Болц оповестява своя "Консумистически манифест", но апологетиката му дразни

   Седнах да чета "Консумистически манифест" на Норберт Болц със сериозно подозрение дали ще схвана лесно написаното. Оказа се, че притеснението ми бе напразно - почти цялата книга(158 с.) е написана в разбираем стил.

   Честно казано, изводите на Болц не ми допаднаха никак. Не мога да кажа, че в него има научно равнодушие, според мен той е силен апологет на западния капитализъм, колкото и да се опитва да заклейми консумативизма като модерна религия със своите канони.

   Според него на света има две религии – консумизъм и антиамериканизъм. Доста самодоволно, не мислите ли? Първата има основна функция снабдяване на всекидневните стоки със спиритуална принаденена стойност. Болц счита, че недемократичните държави трябва да бъдат заразени с вируса на консумативизма, само не ми е ясно тогава кои ще бъдат роби, за да работят за жълти стотинки или срещу храна.

   Болц въвежда клиширано мнение за ислямският фундаментализъм като изначално зло и смята, че консумизмът е имунната система на световното общество срещу вируса на фанатичните религии. Демек купувай, а не вярвай. И "гениалното" прозрение: "Фанатизмът е религиозен онанизъм", какво да коментира човек.

   Виж, в тези му думи намерих вярно: “Консумизмът не обещава нито цел, нито край на историята, той просто обещава, че винаги ще има нещо ново” - но в такъв случай какъв смисъл има живота?

   Болц смята, че не завистта мотивира антиамериканизма - напротив, той е отличителна черта на самото западно общество, тя е движещата му сила - купувай, за да имаш като другите. 

   Авторът се спира нашироко върху ролята на парите и стоките - според него капитализмът е религия без божество – форма на новоезичество, защото е практически ориентиран. В него има култ всеки ден - култът към стоката. Световните изложения са свещените места пред фетиша “стока”, а парите – изображения на светци и обожествяване на разменната стойност. И при все тези констатации той не се свени да заяви: "Там, където парите управляват света, няма място за властта като фанатични идеологии и кървави насилие. Монетизираната алчност укротява всички останали страсти. Любовта към парите събужда доверие – тя поражда единствено стремеж към богатство!" Зловещо, сякаш стремежът към богатствто не води към мерзка алчност, която е готова да убива.

  Насладата и стимулиращото на потреблението според Болц не са в удовлетворението на потребностите, а тъкмо в неудовлетворението, което непрекъснато подклажда копнежа. Примерно "за рицаря на масовата демокрация автомобилът е едновременно кон и доспехи”, а модерният човек живее в емоционален вакуум – той се нуждае от ситуации на контролиран риск като бързото каране. 

  И накрая една истинна констатация за корпорациите: “концерните днес с чиста съвест разработват един капитализъм, който се назовава “загрижен капитализъм”, защото идеализмът в момента се продава много добре." Тоест ни продават собствените ни мечти.

   Не претендирам, че в тези няколко реда съм преразказал цялата книга - тя е много по-дълбока, с обширни обяснения и разработки, но мисля, че посочените по-горе изводи позволяват да се направи извод, че този труд може да прави фурор в западна държава - той дава ОПРАВДАНИЯ ЗА ТОВА-КОЕТО-СМЕ, но не може да прикрие невежеството си в механизмите на живот в целия извънзападен свят.

   Болц дефинира западното общество като привлекателно, защото наместо религия от традиционен тип е прегърнал една друга, практически насочена вяра - консумативизма. Но според мен не вижда, че ако други религии дават спокойствие и сигурност, тази води само до стрес и душевно разрушение.