Нормално, по блогърски

  

    Блогово ми е. Признавам, почти бях спрял да чета други блогове, освен книжните, увлечен в безумната спирала на многокнижието около ми. Както всяка лудост, и тази успява успешно да те изолира от света, сграбчен в похотливата й прегръдка.

  И добре че бе представянето на книга (хехе, че какво друго?), за да се поотърва от хартиената ми обсесия поне за малко. И да срещна нормални хора, с които мога да проведа нормален разговор за про/антирелигия, секс (много секс:), стриптийз барове, идиотията, Кинг, Лъвкрафт, следващата книга на Адриан Лазаровски и прочие и прочие забавности.

   Снощи получих солидна доза нормална комуникация с нормални млади хора. Не, няма да превъзнасям нашата изключителна блогърска невероятност (тя си е знайна). Просто самата възможност за нормален разговор сякаш става все по-дефицитна сред пълзящото със зловещи темпове окретенясване на младите. И блогосферата става едно спасително място за опазване на МЯРКА ЗА НОРМАЛНОСТ – не улицата, а излятото писано слово е тази мярка, защото способността да сбереш мислите си е показателна за човешката ти стойност. А понякога и наличието на такива изобщо си е похвално…

   С включването на компа се забих в блога “Драконов полет” на Змей, която също самопризнава, че снощи е прекарала “Зверски яката вечер!!!”. И си спомних с кеф как стоим прави до масата и се запознаваме, а първите думи след имената са – “А кой блог?” и кимаме усмихнато, защото сме се чели. Или тъжно признаваме, че не сме и отбелязваме наум да разширим блогрола, защото не може такива готини хора да останат незабелязани, нечетени, незапазени като МЯРКА ЗА НОРМАЛНОСТ спрямо света.

   Иначе шантавиите на Елфа ме държаха буден до късно през нощта. Страстните му откровения бяха черешката на една добра вечер, то егати черешката, сякаш няма как да не е гарнирана със сластен дамски език и похотливи целувки в ъгъла на съзнанието. Но за това – утре в Книголандия.

   Вечерта не бе изключителна. Бе НОРМАЛНА. С НОРМАЛНИ хора. Толкова дефицитно нещо.