Днес няма да има книгосрез, тъй като най-сетне една невероятна книга се въплъти на български език. Изумителната "Гьодел, Ешер, Бах: една гирлянда към безкрайността" на гениалния Дъглас Хофстатър, обявена пред двадесетина години за непреводима, вече е факт, благодарение на Преводача Боян Брезински и месеци труд в издателство “Изток-Запад”.
Самият Дългас Хофстатър ни изпрати свое копие на книгата, с купища лични ръкописни бележки по страниците й. След като получи крайния превод, той ни уведоми официално, че други негови книги в България ще бъдат превеждани само и единствено от Боян Брезински, което говори само по себе си, мисля.
1100 страници, 1450 г и страхотна корица, дело на Светослав Петков (триплета) и Деница Трифонова (останалото). Аз лично съм приготвил десетина ревюта напред за Книголандия, за да мога следващата седмица спокойно да затъна сред кориците на “Гьодел, Ешер, Бах”, пък дано изплувам. Честно казано, не си правя илюзии, че ще схвана безкрайните хоризонти на книгата, но препрочитания през десетина години ми се струват походящ начин в крайна сметка да я обозра.
Още за книгата в Книголандия и сайта на “Изток-Запад” (където има и 100-страничен откъс), както и в блога “Семки и бонбонки”, чиято авторка е чела книгата в оригинал, просто страхотно.
3 коментара:
Как я е прочел на български, че да оцени преводача :D
Нямам и идея, но то далеч не е само текст, те са купища странни схеми, диаграми, формули и прочие. Де да знам тези двамата на какво ниво са си комуникирали, през цялото време са били във връзка.
Той наш Дъглас (позволявам си да се гордея, че принадлежа към един и същ животински вид) е своего рода полиглот. Заради първия превод на френски език (който говори перфектно) е минал през почти всяко изречение в ГЕБ, за да направи подробни бележки (а това е крайно необходимо, предвид многобройните игри на думи, препратки и изоморфизми). Преподавал е в Германия, има една книга, която е публикувана единствено в Италия. Една от най-близките до сърцето му книги е този амбициозен и обемен труд, който е посветил на превода, покрай който е и превел целия Евгени Онегин на английски (не че нямало повече от един превод, но от любопитство). Взимайки под внимания всички тези случайни факти, който човек научава за него, докато го чете, както и ентусиазма, с който се хвърля във всяко начинание и тема (очевиден за всеки, чел статиите му за Сайънтифик Америкън), изобщо не изключвам възможността да е понаучил малко български покрай това издание.
Публикуване на коментар