“Odissea Libreria”, Ладисполи

  

 

     Първата книжарница, в която попаднах, се казваше “Odissea Libreria” и се намира на главната улица на малкото градче Ладисполи, в което прекарах една седмица. Фактически влизането ми в нея породи изобщо идеята да снимам книги и книжарници в Италия – при вида на куп познати автори просто не се сдържах. От тази книжарница започна и продължителното ми търсене на новия роман на великия Карлос Руис Сафон – “Затворникът от Рая” – в скорошния му превод на английски, което обаче завърши неуспешно и ще си чакам главите една по една от преводачката му на български Светла Христова.

     Книгата си имаше новеничък превод на италиански и в абсолютно всички книжарници, в които влязох, беше акцентирано както на нея, така и изобщо на книгите на Сафон - на снимките се виждат “Сянката на вятъра”, “Марина” и един от непреведените му на български по-ранни романи (които ще си намеря на английски скоро и ще се чете).

 

 

    Няма как да се мине без Краля Стивън Кинг – подредени, книгите от поредицата “Тъмната кула” и относително новата “Под купола”.

 

    Брандън Сандерсън и “Пътят на кралете” е издадена точно както и на английски, според мен не може да се сравнява с иновативния подход, с който “Артлайн” подходиха към нея, издавайки я подвързана с кожа, та макар и в два отделни тома с меки корици вътре.

    Друг автор на “Артлайн” – Кен Фолет – също присъстваше на видно място във всяка книжарница с множество свои романи – в Книголандия съм писал за италианските издания, които се виждат на снимката – “Устоите на Земята”, “Свят без край I” и “Свят без край II”, “Крахът на титаните I” и “Крахът на титаните II”.

 

   Джонатан Сафран Фоер, за чиято “Да ядеш животни” писах скоро, също беше представен в художественото си амплоа.

 

       Изненадан бях да видя превод на Сергей Лукяненко (чиято серия за Патрулите е предвидена за четене в големия ми списък), но е факт. В Книголандия досега съм ревюирал “Чернова”, “Студени играчки са звездите” и “Звездната сянка”.

 

 

    Гийом Мюсо е на голяма почит в Италия, негови книги имаше навсякъде, преди време четох една негова книга и ставаше – “Ще бъдеш ли тук?” -, макар да е ясно, че си е ориентиран към дамската аудитория.

         

   Естествено, не можеше да се подмине и третата Ронда-Бърнова шашмотевина, според която Вселената е слуга, длъжна да изпълни всяко човешко желание, без последният да трябва да се ангажира с нищо повече от чистото мераклийстване за него. Знаете мнението ми.

 

 

   Като цяло, тази книжарница ми се стори доста подобна на нашите и като големина, и като разположение на книгите – стандартна, с основно оборотни заглавия и без претенции за нещо особено, особено на фона на другите, които видях след това.