15 май 2012

“Ше им еба мамата мангасарска!”

    Вчера в трамвая зад мен седнаха двама гимназисти – 11-12 клас. Бяха нервни, напрежението извираше от резките им движения, насеченото дишане, късите реплики. Бях се вдълбочил в прекрасните разкази на Деян Енев, но репликата “Ше им еба мамата мангасарска!” прикова вниманието ми.

   Разговорът между младежите – видимо не дебилчета, не и мамини синчета – нормални атлетични момчета, единият с голяма татуировка на ръката – пое в посока, зловещо позната ми от родния Видин: “ще взема нож и ще ги изколям тия мангасарчета”, “петима ми скочиха, мама им мръсна”, “говорих с брат ми, ще се върнем с кола негови хора”, “тия трябва да се избият” и прочие.

   Постепенно позаглъхнаха, само единият повтаряше през минута-две тази фраза: “Ше им еба мамата мангасарска!”.

   Самонавиваше се. Самодоказваше си, че е готов на всичко. Че е вече мъж и трябва да го докаже с агресия. А според мен беше наплашен и искаше да забрави случилото се.

   “Ше им еба мамата мангасарска!”, чух за последно, когато станах и слязох на спирката.

   Не знам дали ще изпълни заканата си. Знам, че тази злоба, примесена с повече страх, отколкото момчето би си признало, ще му донесе беди.

1 коментар:

Nezzo каза...

Ей така умират колко.