Тази седмица бе хиперактивна откъм работа, но и предпанаирната суетня извади куп страхотни заглавия, които бясно изчетох или поне чиито корици публикувах. Разбира се, най-важната новина бе обвявяването на дълго готвеното ни партньорство на “Книга за теб” с “Ozone.bg”, което мигновено резултира в безплатна доставка за цяла България за книгите, които препоръчваме. И това ме прави аааадски щастлив.
Така, започвам петия фейсбук седмичник обърнат хронологически, защото съм затънал в писане на Книговодителя за панаира, който ще пусна утре в Книголандия и просто нямам време да се занимавам излишно. Приятно :)
2 декември 2012 г.
Статус:
Мечтая да имам толкова голяма библиотека, която да колапсира в себе си и да се превърне в малка черна дупка от книжна страст!
---
Малко след полунощ финализирах списъка с най-знакови нови книги, които горещо препоръчвам за предстоящия панаир, където моя милост ще бъде на щанда на “Изток-Запад”. Линковете водят към техните ревюта в блога:
"Вампирът Лестат" на Ан Райс ("Изток-Запад")
"Нов патрул" на Сергей Лукяненко ("Инфодар")
"Жестокото присъствие на времето" на Дженифър Игън ("Милениум")
"Вселена от нищото" на Лорънс Краус ("Изток-Запад")
"Облакът атлас" на Дейвид Мичъл ("Прозорец")
"Обсадата" на Артуро Перес-Реверте ("Еднорог")
"Проблемът (на) Спиноза" на Ървин Ялом ("Хермес")
"Властелините на финансите" на Лиакат Ахамед ("Изток-Запад")
"Битие" на Дейвид Брин ("Бард")
"Изкуството, сталкерът на ума" на Джона Лерър ("Изток-Запад")
"Градът и градът" на Чайна Миевил ("Алтера")
"Хората от Земята" на Брайън Фейгън ("Изток-Запад")
"Часът на чудовището" на Патрик Нес ("Артлайн Студиос")
1 декември 2012 г.
Много приятно видео, в което се осмива поредния масов очевиден спам, залял “Фейсбук”, свързан с абсурдната възможност някой да защити авторските си права чрез… статус!
30 ноември 2012 г.
В петък последното предпанаирно ревю беше за “Вампирът Лестат” на Ан Райс, което пуснах минути след като приключих работа по нея и тя замина изцяло за печат:
И статусът, който последва ревюто:
Преди седмица написах: "чак когато плаките тръгнат за печат и с подпухнали от безсъние очи измърморя: "Успяхме, дявол да го вземе"..."
Е, оказах се пророк - сега наистина искам само да поспя след две трудни нощи, но "Вампирът Лестат" замина към печатницата. Сега съм си сипал един малък скоч и доволен се взирам в нищото.
Нелек уикенд ме чака в писане на Книговодителя, но ще го направя, обещавам, в понеделник сутрин ще го има в Книголандия.
И после се започва най-лудата седмица на щанда на Издателство "Изток-Запад" на XXXI Софийски международен панаир на книгата!
Красивата (според мен, знам, че всеки си има вкус) корица на краткия разказ от големия Карлос Руис Сафон, който ще подаряваме на панаира.
Статус, откъс от “Вампирът Лестат”:
Когато римската империя преживя упадъка си, всички стари богове от езическия свят бяха възприемани от преживяващите възход християни като демони. Вековете минаваха и беше безсмислено да им обясняваме, че техният Христос е поредният Бог от горите, умиращ и възкръсващ, също като Дионисий и Озирис преди него, и че Дева Мария всъщност е Добрата майка, обожествена отново. Тяхната епоха бе нова епоха на вяра и убеждение и ние се превърнахме в дяволи, отделени от всичко онова, в което те вярваха, и старите знания бяха забравени или погрешно изтълкувани.
Разбира се, не можем да знаем какво ще се случи, когато старата религия отмре напълно. Християнството се издигна от пепелта на езичеството само за да продължи съществуването на старата вяра под нова форма. Може би сега ще възникне нова религия. Може би без нея човекът ще изпадне в цинизъм и себичност, защото той действително има нужда от своите богове.
Ала може би ще се случи нещо още по-прекрасно: светът наистина ще тръгне напред, ще изостави всички богове и богини, всички дяволи и ангели. И в един такъв свят, Лестат, ние ще имаме още по-малко място отвсякога.
---
Тази седмица ме удари на мемета, свързани с панаира, така че… :)
29 октомври 2012 г.
Статус:
сънувам книги
в цвят и дълбина.
чета със затворени очи---
Ревюто в четвъртък бе за преинтересната “Проблемът (на) Спиноза” на Ървин Ялом:
Още един мем, доста грубичък, но основателен според мен.
Още откъси от “Вампирът Лестат”, които ме израдваха:
Тя щеше да е разкошна, ако някой я бутнеше под водопад и я държеше там половин час.
---
Зъбите ми се врязаха във връхчето на езика ми, докато усетих болката и вкуса на горещата кръв. После се наведох ниско и оставих кръвта да покапе на мънички лъскави капки върху устните ѝ. Очите ѝ се отвориха. Виолетовосини, искрящи, те се взряха в мен. Кръвта потече между разтворените ѝ устни и тя бавно издигна глава, за да посрещне целувката ми. Езикът ми проникна в нея. Устните ѝ бяха студени. И моите бяха студени. Ала кръвта бе гореща, и тя струеше помежду ни.
