Интервюто с Джонатан Лител, което четох наскоро в “Либерален преглед”, събуди спомени в мен. Факт – след две седмици Книголандия прави три години, но все още “Доброжелателните” е най-страхотният роман, който съм чел още в началото на този период – дори и в конкуренцията на “Шантарам”, “Сянката на вятъра”, “Ловецът на хвърчила”, “Парфюмът”…
Незнайно защо реших да видя с какви корици този исторически шедьовър е излизал по света и разнообразието е наистина впечатляващо. От корица на корица… свалих книгата от рафта и я зачетох наново. След няколко страници си сипах и уиски. “Доброжелателните” не бива да се чете със сухо гърло.
Няма коментари:
Публикуване на коментар