Природа в повече

 

изтръгваш дробовете си,
наситени с цигарен дим,
бензинови изпарения,
прах,
леност,
алчност и злоба
(винаги чужди!).
През парка вървиш и вали,
дишаш,
дишаш,
дишаш,
ще се пръснеш от дишане,
от аромат,
от смазващата природа,
която прониква в теб
през предателското гърло.
Само парк е,
оцеляваш,
прибираш се,
и с фас потушаваш
болката в гърдите.
В гората
щеше да се взривиш отвътре.