Добра карикатурка:
28 ноември 2012 г.
Манол Пейков от “Жанет 45” постна статус, който е достоен за уважение:
В рамките на броени дни по книжарниците се появиха пет заглавия, които не съм издал, но на драго сърце бих: "Жестокото присъствие на времето" на Дженифър Игън ("Милениум"), "Пътят" от Кормак Маккарти ("Пергамент", второ издание), "Градът и градът" на Чайна Миевил ("Алтера"), "Облакът атлас" на Дейвид Мичъл ("Прозорец") и "Животът на Пи" от Ян Мартел ("Прозорец", второ издание). Българският книжен пазар е жив. И все по-смислен.
---
Ревюто в сряда бе за забавното продължение на Мъглородната трилогия – “Сплавта на закона” на Брандън Сандерсън:
Още един откъс от “Вампирът Лестат”:
Имаше нещо вампирско в рок музиката. Тя сигурно е прозвучала свръхестествено дори на онези, които не вярват в свръхестественото. Говоря за начина, по който електричеството можеше да разтегля една-единствена нота цяла вечност; начинът, по който хармония можеше да се наслагва върху хармония, докато почувстваш как се разтваряш в звука. Така красноречиво изразяваше ужаса тази музика. Светът преди просто не я бе достигал под никаква форма."
Красива илюстрация от Петър Станимиров, изобразяваща Лестат, четящ в почуда “Интервю с вампир”.
Мем за панаиро:
Корицата на страхотната книга за създаването на Вселената, която направи фурор на Запад преди 7-8 месеца с провокативната си теза, според която не само Вселената е произлязла от нищото, а че изобщо винаги Нещо произлиза от Нищо. Ще я чета по време на панаира, мисля.
Комитата пусна страхотна статия за представянето ни на новия превод на трагедиите на Шекспир, придружен с чудесен запис на шоуто, което Татяна Лолова направи там.
Мдам, точно така ще бъде :(
27 ноември 2012 г.
Във вторник пуснах статия за знакова и прекрасна книга, която най-сетне имаме на български, благодарение на страхотния според повечето зрители филм по нея – “Облакът атлас” на Дейвид Мичил:
---
ЧУДО!!! Жълтурестият вестник “24 часа”, който е пространство за промотиране на всякакви шарлатании, пусна статия срещу хомеопатията, това е наистина изумително!
---
“Сиела” най-сетне разкриха корицата на книгата, която чакам повече от всичко – изумителната “Кастинг за Месия”, чието ревю е вече написано и ще бъде пуснато петъка след панаира :) Препоръчвам изрично!
Изтерзан статус:
Махмурлук -
защото споменът
просто не е достатъчен
26 ноември 2012 г.
Понеделнишкото ревю бе за “Интервю с вампир” на Ан Райс, която просто трябваше да прочета покрай работата ми по продължението й . Принцип :)
Това е корицата на огромната ни цветна книга за човешката еволюция, фантастичен подарък за празниците:
25 ноември 2012 г.
В неделя още ме държеше страхотната книга “Жестокото присъствие на времето” на Дженифър Игън:
Една красива и нежна балада, която ме разчувства:
Николета Руева нарисува нещо, което силно се отнася до мен, защото всяка следваща е любимата ми книга на света.
Откъс от “Кастинг за Месия” на Петър Делчев:
Апогеят на секуларизацията бе преминал и след него бе зейнала изумителна духовна бездна. Оттам изпълзяха и напъплиха лъжепророци, лъжепастири и лъжемесии, пръкнали се от възродени безумни култове към всевъзможни „истини”. Под път и над път баячки, врачки, вещери, гледачки, анагози, контактьори, медиуми, магове, екстрасенси, прорицатели и прочие духовни бандюги правеха бели магии, разваляха черни, гадаеха на Коран, Библия, черен дроб от лалугер, числа, кафе, звезди, боб, карти, кокали, чаени листа, праз лук, лютеница и кристални късове от пещерата Ала-Бала. Зародиха се нови религии, подвластни на стари като света заблуди, мераци и мракобесия. Въздигнаха се натирени в забвение „философски” учения, течения и стремления за откриване опознаване и комуникация с Бог и/или Божественото вътре в човека и/или в други измерения и/или просто „някъде там”. Окултни, магични, езотерични, схизматични, харизматични, херметични и хипотермични движения, сдружения, общности, общества, ложи, дивани, ордени и съзаклятия твърдяха, че притежават древни и/или божествени и/или извънземни тайни познания, предавани хилядолетия от „Посветени” на „Ученици”, но срещу скромните 19,98 споделяха тайните си в милионни тиражи. Огласяваха, ръкополагаха, приобщаваха и ритуално посвещаваха в обреди и тайнства всеки, който прояви интерес и има известни спестявания. Обещаваха се от пътешествия из Вселената без космически кораб до качествено напушване без риск за здравето.
И страхотният трейлър на филма по “Облакът атлас”:
---
Следващият фейсбук седмичник ще бъде изцяло посветен на панаира, защото цяла седмица ще съм там по цял ден :)
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар