Едно литературно море

   Отдавна не съм писал тук, обаче си имам цял ред оправдания и ги предоставям при поискване в писмен вид, стига да ме помолите любезно и да съм в добро настроение :)

   Преди седмица бях на море на едно приятно място – Камчия, което има една характерна особеност – голяма площ е закупена от Московското правителство и наоколо бе бъкано с руски студенти. Толкова красота напълни очите ми и толкова празни останаха ръцете ми…

   Дните ни в Камчия бяха посветени на смесена българо-руска литературна конференция (+ киснене на морския бряг и тежки запои през нощта :). Изнесени бяха доста доклади, като не мога да кажа, че съм слушал внимателно всичките, особено тези на руските колеги, които бяха доста дългички и сериозни, и основно посветени на критика към западното влияние върху света. Моят доклад бе акцентиран на бъдещето на книгите в интернет и предполагам, че ще ви го копирам тук в някакъв момент, засегнах някои важни според мен моменти в използването на мрежата за запазване и увеличаване на класическото четене.

   Основната полза от конференцията (освен припека на морския бряг и тежкото главоболие в утрините) бяха запознанствата. Запознах се с чудесни български творци (включително изключителния Балчо Балчев), но за съжаление с руските колеги не успяхме чак толкова да се разберем. Изненадващо за мен и те, и купищата руски студенти определено не бяха на ти с английския, а моят руски си е за окайване, за съжаление. Лично аз бях щастлив да се запозная и с едно прекрасно момиче – Дария от Варна, която ме накара да повярвам в магията на морската красота. И да не чувам просташки дюдюкания, всичко остана в рамките на запознанството, ако щете вярвайте.

   Какви ли не чудеса се случиха в няколкото кратки дни там. Още първата нощ с едно сладко момиче – Деси, трябваше да минем 2-3 км през тъмна гора, за да се доберем до денонощен магазин и да купим алкохол. По пътя една “Лада” се опита да ни отнесе и тогава се роди легендата за катастрофата от 1975 г., когато соц-возилото убива 7 души и всяка година на същата дата призрачната “Лада” преминава пак по смъртоносния си път. И един от пътниците остава да чака на стоп…

  Мисия “Алкохол” за щастие приключи успешно и последва мощно напиване и тежко будене. Не пропуснахме и нощна разходка по морския бряг, докато още можехме да ходим, естествено.

   Моя милост в стихията си:

  

   На следния ден присъствахме на сутрешната физзарядка на московските  студенти, което си беше гледка – няколкостотин младежи по гащи и потници изпълняват причудливи движения под ритъма на разнообразна музика. Въобще ежедневието им бе доста сериозно планирано – повечето време тренираха разни творчески изпълнения – пеене, танци, сценични етюди, които вечер изнасяха в огромната зала “София”. Май се забавляваха наистина, особено като наоколо бяха сложени куп надписа от сорта “Да се научим да работим в колектив” и други такива. Соц в действие, но с капиталистически оттенък.

   Втората вечер пак се изпонапихме, макар и в по-сериозен състав и след това се разходих по морския бряг с Анамария, за която писах в Книголандия. Установихме, че руските студенти умело се възползват от единственото свободно време, което имат нощем, но май избягваха класическото руско напиване или поне не видях такова.

   Третият ден го започнахме с пеене на “Бански на лалета” на закуска, а руснаците ни гледаха странно, и приключи славно с голям огън на плажа, песни и още повече алкохол. Това бе пикът на моето спиртосване, след тази вечер окончателно се разболях и се наложи да намаля рязко пиячката, за да оцелея до края. Ех, не сме вече толкова млади, не сме.

   На снимката вляо – поетът Слави Георгиев е отпуснал глас, вдясно – Анамария се прави, че не я напичат яко пламъците…

   Не мога да подмина особеностите на руската кухня, която се изразяваше в стъписващи комбинации от типа свинско и кренвирши, руло Стефани и спагети и картофена супа с фиде. Аз лично нямах нищо напротив – според класическото мислене на Джоуи от “Приятели” щом отделните съставки са вкусни, то и заедно ще са годни за ядене.

   Разходихме се с лодки по Камчия, не беше нещо особено интересно, честно казано.

   Всичко, за което не съм разказал тук, не е за разказване, повярвайте ми :)

   Последната снимка – част от българската група в басейна на хотел “Лонгоз”:

  P.S. Почти всички снимки са от фотоапарата на Анамария, която отнесе куп критика от мен за неспирното си снимане, но се оказа, че имало полза и от това. Да се извиня ли, да не се ли извинявам… хм, ще почерпя и толкоз :)