Ний сме си нация от мрънкала. И пишещия тези редове не прави ни най-малко изключение. В момента например всекидневно мрънкам, че още ме профилактира "Топлофикация" или че трябва да плащам за кабелна, за да гледам Шампионската лига. Моите съквартиранти също си имат повод да мрънкат - че ще плащам за кабелна и пак апартамента ще се тресе от моята фенщина.
Иначе в по-голям мащаб мрънкането ни е национален спорт. Мрънкаме за спорта - защо се проваляме на всички състезания, а ако на някое спечелим бронз като волейбола - защо не е злато.
Освен за спорта основно мрънкаме по политически тематики. Защо ония са краднали, а ще се разминат безнаказани? И защо сегашните обещават, като да са още в предизборна говорилня? И защо екскомунистка е начело на ЮНЕСКО, и то заради еврейски заговор? Няма угодия.
А все пак сме част от "златния милиард". Имаме канализация. И светофари, та дори и подкупни воглаве с катаджийте. Имаме парно, ако и да дере до кости. И много други неща имаме - даже и супергерой начело на държавата, приличен на комиксов герой на "Марвел"/
Под нас са 5 милиарда бачкатори, които си лягат гладни. И заради които на Женския пазар има маратонки по 10 лв. Същите са и в магазина на Nike, може би с няколко шева в повече, но са по 200 лв. Тези хора губят децата си - от глад и болести. А ние мрънкаме за футбол.
Защото не си гледаме в краката - гледаме нагоре. Дето хората са се уредили, седнали са на кръгли маси и дори са се разбрали за историята как да се пише и чете, а не да се дърляме по махленски с всички на тоя окаян полуостров, дето всеки претендира, че си е изконно негов. Гледаме към уредените държави, дето според мен разликата е, че има толкова много корупция и материални блага за крадене, че остават и за обикновените хора. А у нас дори и политиците си не можем да изхраним - ей го Доган, и той над барбекюто си трепери.
Такива сме си - незабележими. И за това все мрънкаме. И припомняме 1994-а година, която беше преди цели 15 години. Много е кофти да си в тая златна среда - отгоре те мачкат, отдолу те мушкат.
И все сме на тръни. И все сме изтривалка. Докато не се затрием окончателно. Май след около век го предвиждат да се случи.
Има време да си помрънкаме и за това.
Публикации
6 коментара:
Ще прозвучи нескромно, но не съм от описаните случаи. Нескромно, но и много вярно, и правилно, защото не съм самосвал, че да товаря върху себе си чуждото слабоумие.
И все пак си прав за останалите 95%.
PS: За кво са ти и модериране, и капча?
Радвам се, че някой може да се разграничи.
Иначе на въпроса ти - модерирането е главно заради коментари на стари статии, които иначе никога не бих забелязал, а капчата си е заради спама, преди време някакви руски текстове напираха да влизат.
Щастливият човек не е този който притежава много, а който е доволен от това, което има.
Човек ако си е мрънкало, винаги ще намери причина за недоволство. Ха-ха сетих се за калеко Алеко(Рачков) в Монако - "Тука най-депресиращо е да си милионер. Защото така те подтискат милиардерите, че ти идва да се качиш на яхтата и да си заминеш за Карнобат..."
:)))))
Ха, нека направим мрънкането в спорт и най-накрая ще спечелим някой златен медал! Хехехе!
Aquawoman, добър пример, арзсмя ме :)
разсмя, де :)
Публикуване на коментар