Стоманеният плъх: Крадецът вика “Дръжте убиеца”

   Сядам да пиша с широка усмивка на лицето си. След негово всемогъщество Дъглас Адамс отдавна не бях попадал на качествена хумористична фантастика. Дори бях брутално разочарован при прочитането на една от частите на Бил Галактическия герой от Хари Харисън.
   Изумително е обаче, че точно същия автор ми върна вярата в добрия стар космически смях. Прочетох за нула време великолепния първи том (621 с.) на историите за “Стоманения плъх”, в които безгрижния обирджия Джеймс Боливар ди Гриз неколкократно спасява света и то по крайно безумни начини.
   Да, ди Гриз е култов герой и нищо по-малко. Умен, бърз, неуловим, и неслучайно си е спечелил прозвището Хлъзгавия Джим. Той обира каквото си поиска и живее както си поиска, и то в едно високотехнологично, уредено и следователно скучновато бъдеще. До момента, в който среща жената на живота си, която точно на няколко пъти почти го убива, докато самата тя разбере, че той е за нея. И след това като екип двамата се заемат да крадат каквото си поискат и да живеят както си поискат.
  Но освен тези си дейности, Хлъзгавия Джим е и непостоянен агент на Специалният корпус – тайнствена полицейска организация, които се изхитряват да убеждават мошениците като Гриз да спасяват света и да преследват по-лоши престъпници без скрупули.  И в крайна сметка крадци преследват убийци в името на честта и морала, и то по крайно смешен начин.
  В том първи са включени четири отделни новели за приключенията на Стоманения плъх, който редовно бяга от Специалния корпус, забърква се в абсурдни каши и в крайна сметка се завръща, за да спасява Галактиката.
   В “Стоманения плъх” той упорито преследва безжалостната Анджелина, която залавя не без нейната благосклонност и след лееека мозъчна обработка тя усмирява временно убийствените си наклонности, за да стане негова жена.
   “Отмъщението на Стоманения плъх” се провежда на странната милитаризирана планета Клайаанд, която против всяка логика се изхитрява да провежда междупланетарни нашествия и сякаш нищо не може да я спре.
   В “Стоманеният плъх спасява света” Хлъзгавия Джим се оплита във времето, когато тайнствен противник атакува Специалния корпус от някаква митична планета, наречена Земя през 1975 г. нейно летоброене или 30 000 г. назад в миналото по-точно. Крадеца отива там, обърква всичко, налага му се да литне в 1807 г., където научава, че Наполеон е завладял Англия и цяла Европа, и то с оръжия от бъдещето. Сред историческия хаос ди Гриз пак се проваля, но е спасен по чудо (нещо редовно за него), прехвърля се пак напред в бъдещето и все пак спасява своето настояще.
  И накрая, най-интересната част – “Стоманения плъх те иска!” – разказва за нападението на съюзени лигави извънземни, които мразят сухотата на хората. Дегизиран като влажен таласъм, Хлъзгавия Джим пак трябва да спасява кожите на всички. Накрая два негови велики плана са осуетени от изникнали от нищото Нравствен и Темпорален корпус, които се оказват над Специалния, но за крадеца не струва нищо да надхитри и тях.
   Честно, книгата ми напълни душата и напълно изкупи греха на Хари Харисън, натрупан с гротескния Бил Галактическия герой. Единственото, което не ми допадна, че Хлъзгавия Джим разполага с практически неизчерпаем резерв от оръжия, а щом се лиши от тях, се измъква буквално с голи ръце отдето си поиска, а ако и това не стане, жена му се появява от нищото и го спасява.
   Но нали затова е Стоманения плъх – за да оцелява дори и в далечното и много технологично бъдеще.