В момента чета настървено "Атлас изправи рамене" на Айн Ранд. Тази утрин дори осъмнах - чак към 5 и нещо легнах да дремна, и то защото свърщих първата част и си оставих втората за днешна консумация. Сред страниците видях една хубава фраза - "Най-мразя хората без цел". И си мисля колко валидно е това около нас.
Вижте улицата. Вижте хората, злобата в рейса, стиснатите устни. Да си платиш сметките не е цел, да си върнеш битовия заем, с който си поправил бойлера, не е цел. Не може да е цел това, което служи да те задържи още малко над повърхността на водата.
Самият аз съм се носил години наред без цел. Без стимули, без силни интереси, или по-точно имах такива, но дотолкова разпръснати, че се обезсилваха взаимно. Затова и продължавам всеки месец да се стисвам, за да дочакам следваща финансова инжекция. И колко хора още са така...
Чудно, ако всички имаме цели, каква ли блъсканица ще настане.
Публикации
5 коментара:
Нямам вече търпение да прочетеш книгата и да споделиш как е.
А относно това ако всички имахме цели щяхме да се избием докато само един осъществи неговата.
Тогава липсата на цели е благотворна за общественото оцеляване?
Зависи от целите :)
Можеш да ги преследваш, но това ми прилича малко на насила хубост.
Цел = искам на всяка цена.
Е, не може. Не винаги това, което искаш, наистина е най-доброто за теб. Важното е да го осъзнаваш.
Съгласна съм с Хриси. За това и повечето няма да осъзнаят това и просто няма да има много хора, които преследват целите си едновременно.
От друга гледна точка- цел е просто да имаш посока, а не някаква константна награда, която да искаш да спечелиш на всяка цена...
Ако всички хора имаха конструктивна посока в живота си, света определено щеше да е по-добър ;)
Публикуване на коментар