Умряла Коледа

   Хич не съм по празниците. Освен ако други не наредят масата, а аз да се отчета в яденето и пиенето. И купуването на подаръците – кошмар и тежко изпитание. Но пък обичам да получавам, трябва да се признае.

   Снощи бях в тежка депресия. Любимата ми половинка ултимативно ми заяви, че ще трябва да извадя скътаните парички от касичката и в съботния ден да поемем на поход из “Джъмбо”, НДК и Sky city.

  Гемиите ми потънаха като кит в Дунава. Молих се. Умолявах дълго и вещо. Опитах се да пророня някоя сълза – не успях.

   Пробвах с логика, макар че при жена такива не минават. Обяснявах, че утре хем е събота, хем е последната събота преди Коледа – тоест стотиците съботни пазаруващи сега ще са хиляди коледно пазаруващи.

    Но не. Тя не ме послуша. Накрая все пак поомекна и ме подкупи с палачинки срещу моето подчинение през деня. Приех рушвета, то битката си бе загубена предварително.

  Но грешах. Очакваните тълпи на горепосочените места (до последното не стигахме – парите свършиха) бяха в далеч по-умерени количества. Налице бяха само втръсващите мелодии и безумните украси. Хората ги няма, кризата ги е изяла. Коледата е умряла, тъй като тя е основана на консумацията – на купуването, ненаситно и страстно. Какъвто символа – комерсиален дебелак, такъв и празника.

  Даже преди дни четох, че в един коледен филм на дядо Коледа му правят данъчна ревизия. Мисля си – ето така се зомбират американчетата – че никой не може да избяга от данъците. Ужст.

  Все пак празник иде, ще завършва оптимистично - вече си имам коледни подаръци, основно изразяващи се в дрехи, колко излишно, бих казал. И Надя си има коледни подаръци, но след ден-два техния брой ще се увеличи, нали ми е Снежанка Джуджанкова – на снимката с едно джудже под прикритие в мое лице :).