“Пощоряване” на Пратчет – май Великият смехотворец губи форма или грешката е в превода…

   Часове след забавното ми участие в детското шоу “Яко” по БНТ сядам да пиша за поредната книга от “Голямата лятна олимпиада”. За предаването ще кажа само, че всички – и екипа зад камерата, и водещите, са готини и наистина е жалко, че подобно шоу е изтеглено в подобен абсурден час.

   Та, “Пощоряване”(488 г.) на вездесъщия Тери Пратчет – най-сетне негова нова книга, издадена на български. За съжаление и първата, която малко ме разочарова.

   Да, това си е Пратчет в плът и кръв – шантави имена, идиотски персонажи, хаплив хумор и много смях. Но нещо почти недоловимо сякаш липсва. Според morrt проблемът е в превода и съм склонен да се съглася – на места книгата доскучава, което според мен е недопустимо.

   Историята. Мойст ван Липуиг е велик мошеник, който владее до съвършено умението да баламосва глупаци. За негово съжаление е хванат и обесен. Не може да се отрече оригиналността на идеята главния ти герой да умира на 20-а страница.

   Оказва се обаче, че обесването е блъф, организиран от всемогъщия деспот на Анкх-Морпорк Ветинари. Той предлага избор на Мойст – да бъде довършено упражнението с обесването или да поеме длъжността шеф на пощата, която не работи от години. Тънкият проблем на работата е, че за седмица петима назначени шефове са загинали. Мойст няма много избор, а към него е прикрепен един голем, който да се грижи да не избяга. Което измамникът прави веднага, при това крайно безуспешно.

   Пощата е огромна сграда, натъпкана с неизпратени писма, покрити с гълъбови курешки. На всичкото отгоре никой няма нужда да праща писма, защото има система от семафорни кули, които изпращат съобщенията подобно на телеграф. Проблемът е, че фирмата “Гранд Пън” е успяла с измама да ги купи и сега системата е станала както скъпа, така и ненадеждна. А шефовете на фирмата като типични капиталисти не пробират методи, за да отстранят всяка нововъзникнала конкуренция.

   Затова и пощата скоро пламва, но Мойст получава боговдъховение и намира 150 000 анкхморпоркски долара (по съвпадение точно колкото е общата сума откраднати от него пари), с който тръгва да я преизгражда, освен това се оказва, че все пак в него има амбиция и решава да тръшне отведнъж зловещата си конкуренция. А между другото и всячески се мъчи да впечатли мацката Адора бел Диърхарт, илюстрирана като кандидатка за рак на белите дробове още на 30 г.

   Той предлага облог – кой ще изпрати пръв съобщение до далечния град Генуа. На теория на “Гранд пън” ще са нужни 2 часа, на пощенския впряг – 2 месеца.

   Практически още същата вечер Мойст печели. И то с гръм и трясък. Ще ви издам тайната – мъртвите му помагат…

  ---

  А сега едно по-различно заключение. Оказа се, че тази книга и една друга - „Дребнио волен народ“ – са вече преведени отдавна и са достъпни абсолютно свободно. Преводачът се казва de Cyrvool и искам да изкажа уваженето си към трудът му. Шапка долу пред един Човек без ламтеж за финикийски знаци.

   Затова ето ви един линк към статия в блога ASSENOF, където има линкове и към двете книги. Специално за превода на “Пощоряване” горещо го препоръчвам, защото в края има въздългички бележки, в които обстойно са обяснени куп тънки моменти при превода, както и точното изписване на имената, които са просто изключителни. Иначе за книгата са писали още тук, тук, тук и тук.

   Айди, пощорявайте!