Нацисти от Луната в гавра с империята САЩ

 

   Възможността да видя най-сетне на кино култовата финландско-немско-австралийска шашмотевина – Iron Sky – просто не беше за пропускане, особено гарнирана с присъствието на режисьора Тимо Вуренсола - хайл “София филм фест” за удоволствието!

     Чаках да гледам този филм от няколко години, веднага след като се появиха първите тийзъри за него и начина му на финансиране, много различен от типичните финансотрошачки на Холивуд. По-късно разочарованието, че няма да дойде по кината, бе в общи линии компенсирано с появата на филма с добро качество по торентите, но просто трябваше да си доставя този guilty pleasure. Всъщност при второто гледане филмът ми хареса много повече и не беше само заради големия екран и забиващите здраво “Лайбах” (саундтракът е страхотен!) – знаейки действието, можех да се съсредоточа над сатирата и откровената гавра, които парадно шестваха по екрана, набивайки ботуши в муцуната на куп съвременни гадории.

         Историята е простичка, но дяволът е в детайлите. В близкото бъдеще американска мисия до Луната, изцяло подчинена на поредната президентска кампания в САЩ, разбунва духовете на избягалите там през 1945 г. нацисти и те ускоряват плановете си за отмъстителна инвазия. На Земята дамата-президент на САЩ (Стефани Пол с чудесна прилика с безумното крякало Сара Пейлин) е готова да убива, за да си осигури нов мандат, но вместо да бомбардира Австралия или някой друг (по собствените й думи), получава наготово захаросана с мощни думи нацистка пропаганда, която да използва за кампанията си – а ако и чудовищно познат враг нападне – още по-добре! Нацитата са безнадеждно изостанали от събитията и нямат и идея какво гнездо на змии ги чака долу, а приликата на главния лош с Патрик Суейзи е адски забавна.

   Iron Sky удря болезнено по политическото лицемерие и дипломатическите надлъгвания и откровени лъготевини, а всяка реплика на американската президентша е в пряка кореспонденция с реалността (нейната пиарка пародира страхотно култовата сцена от филма “Крахът на Третия Райх”), в която САЩ просто поискват всичко, което им е нужно, и си го вземат на всяка цена. Този път ще им е нужна помощ в Космоса и той се оказва точно толкова милитаризиран, колкото вероятно е.

   Филмът обаче има едно смазващо качество, което повечето пародии просто не успяват да постигнат – край, който угася усмивката ти и те смълчава. Хепи ендът е ясен – нацистите нямат шанс изначално, но същото се отнася и до човешката цивилизация, оставила безумци и социопати да я ръководят.

  В “Operation kino” може да видите първите 4 мин. от филма, от които ще ви стане ясно за какво иде реч, а обезателно трябва да видите и една от яките сцени, в която севернокорейците поемат отговорност за инвазията.

   Вижте и ревюто на Комитата, който също го е гледал снощи. Тази вечер ще ходя да видя “Космополис”, след като онзи ден гледах “Хичкок”.