Най-върховното визуално преживяване в живота на човек

 

  

    Преди дни споделих във “Фейбсук” този откъс от книгата на Боб Бърман “Пулсът на Слънцето”, но държа да го има и тук като уникален пример както за едно от най-прекрасните природни чудеса, така и как трябва да се пиша според мен за наука – със страст, която заразява:

 

     Магията реално започва десетина минути преди пълното затъмнение, когато Слънцето все още не е изцяло закрито, но почти не се вижда. На този етап все още се нуждаете от защита за очите си. Аз предпочитам заваръчни очила номер 12, тъй като образът през тях е оптически ясен, за разлика от евтините пластмасови очила за наблюдение на затъмнения. (Може да си ги купите от някой железарски магазин, какъвто е изключено да откриете в мола, а по-скоро в най-западналия квартал в града ви, обикновено в съседство с ограден с тел двор, охраняван от ръмжащи заплашително кучета.)

    На този етап Слънцето изглежда като странен полумесец, но най-удивителната гледка и това, което трябва да гледате, е околният пейзаж. Цветовете са наситени, сенките са ясно откроени, контрастът е изключителен. Обикновени обекти като автомобилите изглеждат някак непознати, сякаш осветени от друг тип звезда. Всичко става някак неземно.

    Въздухът се изпълва с очакване, дишането се променя. Минута-две преди пълното затъмнение по всички бели повърхности започват да пробягват извиващи се тъмни линии. Наричат се бягащи сенки и не могат да бъдат заснети. Хайде, опитайте. Когато после гледате заснетия материал, ще видите повърхността, но не и сенчестите линии. Причината е неочаквана и проста – бягащите сенки са с изключително нисък контраст. Тъй като те трептят, окото ги улавя лесно. Но те се намират много под контраста, необходим за фотографско изображение.

    А после настъпва пълното слънчево затъмнение. По-ярките звезди изпъкват в потъмнялото небе. Слънчевата корона озарява небето, простирайки се много по-далече, отколкото сте очаквали. Нейната фина нишковидна структура, следваща нормално невидимите линии на слънчевото магнитно поле, зависи от това, в коя част от слънчевия цикъл се намирате. Само с един поглед можете да установите дали се намирате в период на слънчев минимум или максимум. При последния слънчевата корона е кръгла и по-симетрична, сякаш слънчевите пружини са навити докрай и цялата му мощ се държи в готовност да изригне. При слънчев минимум притихналото Слънце парадоксално излъчва дълги, неравномерни коронални струи. И в двата случая сиянието очевидно идва от друг тип светлина, различна от всичко, което някога сте зървали. И нищо чудно – слънчевата корона засега е най-горещото нещо, което човешкото око би могло да наблюдава. Тя е съставена от плазма, четвъртото състояние на материята, а не от атомите, които съставляват слънчевата повърхност и всичко останало около нас.

    Преживяването е почти прекалено. То не изглежда да е от този свят, нито от този живот.

    Пълното слънчево затъмнение може да продължи от една секунда до около седем минути. То свършва така бързо, но ви оставя пристрастени за цял живот. Наблюдавалите го веднага започват трескаво да обмислят втора ипотека, допълнителна работа или каквото е необходимо, за да могат отново да се озоват под лунната сянка. Това е най-върховното визуално преживяване в живота на човек.