Гор Видал се бори с митовете във "Вечна война за вечен мир"

   Гор Видал е съвременния Дон Кихот. Водещ загубена битка, той пише и пише срещу имперската агресия, която налагат САЩ след края на Втората световна война. Уважаван писател и доказан историк, той не може да бъде заклеймен като луд или невежа - името му е известно и думите му трябва да бъдат осмислени.

   "Вечна война за вечен мир" е сбор от есета, които са обединени около една обща тема - Манипулацията. Тази, която бива налагана безпощадно чрез медиите и учебниците, чрез фалшиви документални филми и лъжливи книги.

   Между страници 30 и 45 Видал цитира 198 военни операции, които са провели американски части, голяма част от които са тайни и тотално незаконни - атентати и сваляне на правителства. Тези факти е трудно да бъдат оборени.

   Първата част на книгата е центрирана около трагедията на Тимъти Маквей, който на 19 април 1995 г. взривява федералната сграда "Мура" в щата Оклахома, при което загиват 168 души и над 800 са ранени. Редица доказателства сочат, че няма как Маквей да е действал сам, но след бърза демонизация в медиите той поема цялата вина и е осъден на смърт.

   Видал си е комуникирал с него. И разкрива едма различна история - Маквей наистина е взел участие във взрива - но е имал причина за това деяние. През 1993 г. при полицейска атака срещу седалището на сектата "Клонка Давидова" в Тексас загиват 80 нейни членове - основено беззащитни жени и деца. Според Видал нападението е символ на полицейската безнаказаност, които правят каквото си искат. Маквей е бил отвратен от полицейщината в САЩ и затова със свои съмишленици е осъществил кървавото нападение. За което получава и смъртоносна инжекция.

   Писателят е написал немалко страници и за събитията от 11.09.2001 г. Нито една дума не съвпада с официалните интерпретации. Неговата версия е следната - 2 месеца преди атаките американските военни заплашват с удари талибаните. Причината - те пречат на “Юнион ойл” от Калифорния да прокара газопровод през Афганистан – Буш и Чейни имат връзка с фирми, които биха се облагодетелствали от него. Веднага след разгрома на талибаните договорът е подписан и златото потича като река за заинтересованите корпорации.

   Видал се връща и назад - пише за Пърл Харбър и сочи доказателства, че Рузвелт не само е знаел за нападението, но и го е провокирал с ултиматум към японците. Скача и към Труман - според свидетелство в дневника на президента от 18 юли 1945 г. той е получил послание от японският император с молба за мир, но това е игнорирано, за да бъдат пуснати бомбите. И да се лансира дебелата лъжа, че така са спасени американски животи.

   За още много неща пише Видал - някои известни, други не - но истинни. Но ако някой не иска да мисли, то си е за негова сметка.

   Един цитат казва ясно гледната му точка: “Не зачитаме мирните споразумения. Пренебрегваме международните съдилища. Нанасяме едностранни удари, където сварим. Даваме нареждания на ООН, но не плащаме членския си внос. Оплакваме се от тероризъм, но нашата империя понастоящем е най-големия терорист в света. Бомбардираме, нападаме, разрушаваме други държави. Въпреки че ние, народът на Съединените щати, сме единственият източник на законодателна власт в тази страна, вече нямаме представители в Конгреса. Нашият Конгрес е изнудван от корпоративна Америка и от нейния полицай – имперската военна машина”.

   И толкова. Който има очи, да гледа; който има уши, да слуша; тези, които харесват да мълчат - тяхно е царството небесно...

---

  Виж още:

   Филмът "Корпорацията" показва жестоката реалност на съвременното хищничество

   Престъпленията на световните марки и транснационални корпорации

   Болц оповестява своя "Консумистически манифест", но апологетиката му дразни