Лошият редактор

    Кратък откъс от “Играта на ангела” на Карлос Руис Сафон, който ужасно ми напомня за един познат…

     “Дон Басилио беше човек със сурова външност и гъсти мустаци, който не търпеше детинщини и бе поддръжник на теорията, че свободната употреба на наречия и прекаленото изпъстряне на речта с прилагателни са отличителен белег на извратените типове и на хората, страдащи от недостиг на витамини. Откриеше ли журналист със склонност към цветистата проза, веднага го пращаше да съчинява некролози в продължение на три седмици. Ако и след това очищение индивидът повтореше грешката си, дон Басилио го назначаваше в отдела за домакински съвети за вечни времена…

   …

   - По-спокойно, млади момко. Я да чуем, какво мислите за щедрата и безразборна употреба на наречия и прилагателни?

   - Мисля, че това е едно срамно деяние, което трябва да бъде квалифицирано в наказателния кодекс – отвърнах с убеждението на войнстващ новопокръстен.

   Дон Басилио кимна одобрително.

    - Добре се справяте, Мартин. Имате ясни приоритети. В тази служба оцеляват онези, които имат приоритети, а не принципи…”