Седнах да чета "Консумистически манифест" на Норберт Болц със сериозно подозрение дали ще схвана лесно написаното. Оказа се, че притеснението ми бе напразно - почти цялата книга(158 с.) е написана в разбираем стил.
Честно казано, изводите на Болц не ми допаднаха никак. Не мога да кажа, че в него има научно равнодушие, според мен той е силен апологет на западния капитализъм, колкото и да се опитва да заклейми консумативизма като модерна религия със своите канони.
Според него на света има две религии – консумизъм и антиамериканизъм. Доста самодоволно, не мислите ли? Първата има основна функция снабдяване на всекидневните стоки със спиритуална принаденена стойност. Болц счита, че недемократичните държави трябва да бъдат заразени с вируса на консумативизма, само не ми е ясно тогава кои ще бъдат роби, за да работят за жълти стотинки или срещу храна.
Болц въвежда клиширано мнение за ислямският фундаментализъм като изначално зло и смята, че консумизмът е имунната система на световното общество срещу вируса на фанатичните религии. Демек купувай, а не вярвай. И "гениалното" прозрение: "Фанатизмът е религиозен онанизъм", какво да коментира човек.
Виж, в тези му думи намерих вярно: “Консумизмът не обещава нито цел, нито край на историята, той просто обещава, че винаги ще има нещо ново” - но в такъв случай какъв смисъл има живота?
Болц смята, че не завистта мотивира антиамериканизма - напротив, той е отличителна черта на самото западно общество, тя е движещата му сила - купувай, за да имаш като другите.
Авторът се спира нашироко върху ролята на парите и стоките - според него капитализмът е религия без божество – форма на новоезичество, защото е практически ориентиран. В него има култ всеки ден - култът към стоката. Световните изложения са свещените места пред фетиша “стока”, а парите – изображения на светци и обожествяване на разменната стойност. И при все тези констатации той не се свени да заяви: "Там, където парите управляват света, няма място за властта като фанатични идеологии и кървави насилие. Монетизираната алчност укротява всички останали страсти. Любовта към парите събужда доверие – тя поражда единствено стремеж към богатство!" Зловещо, сякаш стремежът към богатствто не води към мерзка алчност, която е готова да убива.
Насладата и стимулиращото на потреблението според Болц не са в удовлетворението на потребностите, а тъкмо в неудовлетворението, което непрекъснато подклажда копнежа. Примерно "за рицаря на масовата демокрация автомобилът е едновременно кон и доспехи”, а модерният човек живее в емоционален вакуум – той се нуждае от ситуации на контролиран риск като бързото каране.
И накрая една истинна констатация за корпорациите: “концерните днес с чиста съвест разработват един капитализъм, който се назовава “загрижен капитализъм”, защото идеализмът в момента се продава много добре." Тоест ни продават собствените ни мечти.
Не претендирам, че в тези няколко реда съм преразказал цялата книга - тя е много по-дълбока, с обширни обяснения и разработки, но мисля, че посочените по-горе изводи позволяват да се направи извод, че този труд може да прави фурор в западна държава - той дава ОПРАВДАНИЯ ЗА ТОВА-КОЕТО-СМЕ, но не може да прикрие невежеството си в механизмите на живот в целия извънзападен свят.
Болц дефинира западното общество като привлекателно, защото наместо религия от традиционен тип е прегърнал една друга, практически насочена вяра - консумативизма. Но според мен не вижда, че ако други религии дават спокойствие и сигурност, тази води само до стрес и душевно разрушение.
3 коментара:
Това ми напомня за
http://www.youtube.com/watch?v=-KBx1VxBkFw
Да, братле, хубав клип.
Според мен авторът, съдейки по начина, по който излага идеите си, в действителност не е привърженик на консумизма. Предполагам, че умишлено е избрал циничната псевдоапологетика, именно за да дразни и по този начин да накара повече хора да опонират.
Д. Йорданов
Публикуване на коментар