета разказите в антологията обаче, все си мисля, че това не е на добре. Ще видим, ще видим.
Няма коментари:
Публикуване на коментар