06 август 2009

“Империя на ужаса” или какво е да си затворник в Северна Корея – разказ от първо лице

   Зловещото име на книгата “Империя на ужаса” на Канг Чхол Хуан и Пиер Ригуло винаги ми е пречело да седна да я прочета, не обичам книги с подобни гръмки Imp ujasa заглавия.

   Сега обаче я взех с мен във влака Видин-София и я минах безпроблемно. Не мога да не кажа, че заглавието е подвеждащо, ако и да не може да се отрече, че в Северна Корея нещата са зле, много зле.

   Книгата е дълга 203 стр, с меки корици, на предната има интересен фрагмент от снимка на прекланящи се пред огромна статуя севернокорейци.

   Пиер Ригуло е журналист, който е помогнал на Канг Чхол да подреди своя разказ. Книгата е именно писание от първо лице за неговите преживелици по време на живота му в Северна Корея и последвалото бягство през Китай към Южна Корея.

   Семейството на Канг е натрупало богатство в Япония, но подведени от севернокорейската пропаганда, се завръщат в родината си. Там дядо му получава висок пост, но става жертва на вътрешнопартийни интриги и изчезва. Цялото семейство без майката на Канг са пратени в концлагера Йодок. Той е на 9 и прекарва следващите 10 години в лагера, оцелявайки противно на всяка логика.

   Ако сте чели “Цар Плъх” на Джеймс Клавел, ще намерите интересни паралели – и в двете книги дезинтерията отнема човешки  животи, а един от деликатесите е месото от плъхове.

   Мястото е чудовищно, няма да ви го описвам излишно, всички знаете какви асоциации буди думата концлагер. Естествено, няма газови камери, но има яко бачкане до смърт. И чудовищен страх.

  След 10 години в лагера властващите преценяват, че са се “поправили” от несъществуващите си провинения и ги освобождават. Канг прави всичко по силите си и успява да избяга през Китай, откъдето преминава в Южна Корея.

   Книгата е написана като един душевен катарзис. Статутът на богато семейство не ги спасява от лагера на параноичния комунистически режим, а в него посоката е само една – надолу. Канг и Ригуло са напипали умело тона на повествованието, без да задълбават в безмерната бездна на отчаянието на това място, а напротив – акцентират на начините за оцеляване – кражби, убийства на животни, дори разсъбличане на трупове, за да се оцелее в жестоката зима. Да, това са неморални постъпки, но в тези обстоятелства те са инструментът за оцеляване. И както там могат да бъдат погубени души, така и могат да се калят характери от стомана.200602050001_02

   Режим като този в Северна Корея няма шанс, той няма основа за съществуване, няма и право на такова. Вярвам, че близкото бъдеще ще докаже това, и както съм върл противник на зловещия американски корпоративизъм, така и ненавиждам неговия чудовищен антипод – концлагерният опит за комунизъм.

3 коментара:

komitata каза...

Отдавна е издадена тази книга и стилът и е малко наивен, но е разтърсваща. Жалко само, че заглавието е преведено толкова зле. Оригиналното заглавие "Аквариумите на Пхенян" е доста по-оригинално и добро. Не трябва да забравяме тези хора, те ни висят на съвестта във всеки един момент.

Анонимен каза...

http://svejo.net/comment/show/276253

Христо Блажев каза...

Не бях обърнал внимание на оригиналното заглавие, наистина е далеч по-сполучливо от избраното.