Проф. Шломо Занд обяснява в “Изобретяването на еврейския народ” защо учебниците по история лъжат, учейки ни за съществуване на хомогенни народи преди Новото време и че процесът на нациоформиране протича изцяло след изобретяването на книгопечатането и отстъплението на църквата и монархията:
Нещо повече, всяка общност, по-голяма от племе или населението на едно село е въобразена, защото членовете й не се познават помежду си. Такива са били и големите предмодерни религиозни общности, но нацията използва нови средства за моделиране на образността, свързана с преживяването за съпринадлежност, които не са били на разположение на някогашните общества.
Андерсън неколкократно повтаря, че настъпването на капиталистическото по своята същност книгопечатане през ХV в. съдейства за заличаването на древната дистинкция между високите свещени езици и различните местни говори на простолюдието. Административните езици в различните европейски кралства също се развиват с появата на книгопечатането, полагайки основите за бъдещото формиране на националните езици, които днес се говорят на определени територии. Романът и вестникът са първите действащи лица в новия свят на интензифициращи се комуникации, които участват в полагането на възникващите национални граници. По-късно, картата, музеят и различните места за отдих и култура ще продължат процеса на национално конструиране.
За да бъде възможно втвърдяването на контурите на нацията, двете древни исторически рамки, които предхождат нацията - религиозните обединения и династическото управление – трябва да загубят значителна част от влиянието си, както в институционално, така и в концептуално отношение. Това не означава просто, че великите имперски структури и църковни йерархии в известна степен губят тежестта си, но и че е настъпил значим разрив в характерните за епохата религиозни нагласи, което, от своя страна, оказва влияние върху традиционната вяра в божественото право на кралете. Гражданите на една национална държава, за разлика от поданиците на дадено кралство и лишените от собствена земя селяни в княжествата, започват да се възприемат като равни и, което е по-важно, като господари на съдбата си, иначе казано, като суверени.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар