20 декември 2009

Как да загубиш най-добрия си приятел?

   Отговорът е прост – като заживееш с него.lost-friend

   Тъжно е колко лесно можеш да загубиш най-близкия си човек на цялата планета. Този, който е бил винаги до теб години наред. С който, дори и след месеци далеч един от друг, започвате да говорите, сякаш вчера сте си казали чао. Приятелят, който знае за теб неща, които никой друг не бива да знае, и все пак си сигурен, че те са на сигурно място. Човекът, към когото винаги можеш да се обърнеш за помощ и знаеш, че ще бъде насреща. Който никога няма да седне да те разубеждава да следваш мечтите и сърцето си. 

   И после се случва, че може да заживеете заедно, нали наемът трябва някакси да се плаща. В началото е хубаво – сериалът “Приятели” не лъже – наистина е страхотно да живееш с готини приятели наоколо.

   Но после нещата започват да се променят. Откривате един в друг дребните дразнещи навици, които всеки притежава. Тези, за които не сте и предполагали. Тогава, когато единият иска да спи, а другият държи да гледа по крайно шумен начин футбол. Когато единият работи здраво, а другият не успява да се съобразява с това. Когато някой е изял всичко в хладилника и не си е направил труд да купи нещо. Когато единият обича да си пийва, понякога с компания, а другият не е на тази вълна. И внезапно започвате да си говорите само за покупките и кой ще изчисти коридора.

   Знаете ли колко лесно стават тези неща? Изведнъж се усещаш, че от месеци не сте си говорили както някога, нищо че се виждате всеки ден. Имаш куп тайни, които не виждаш смисъл да споделиш. И сте се скарвали сто пъти за неизмита чиния или усилен звук на телевизора. Тъпо до безумие.

   Усещам, че губя най-близкия си приятел. И си мисля, че когато утре вече не живеем заедно, пак няма да се върне онова доверие, което е имало помежду ни.

   А дали едно “извинявай” е достатъчно?

12 коментара:

Катя Илиева каза...

Има го и другия момент - живеейки с Дени и Сияна спечелих големи приятелки, защото просто не позволихме на някакво си метене, чистене, миене на чинии и т.н да застават помежду ни. Нищо че тези момичета ги видях за пръв път, когато се качихме да си видим стаята в общежитието. В момента са от хората, на които най-много държа и винаги мога да разчитам.
Съжалявам, че при вас със Сашо не вървят така нещата, както едно време. Всъщност почти в 90 % от случаите, ако заживееш с най-добрия си приятел, битовизмите застават между вас. Поне моите наблюдения са такива сред моите приятели.

Христо Блажев каза...

Затова и примерът ти не е на място. Вие сте свиквали една с друга в движение, както аз трябваше да свиквам с Драго, Мартиновците и други, с които все още сме си близки.
Но е по-трудно, когато си имаш визия за някога и той (визирам себе си) се окаже малко по-различен - тогава става кофти.

Катя Илиева каза...

Много си е намясто, исках просто да кажа, че съвместното съжителство не винаги води до отдалечаване и отчуждаване. Както и да е...

Анонимен каза...

По повод първият коментар - държа да отбележа, че да живееш в общежитие - още повече в една стая, и да живееш в апартамент са съвсем различни неща. Общежитието е място, на което едва ли ще те издразни силната музика на съквартирантката ти, при положение, че от всякъде дъни такава. Но ако бачкаш всеки ден до 19.00 и ставаш сутрин в 7.00 - може пак да си поговорим. Нищо лично - просто примерът, както каза Ицо е мноооооого неуместен.
Сега към Ицо - абе аз чух, че твоят съквартирант има много готина приятелка - така че пак си на далавера :) А сега сериозно - ще дойде момент, в който нещата ще си влязат в релсите (като го уволнят от работа :))- ще видиш. Честна съседска:)

Svetoslav каза...

Кате, за съжаление съм на страната на Ицо :( "Вие сте свиквали една с друга в движение, както аз трябваше да свиквам с Драго, Мартиновците и други, с които все още сме си близки." Хората с които си останахме в контакт са тези с които сме били най далеч като мислене и километри, преди да се запонаем... с някои приятни изключения де

Анонимен каза...

Приятелството, както и любовта живее от прошката. Ако не сте достатъчно силни да си простите значи, че никога не сте били приятели , а сте се самозаблуждавали. Приятел е този, който те познава много добре и въпреки всичко те уважава и обича.
Приятелството е като пътека по която трябва да се минава всеки ден, в противен случай тя буренясва.

Анонимен каза...

