16 май 2011

Противоречие III

   Не са много примерите за по-противоречиви книги от мрачните и дълбоки романи и разкази на Франц Кафка (“Замъкът”, “Процесът”, “В наказателната колония”) и лековатите книжки от типа на “Яж, моли се и обичай”.

  Аз смятам, че не е възможно един и същ човек да харесва и двете, вие как мислите?

DSCI0263

6 коментара:

Точка каза...

Противоестествено е, нещо като да харесваш рок и метъл толкова, колкото и чалга.

Точно това "Избрано" на Кафка чета сега, а книжката вдясно съм я пропуснала. Тези дни ми се наложи да си уплътня времето с един чиклит и това бяха най-пропилените часове в живота ми. Предполагам, че след тази усещането ще е същото.

Valkocompany каза...

Ааа, Точ, добрият чиклит е този
7 дни и 7 нощи
http://chitanka.info/book/2283-7_dni_i_7_noshti

Bran каза...

Аз .r'kf не бих се навил дори да разгърна книгата на Елизабет Гилбърт, но няма да се учудя, ако има човек, който да харесва и двете. Съществува и други литературни помияри освен мен, Ицо и Кръстев, не сме единствените, дето кльопат всичко :-P

Ангел Грънчаров каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Ангел Грънчаров каза...

"По-противоречивите" книги са ония, които карат хората да мислят - и които не могат да се възприемат от ония читатели, които не обичат туй занимание, мисленето. Изобщо да се чете без да се мисли едва ли е възможно, тъй че който обича да чете, той обича и да мисли; е, разбира се, има мислене и мислене.

Човекът, склонен да мисли и да търси истината по най-значимите въпроси на съществуването, разбира се, може и да прелисти някоя и друга лековата книжка, но тя лично съвсем няма да предизвика интереса му: понеже интереса на такъв човек бива подбуждан единствено от смисъла, а какъв ли смисъл може да има в една лековата, плъзгаща се по повърхността, книжка?

Разбира се, също оня, който е така устроен, че обича да чете главно лековати книжки, няма как да се впечатли и дори изобщо да възприеме книга с по-сериозно и дълбоко съдържание и смисъл. Тъй че едва ли един и същ човек да харесва едновременно и от двата типа четиво; в единия от двата случая непременно ще скучае. Няма как да е иначе.

Изходът е: когато в ръцете на склонен към осмисляне на сериозно съдържание и смисъл попадне лековата книжка, той може единствено да я прелисти, а да я чете едва ли има нужда. Е, ако по лековат маниер някоя книжка е написана талантливо, може и да се зачете, но тук казусът е вече съвсем различен...

Dimana каза...

А нима трябва да сме като коне с капаци и да харесваме едно нещо во веки (било то и книги с по-сериозна тематика). Не бих искала да се превърна в някой "строго специализиран" професор, който е едва ли не Бог в неговата сфера, а е "като пате в калчища" в чисто практичните неща от живота.

Относно книгата не бих давала никакви определения, защото моето възприятие за нея си зависи от моментното ми състояние. В един момент имам нужда мозъкът ми да си почине и чета нещо леко, което за момента ми харесва. Друг път - нещо по-философско, трети - фантастика, след това нещо романтично-еротично...

И по логиката на един от горните господа понеже обичам рок и метал музика, това значи ли че трябва да съм глуха за останалите стилове, та дори и чалга (например харесват ми текст и музика на Ако бях се родила река на Глория). Като каква ме определя това тогава? :)))
Хубав ден желая на всички!