Честност. По Стивън Кинг.

   Не, няма да пиша за някой нов роман на Кинг. Пък и се съмнявам, че би сложил подобно име изобщо. Ще пиша за мен, самия Кинг и книгата му "За писането. Мемоари на занаята".

   Обожавам майстора на хоръра. От години насам систематично събирам книгите му. Помня, че в гимназията взимахме 21 лв. стипендия на месец. Час-два след като получавах тези пари, отивах да си купя книга или две на Кинг от сергия във Видин. Продавачът там ми бе съсед и винаги ми намаляваше цената - ако книгата бе 5 лв., той ми я даваше за 4, ако бе 10 - за 8. Тогава накупих доста от книгите на Кинг, издадени у нас през 90-те - с меки корици, често поопърпани, с кофти печат и нерядко дразнещ превод. Но това бе Кинг - и потъвах в историите му.

    Когато за пръв път прочетох "То", поне седмица не ходих на тренировки по волейбол - клубът ни бе низвергнат заради баскетболния отбор и тренирахме вечер от 20:30 до 22:30. Беше късна есен и си бе доволно тъмно по това време. А от всяка шахта сякаш надничаше клоун...

   При прочита на "Гняв" пък се въодушевих. Ако не сте я чели - едно момче застрелва учителка и взима целия си клас за заложници, принуждавайки ги да разкрият съкровените си тайни. И аз взех, че написах едно имитаторско разказче, само че убих класната си, с която така и не се спогодихме - химията не ме увлече и туйто. После и аз разпитвах класа си за различни неща и накрая в мелодраматичен край печелех любовта на момичето, в което бях влюбен. Беше забавно.

   Та с Кинг се имаме отдавна. Признавам, не купувам новите му книги,  и на мен самият ми е неясно защо. Струват ми се... твърде лъскави, твърде комерсиални. Ще видим, може пък и тук да си сменя мнението.

   Преди малко завърших книгата "За писането". Нямам я на книга, прочетох я в електронен вариант, взета от изключителния сайт chitanka.info. В нея Кинг е честен, честен до болка. И за детството си, и за първите си откази, натрупвани на една голяма кука, и за якото бачкане, докато продаде първия си роман... и за нелепия инцидент отпреди 10 години, когато го блъска бус и е на крачка от смъртта... но не прекрачва.
   А между тези събития разказва как пише, какво ползва, как редактира... за кътчетата за писане, за оформяне на абзаците, на пряката реч, на използваните изрази. Разказва всички тъмни тайни на занаята, точно както само един Автор може да разкаже. И да признае честно колко труд е вложил, за да превърне таланта си в инструмент, който му служи вярно. И макар описанието на възможностите, които е имал, пишейки на десетки списания, публикуващи разкази, да звучи обезкуражително на фона на българската реалност, думите му амбицират.

   Благодаря, Кинг, благодаря за честността. И продължавай да пишеш историите си...