Многолик комичен шедьовър – моноспектакълът “Живак”

   

   Снощи гледах пиеса. Не… снощи гледах ураган в първо лице, единствено число – Димитър Живков, – който еднолично успя както да разсипе от смях залата с великолепния си, доминиран от колоритния северозападен диалект многолик монолог, така и умело да докосне дълбини в душите на всеки присъстващ, успявайки в миг да го смълчи и разтърси. От смеха до едва удържаните сълзи преходът е буквално секунди, но още толкова делят и следващата порция буен хилеж.

   Една простичка история, разпростряна сред обран декор, който изпълнява куп функции в различните си конфигурации, давайки възможност на актьора по-удачно да отделя различните роли, в които той прелива непрестанно. Не че това е нужно – Живков изгражда пълнокръвни образи, които си говорят, спорят и се помиряват в миг, конфронтират се и се сливат за секунди върху едно действие, което не те оставя безучастен дори за секунда! Почти не си спомням пиеса, която да съм следил непрестанно със зяпнала уста, страхувайки се да не изпусна ни един цветист израз, ни една нашенска изцепка, ни една пародия на нещо класическо. А преработката на “Колко си хубава!” на Христо Фотев е брилянтна, страховита, абе с една дума: “Малииии…!” :)

   Както и написах в предишния ми текст – за “Рицарят на Светия дух”, – аз от театър не разбирам, но знам кога нещо ми е доставило удоволствие. Във вторник например гледах “Отворена брачна двойка” в “Театър 199” – приятно, но в крайна сметка не остави нищо в мен. Докато “Живак” не само ме накара да се смея, както не съм се смял от месеци, но и остави в мен чисто и светло чувство от досега не само с актьорския талант, но и до корените ми във Видинския край (където, между другото, по-скоро ще чуете абсолютно неразбираема влашка реч, не точно този диалект :).

   Препоръчвам искрено! Следващото представление ще е отново в Столичен куклен театър на 13 март и си правя планове да ида пак, защото, заливайки се от смях, няма как да не съм пропуснал някакви великолепни моменти.

   По-сериозни критични текстове има в “Сега”, “Новинар”, “Public Republic” и съвсем нов-новеничък в “Дума”, макар че не разбрах къде точно чуха псувня в премерената реч на актьора, но иначе текстът е чудесен и много изчерпателен.