16 март 2013

Хичкок – лично и отблизо

  

      Най-сетне успях да се добера до “София филм фест” и до края му ще се опитам да ходя колкото се може повече.a-dnes-antani-hopkins-e-hichkok

    Да гледаш филм за Хичкок, без да си гледал никой негов филм (или поне нямам спомен), си е малко странно, но нейсе. Всъщност се оказа, че не е и нужно, защото макар “Хичкок” да е центриран около замислянето, заснемането и триумфалния успех на “Психо”, това реално е филм за самия режисьор и сложните му отношения с дългогодишната му съпруга Алма (Хелън Мирън). Драма с голяма доза хумор, която ми достави искрено удоволствие, макар да съм сигурен, че за феновете му сигурно е било още по-яко.

   “Хичкок” проследява кратък отрязък от живота на режисьора, в който той трябва да се справи както с усещането си, че е вече стар и не може да заснеме нещо, което да впечатли публиката, така и с отчуждението и подозренията, които застават между него и съпругата му, която влиза в потенциален флирт с писател. Откривайки книгата “Психо” на Робърт Блок, Хичкок решава да я адаптира и заснеме на всяка цена, дори и влизайки в конфронтация с всички.

   HITCHCOCK-Movie Антъни Хопкинс прави великолепна роля и е почти неузнаваем като нацупен и капризен затлъстял старец, който не може да прикрие поредното си увлечение – този път по младата актриса Джанет Лий (Скарлет Йохансон). Близките му кадри са озвучени с неговото тежко дишане, мляскане при ядене, хриптене на места – един огромен мъж, който има постоянни проблеми със здравето си. Говорейки, ми напомни силно на Майкъл Кейн и ролята му като иконома на Батман – нещо във физиономията му просто постоянно ме присещаше. В центъра на филма по някое време застава обаче Алма – в този филм тя е показана като неделима част от успехите на мъжа си, а в някои случаи дори има решаваща роля.

   Върховата сцена във филма си заслужава, компенсирайки слабия момент с лесното решение на потенциалната изневяра на жена му – препълнения с хора киносалон, чийто писъци Хичкок буквално дирижира по време на прочутата сцена с банята от “Психо”.

   Определено чудесно начало на “София филм фест” за мен, довечера отивам да гледам “Iron Sky”, а за утре планирам “Космополис”.

Няма коментари: