Обяснете ми защо, защото сам не мога.
Защо трябваше да почвам с уиски от работата, за да ми е спорно писането?
Защо купих бира за купона, че и даже си я пих?
Защо един приятел бе купил скъпо уиски, защото спечелил стипендия, та трябваше да му помогнем с него?
Защо друг приятел ми бе взел "Столично тъмно", та и него уважих?
А защо после продължихме с уискито?
И какви бяха тези пури за заклет непушач като мен?
А пеенето и срамните снимки, защооо?
И най-накрая - защо трябва да работя днес, а?
Ужст. 9 декември е.
6 коментара:
Защото, Ице, някой трябва да се нагърби и с това. Аз не съм слънце да огрея навсякъде, я...
:)
Утре ще си по-добре. Просто "утре"-то изглежда невъзможно далеч.
Добро утешение, благодаря :)
Едно време, баби, в разгара на всякоя ихня все се намираше някой, който да запее една епична песен, предсказваща близкото бъдеще на участниците. Сега няма тука да цитирам пълния текст на песента, щото верно е същи епос, а само припева:
"А утре ще ни друса
страшен махмурлизъм -
главите ще накиснем
в кофи с лед,
в кооофи с лееед..."
Ъъъ, и не знам защо, ама никакво съчувствие не изпитвам.
:-)
Ти уби всичко детско в мен. Отивам да диря кофа с лед... :)
Аз ти съчувствам. Впрочем в цялата история има само една истински голямо грешка - Столичното тъмно. Това нещо е променило много животи, да...Нищо, ще знаеш за следващия път - само уиски и нищо друго, особено бира (особено тъмна). :)))
Мда, може и то да е виновно. Ама е вкусно, дявол да го вземе, не съм отказвал никогаж халба със "Столично". Пък занапред ще видим :)
Публикуване на коментар