22 декември 2011

Колко банално: искане за подкуп на митницата

 

image   

 

    До момента никога не ми бяха искали подкуп или по-точно – да дам нещо да се “почерпи”. Сигурно защото нямам кола. Но се вбесявам, когато някой приятел през смях се похвали как се е разминал с 20-50 лв. за катаджията, когато е бил сгащен с провинение. Защото това е безумен кръг, от който страдат всички.

   Какво ми се случи обаче вчера?

   Трябваше да ида до митницата да освободя един колет с неясен подател. Вече бях минал през централна поща, за да взема един колет с книги за превод от издателство “Брокман” и мислех, че вероятно става въпрос за същия колет с раздвоени документи, но се оказа, че е друг.

   Попълних си чинно личните данни и ме пратиха при една жена - главната героиня на нашия корупционен разказ - чието име няма да споменавам засега, защото ме предупредиха, че без доказателства мога да си навлека дело за клевета. Интересно е обаче, че жена със същото име и на същия пост преди месец е била задържана за участие в контрабанден канал и след самопризнания е освободена срещу подписка. Дали е същата – не знам, но ако е възможно уличен човек да продължава да работи на митницата…

   Та тя ме попита какво има в колета и имам ли документ за заплатената сума. Аз мислех, че това е личен колет и обясних за предполагаемото съдържание, както и казах една сума, за която тя ме предупреди, че ми трябва платежно доказателство, и върху която трябва да платя данък.

   Бяха ми казали,че може да се наложи да платя ДДС и нямах проблем за това. Тръгнах с въпросната жена (гримирана безобразно тежко за подобна длъжност, между другото) и още една жена към мястото, където е колетът ми, който трябвало да бъде отворен, за да се види съдържанието.

    По пътя нашата героиня изостана с мен и ми каза, че съм щял да си получа безпроблемно колета, ако й дам нещо да се почерпи. Аз я изгледах изумено – честно, за първи път в живота ми попадам на подобна безцеремонност – и отговорих, че предпочитам нещата да си минат по реда. Тя вдигна рамене и започна да ме убеждава, че не можело да си взема колета, че само тя щяла да ми го даде, но да съм внимавал да не ни чуе другата жена и прочие.

   Аз си замълчах, защото се чудех какво да отговоря, честно – да запазя лицемерно уважение или да й кажа да си гледа работата по не много дискретен начин.

   Стигнахме през девет земи в десета – в помещението с колетите. Там беше и едно момче в сходна ситуация, чийто колет беше разрязан първи и се установи, че в него има шапка. Както и се очакваше. Не знам дали си получи пратката без проблеми, мисля, че да.

   През това време забелязах, че на моя злополучен пакет си пише издателство “Брокман” и се усетих, че това не е пратката, която мислех, че е, а е още един колет с книги за издателството.

   Вече уверено им заявих, че стоката не е с търговска цел, не съм заплащал нищичко за нея и че това са книги за превод. Госпожите се спогледаха, но по тежината на пакета прецениха, че може да се има доверие на думите ми и няма смисъл да го режат. Дадоха ми го без повече пререкания.

   На излизане попитах нашата героиня как е името й. Тя ме погледна стреснато и каза, че то не било от значение и се отдалечи забързано. Аз пък се обърнах към колежката й, зададох същия въпрос и получих отговор. В това време другата се върна и ме попита защо ми е името й. А аз й казах, че обичам да пиша в интернет и смятам да опиша преживяването си.

   Физиономията й за миг се вкамени, а после се разтече. Започна едно безкрайно обяснение да не съм й съсипвал живота, че идвали празници, че защо съм искал да опиша случката, какъв съм бил и защо съм постъпвал така. Аз просто й обясних, че такива като нея са ми противни и че именно заради тях сме на това дередже. Патетично, но искрено. Бях бесен тази хленчеща лелка, която допреди малко ми наглееше най-безцеремонно.

   Опита се да ме гони и по улицата и да се обяснява, но я срязах и си поех към работа, прекипял до немай къде.

   Знам, че нямам доказателства. Ще пусна сигнал до органите, пък да видим. А се надявам да получа и други колети, срещата ще бъде безкрайно интересна…

3 коментара:

Bran каза...

ЗВЯААААР, ТАКА ТЕ ИСКАМ!!! БРАВОС, ЕВАЛА!

plamenshopov каза...

твърде добре!

Philipotel каза...

В нашата мила родина единствения начин да се раздваш спокойно на уж гарантираните граждански права и свободи изисква да си полицай, журналист или нечий роднина. Явно блогър също върши работа пред простичките душици, тарикатстваши из администрацията...