Не се оставяйте на тези неща да ви попречат. Ако и той - най-добрият ти приятел - усеща какво става и това не му харесва - направете усилие да промените нещата! Примерно и двамата се постарайте да изпълните изисванията на другия - за да не се налага да си ги напомняте.
Майка имаше една много добра приятелка - бяха винаги заедно до момента, в който се наложи да разчитат изцяло една на друга и да делят един покрив. Почти се намразиха, сега пак се чуват от време на време, не като че ли не е същото - повярвай ми - сближаването на двама приятеля показва всъщност до колко са истински приятели - ако едно съжителство съсипе приятелство - толкова е и било такова, ако то е било истинско - само ще го заздрави!
Моят съвет - когато той се прибере претрепан от работа някой ден, постарай се да направиш там нещо, някакво ядене ала-бала и седни на масата до него, изгони приятелката за момент и другия съквартирант и сподели с приятеля си всичките си тайни и всички неща, които те тревожат, също както преди. Вероятността да ти отвърне със същото и пак да сте двама е огромна!
Иначе знаеш, има различни видове приятелства - приятелство за кафе, приятелство за подсказване на контролни, приятелство за купони, приятелство за самотни дни, за разхождане на кучето, за разговор за книги и приятелство за винаги. Помисли какво е вашето. Ако е било за кафе, както беше с приятелството на майка - нормално е да се съсипе!

И, да, наистина е много готина приятелката му, аз съм свидетел. ;)

Анонимен каза...

Забравих да добавя - ами същото като в любовта с гаджето - кога за последно излязохте на по бира с твоя приятел? Веднага поправете тая грешка, но да е във време удобно и на двамата.
Не знам защо ми се струва, че знам кой от двама ви е мрънкал за непочистения коридор, или неизмитата чиния...

Хриси каза...

Иц, нещата, които описваш, се случват във всяко семейство също така. В началото всеки се е съобразявал, в някакъв момент е сметнал, че след като се познавате толкова добре, няма нужда да се старае - и точно тук е препъникамъкът.
Понятието "най-добър" не изключва уважението,а напротив - ако той не се съобразява, не мисля, че е най-добър. Може би на теб ти е било "най-добре" с него, както и на него с теб. Споделянето и всичко останало на база взаимна симпатия може да се получи с всеки, но това не прави човека "най-добър" измежду всички.
Хората са склонни да обвиняват битовизмите, нон истината е, че не те са им виновни, а тяхното нежелание да поемат отговорност и да се съобразяват.
Нещата обаче са поправими, и се оправят с диалог :)
И ако това е наистина "най-добрият" ти приятел, то след диалога много неща ще си дойдат на мястото... като под 'диалог' не визирам да се упреквате за това кой какво е направил и какво евентуално не е, а как ще си разпределите задълженията :)))
Успех! :)

Мория ₪ каза...

А, моля, моля! Анонимен,това за изгонването на приятелката и съквартиранта беше грубо! Половината от времето през седмицата мен ме няма, а съквартиранта (Владко), поне по мои наблюдения не ангажира хората с присъствието си. Така, че нека вината да не е в нас двамата или изобщо в някой друг, освен главните участници!;)

Philipotel каза...

Ако един мъж сготви на друг, седне до него и каже "ще споделиш ли какво те тревожи", то явно въпросният е минал на другия бряг и трябва сериозно да се внимава с изпускането на сапуна. Мъжете решават проблемите по два основни начина:
1. Замазват положението с ритуал, включващ безцелни вулгарно-просташки разговори и пиене на бира. Темите се свеждат до жени ( на конкретно, а в абстрактен или чисто анатомичен аспект), спорт (или оръжие, кой каквото го влече) и компютри (това последното жените не трябва да го знаят)
2. Бият се... и пият бира. Понякога е просто част от гореописаният ритуал.
Така че изгонването на жените си е добро предложение - където няма жени няма и драми, споделяне, интриги и сериали. Но пък няма и цици, което винаги ще си остане преоритет № 1 в мъжката психика... Общо взето трябва да се намери баланс и жените да се гонят само от време на време. Може би 2-3 пъти седмично.

Христо Блажев каза...

Благодаря на всички за изчерпателните коментари, наистина към проблема може да се подходи от много страни - както с повече внимание един към друг (което си звучи гейски, няма лъжа), така и да изгоним тез пусти гаджета и да се отдадем на нещата, които ни свързват - бирите и филмите с цици.
Но последното си мисля, че няма да подейства. Ще го измисля, всичко е поправимо на този свят.
Но все пак внимавайте, като заживявате с близък човек - нещата не винаги потръгват.